Императрицата на слънцето

27.

Чарлз чакаше в стаята на Шарлът Вилие, кацнал на широкия перваз на прозореца с изглед към поръсената със снежинки тъмна вода на канала „Удешан“. Посрещна влизането ѝ с аплодисменти.

— Президиумът е твоят музикален инструмент, кора.

Гальовното обръщение, което използва, отново подразни слуха на Шарлът Вилие.

— Показахме козовете си. Очите на Целостта са приковани върху нас. Сега на Ордена ще му бъде далеч по-трудно да изпълнява непосредствените си цели.

А на мен — още по-трудно да сложа ръка на Инфундибулума, не довърши Шарлът Вилие. Едната вежда на Чарлз Вилие се повдигна. Понякога копието ѝ твърде много ѝ напомняше за самата нея. Тя свали ръкавиците си:

— Някакъв успех с Разума на Трин?

— Трудно е да ги мотивира човек. За тях човешките нужди и емоции са напълно чужди. Като нищо може да схващат цялата работа като караница между биологични видове. — Чарлз Вилие протегна мързеливо ръка към портокал от купата за плодове на масата до себе си. Заби нокти в кората му. Във въздуха пръснаха цитрусови капки. — И дори да можехме да ги убедим, че нашата загриженост е повод те да бъдат загрижени, тази загриженост едва ли ще стигне по-далеч от З₄. Нямат причина да предлагат помощта си на останалата част от Целостта. Разумът на Трин никога не е проявявал какъвто и да е интерес към останалите Познати светове.

— Тогава всички ще трябва да потърсим убежище на Земя 4 — заяви Шарлът Вилие.

Чарлз Вилие обели портокала и сръчно го раздели на съставните му парчета.

— А. Да. И още нещо. Проследяващото устройство. Вече не излъчва сигнал.

— Джиджу…

— Или екипажът. Но подозирам Джиджу. В който случай разполагат с директна квантова връзка към нас. Лично към нас. — Чарлз Вилие хвърли парче портокал в устата си.

Почукване на вратата. Мъж, облечен в жилетка и мундир по модата на Хайден, направи къс поклон.

— Еббен Хеер, толкова се радвам да ви видя — мъжът беше член на Ордена, младши служител, далеч под ранговете на политиците, които формираха сърцевината му, но и толкова по-ценен тъкмо заради ниското си положение в йерархията. Той… или близнакът му… можеше да посещава места, където никой специален пратеник или член на Съвета по сигурността не можеха да припарят. — Разполагате ли с нещо?

— Хеер Дауде следи хората, които посочихте.

Еббен Хеер отвори коженото си куфарче и положи една снимка върху масата до купата за плодове. На нея се виждаше Пол Маккейб, изгубен в мислите си, докато чака на пресечката на „Ексхибишън роуд“. Изглеждаше малък и одърпан, и в пълно неведение, че го наблюдават. Шарлът Вилие беше чувала, че хората от З₇ са разработили квантова технология за сканиране, с която може да се получи достъп до състоянието на оплетеност между двама близнаци, да се извлече информация от него. В този случай — изображения. Виждаше онова, което е видял близнакът на Еббен Хеер на Земя 10, видяното от самия Еббен Хеер в собствената му глава, когато напълно е открил ума си за двойнственото единение.

Шарлът Вилие намираше идеята за отблъскваща. В нея нямаше място за лично пространство, за тайни, за нищо неопетнено. Еббен Хеер положи още снимки: Пол Маккейб, вдигнал ръка за такси, Пол Маккейб, докато прекосява колежанския вътрешен двор, Пол Маккейб заедно със студенти. Пол Маккейб безинтересен, Пол Маккейб отегчителен, Пол Маккейб — неизключителен и средностатистически във всяко едно отношение.

— Тези са по-интересни — каза той.

Колет Харт: поглеждаше през рамо, докато изкачваше стълбите пред Музея по естествена история, сякаш очакваше зад нея да има някой. Колет Харт в Централната зала сред костите на отдавна измрели динозаври. Колет Харт, докато се здрависва с тийнейджър.

— Кое е това момче? — попита Шарлът Вилие.

— Не зная. Имам друга снимка, на която се вижда по-ясно.

Колет Харт и същото момче, докато влизаха в ярко и весело осветен японски ресторант, снимани само от няколко метра разстояние.

Шарлът почука по снимката с маникюра си:

— Тази училищна униформа ми е позната. Момчето не ми е познато, но знам къде учи. Академията „Борн Грийн“. Училището на Еверет Синг. И защо ѝ е на мис Харт да се интересува от момче, което учи в „Борн Грийн“? Едва ли може да е толкова глупава, че да прояви недискретност по отношение на моя агент, нали?

Чарлз Вилие бе напуснал удобното си място и в този момент преглеждаше фотографиите:

— Изглежда, мис Харт не проявява лоялност.

— Мис Харт е доста далеч от лоялността. Нелоялността е противно престъпление. И с него трябва да се разправим строго. Благодаря ви, Еббен Хеер. Информацията ви е отлична.

Жителят на Земя 7 докосна перчема си с показалец.

— Стига да позволите, фро, смятате ли, че Хеер Дауде може да се завърне при мен? Страдам от болестта на раздялата… нощем не мога да заспя и получавам ужасни пристъпи на тревога и замайване, при които не съм сигурен на кой свят се намирам; на него също не му е леко. А и онзи свят. Зная, че сте там в качеството ви на специален пратеник на Целостта, но не харесвам онова, което виждам от него. Не, никак не го харесвам.

— Когато му е времето, Еббен Хеер, когато му е времето. Искам вие… съжалявам, вашият близнак… да изпълните още една задача. Онова момче… трябва да зная кой е той. Академията „Борн Грийн“ в Стоук Нюингтън. Уведомете близнака си. Само още една задача и сте приключили.

Еббен Хеер затвори очи и устните му започнаха да се движат, а Шарлът Вилие осъзна, че още докато мисълта се оформя в съзнанието му, същите думи и образи се появяват в ума на неговия близнак, направо през вселените. Тя потръпна. Всеки свят от Целостта подхождаше към Портала на Хайзенберг по различен начин: Земя 3 посредством проучванията, Земя 5 посредством естествено пораждащите се там зони, където се наблюдаваха презастъпвания на измеренията, Земя 7 посредством вродената квантова природа на своите обитатели.

— Ще го направя — първо лице от З₇ за „ще го направим“.

— Благодаря ви. А сега, Чарлз, искам да насрочим пълно събрание на вътрешния кръг на Ордена, за да ги инструктираме относно естеството на настъпилите промени. Не на този свят… ако ме извините, Еббен Хеер. В моя апартамент. В удобен за вас час. Но първо искам да си поговоря с Еверет М Синг.