И се възправи сянка

Картини от спомените

Ехото от стъпките му отекваше пред Бан, докато той бързаше през безкрайните коридори на Министерството на войната. Подкованите му ботуши се хлъзгаха по пода от полиран мрамор. Залитна, когато завиваше при един ъгъл, възстанови равновесието си и се отправи с тежки крачки към кабинета на генерала, твърде задъхан, за да извика на стоящите мирно отпред стражи да се дръпнат встрани.

Двамата пазачи хвърлиха поглед към възбуденото му лице и към ръцете му, които размахваше, за да се махнат от пътя му, предположиха, че едва ли има намерение да спре — или че поне няма да успее да го стори навреме — и мъдро отстъпиха встрани.

Бан нахлу задъхано и драматично през тежките дъбови врати.

— Те дебаркираха! — обяви той на всеослушание.

Генерал Крийд, който стоеше край прозорците отсреща, под светлината на ранното утро, обърнат с четка в ръка към триножника, леко наклони глава, но не каза нищо.

— Генерале — опита отново Бан, — те…

Но четката продължи да докосва листа — веднъж, два пъти, три пъти — и Бан се поколеба.

Крийд внимателно огледа резултата, след това кимна и остави четката.

Обърна се и изгледа Бан с пламтящ поглед.

— Къде? — избоботи с тежък глас, грабна един парцал и започна да чисти ръцете си с него.

Сега, когато очакваха от него да говори, Бан откри, че му е трудно да изрече думите.

— Тук — успя да отвърне той, — в Залива на перлите.

— Кога?

— Снощи. Първите птици от фортовете в залива започнаха да пристигат.

— Броят им?

— Засега информацията е противоречива — поклати глава Бан. — Все още не се слезли всичките. Но ако се съди по големината на флотата — поне четирийсет хиляди бойци.

— Жреци воини?

— Да. И, генерале, самият матриарх ги води. Някои от нашите охранителни отряди са забелязали над флагманския кораб да се вее нейното знаме. Докладват също, че са видели на брега флага на архгенерал Спарус.

Генерал Крийд хвърли почернелия парцал върху бюрото си и седна на кожения си стол. Наклони се назад и сложи ботушите си върху лакираната повърхност на бюрото, кръстосал дългите си крака, и с преплетени пръсти на ръцете. Въртеше палци, а лицето му приличаше на кремък.

Добре го приема — помисли си Бан, чийто стомах продължаваше да е свит.

Винаги беше смятал, че хладнокръвието е чудесно качество за водачи. Точно в този момент обаче се почувства като уплашен младеж.

— Може би смъртта на сина й я е направила безразсъдна — замислено рече Крийд.

Бан не отговори, защото генералът просто разсъждаваше на глас.

Тялото на младия мъж искаше да се движи, да действа. Той нервно и нетърпеливо погледна през прозорците зад главата на генерала. Лансуей и Щитът се виждаха от тук и той дори можеше да различи лагера на Четвърта армия на империята, наподобяващ стегната мрежа, простираща се през най-тясната част на провлака.

Затишието в сраженията сега придобиваше смисъл. То е било нещо повече от траур за сина на матриарха — очаквали са пристигането на флотата за нашествието и Бар-Кхос се беше озовал между чука и наковалнята. Бан се зачуди колко ли време ще мине, преди те да подновят атаките срещу стените с всичко, с което разполагат.

При мисълта за предстоящите битки погледът му се насочи към триножника с платното до прозореца и видението за мир, уловено върху картината. Тя беше нарисувана в минималистичния стил на чуждоземците, който генерал Крийд толкова харесваше. Вместо да изобрази гледката навън, той беше създал сцена от спомените си — полегати, покрити с лозя, склонове, издигащи се към далечните планини.

