Императрицата на слънцето

Светлина!

Светлина: навсякъде около него, която го обгръщаше, струеше през него толкова силно и толкова дълго, че усещаше как избелва органите в тялото му. Вграден в светлината. Сам светлина.

Първичната светлина, която сияе между вселените. От колко време беше тук? Безсмислен въпрос. Тук не съществуваше време и пространство. Намираше се навсякъде, намираше се никъде; беше всичко и нищо.

А после светлината се натроши като прозорец от бомбена експлозия и тъмнината нахлу. Пропадна в мрак. И мракът беше добро. Огромен, мек и безкраен.

На това прилича смъртта, помисли си той.

Жив ли е?

Така че не беше мъртъв.

Жизнените показатели са добри, първи министър. Разбира се, няма гаранции, че вътре има каквото и да е.

Чувам ви! Опитвам да ви проговоря! Опитвам се да кажа нещо, чуйте ме, чуйте ме, можете ли да ме чуете?

Колко време е бил вътре?

Технически в състояние на Планк не съществуват нито време, нито пространство. Не в това е въпросът.

Заради мен, моля ви, професоре. Не съм учен.

Девет дни след слънцестоене. Дори не бяхме сигурни какво е. Определено не очаквахме човек. Разполагахме само със слаб резонанс. Прихванахме го и извлякохме модела. Досега работихме по оплитането му с нашата вселена.

Модела… И той идва от?

Друга вселена.

Друга вселена. Как да ви опиша какъв хлад ме лъхва от тези думи? Един момент. Видях устните му да помръдват.

— Чувам ви.

Сестра, промийте му очите.

— Кои сте вие?

Мека, сладка мокрота, която попиваше очите му, отмиваше втвърдените люспи и корички.

Аз съм Първи министър Есва Дариензис от Обединените острови. Намирате се в болницата.

Той отвори очи. Извика: истинска, реална светлина. Премигна болезнената светлина. Флуоресцентна тръба на тавана и лица, които гледаха надолу към него, мъж в костюм с висока яка, добре облечена жена, жена в бяла качулка. Отвъд светлината: друга светлина, голям прозорец. Той се изправи с мъка на лакти, привлечен от светлината от света извън света. Кули, безкрайни небостъргачи, върхове и блещукащо стъкло; инверсионни следи от самолети, панделки от високи облаци, арки от светлина, които се движеха през високо, синьо небе.

— Къде съм?

Намирате се на Земята.

— Земята? Земята? Тогава какво е онова?

Той вдигна ръка и посочи. Отвъд градския хоризонт, отвъд самолетите, облаците и дори тези по-високи, мистериозно движещи се светлини, имаше друг син свят, увиснал в небето, толкова огромен, че не можеше да го закрие с длан. Свят от морета и зелени гори, кафяви пустини, бял пясък, накъдрени облаци.

Внимателно, внимателно.

Изпаднали сте в шок.

Сега сте в безопасност.

Внимателно, внимателно.

Името ви…

Помните ли името си?

— Името ми — каза той, все така вторачен в другия свят в небето — е Теджендра Синг.