Тя напомни на Бан за една друга скръб и загуба — за жената, чийто дух генералът се опитваше да улови отново и отново, рисувайки тези пейзажи. Генерал Крийд беше женен от трийсет и една години, когато Бан се присъедини към щаба му като младши адютант. Срещна съпругата на генерала, Роуз, само веднъж, на едно събрание на щаба тук, в министерството. Беше дребна жена с горда осанка, която говореше тихо. Разговаряха за кратко за лозето им на южните склонове в ниската част на Алаполас и за желанието й съпругът й да се прибира по-често там, при нея. Тя изглеждаше самотна и някак не на място в малката зала за събрания на министерството. Бан остана до нея, докато си спечели плахата й усмивка, след което я запозна със своята съпруга и тя зае мястото му. Между двете жени се зароди близост, сякаш бяха стари приятелки.

Бан извърна поглед от картината и видя, че пронизващите сини очи на генерала са втренчени в неговите. Той му посочи с поглед един стол и Бан отиде до него и седна.

— Голанс! — изрева генералът.

През вратата, останала отворена след Бан, се появи старият портиер на генерала.

— Свикай заседание на щаба. Искам всички тук до един час.

— Да, господарю — отсечено отвърна старецът.

Крийд се обърна към Бан:

— Съветът уведомен ли е вече?

— Изпратен е куриер.

— А Лигата?

— Още не.

Генералът кимна на Голанс.

— Изпрати бърз скуд до Минос. Изпрати и пощенски птици. Осведоми ги, че скорошните действия на имперската флота са били за отвличане на вниманието. Истинският удар е тук, в Кхос. Ще имаме нужда от всички доброволци, които могат да ни изпратят.

— Да, господарю. Това ли е всичко?

— Да, и го свърши веднага, без да си губиш времето с бисквити и чий.

Старецът повдигна вежди, но не каза нищо и излезе от стаята.

Генерал Крийд наклони глава назад и започна да смята.

— Заливът на перлите е на поне сто и четирийсет лака от Бар-Кхос и теренът през първите трийсет, докато стигнат до Рийч, е тежък. Ще трябва да превземат Туме — не могат да го оставят зад гърба си. Но натискът им ще е сериозен. Ще минат тринайсет, четиринайсет дни, докато предните им части стигнат дотук. Това време едва ли ще е достатъчно, за да пристигнат подкрепленията на Лигата.

Тринайсет дни. За това време ще мога да изпратя Марлий и децата далеч от тук.

— Можем да очакваме и подновяване на кампанията срещу стените. Сега ще ни притискат от всички страни с надеждата да ни смачкат.

— Генерале… — започна Бан, като търсеше подходящите думи. — Какво можем да сторим?

Крийд се надигна на стола си. Сложи длани върху бюрото и се изправи, извисявайки се над Бан, а очите му играеха.

— Какво да сторим? Трябва да мобилизираме възможно най-скоро всеки мъж, който все още е в състояние да се движи и да се бие.

— Искате да се изправите срещу манианците на бойното поле?

— А ти да не искаш да затворим вратите и да залягаме зад стените в очакване те да дойдат?

Бан със сигурност би направил точно това. По-малките стени на града поне щяха да им осигурят някакво предимство срещу приближаващата имперска армия. Но тази стратегия беше недалновидна и Бан я отхвърли в мига, в който помисли за нея. Съзнанието му беше заето само със защитата на собственото му семейство, а не с общата картина.

Точно затова от мен би излязъл лош водач — каза си той.

Генералът сякаш прочете мислите му.

— По-малките стени не са като Щита, Бан. Те няма да издържат дълго срещу модерни оръдия, а аз съм почти сигурен, че те са докарали със себе си поне няколко такива.

Бан кимна и разтри врата си.

— Междувременно те ще изколят или ще подпалят всичко живо от онази част на Кхос, която е под нас. Ако седим тук и ги чакаме, няма да има какво да защитаваме, освен този град.

— Но, сър, как бихме могли да ги победим на открито, когато са толкова много? — изстреля адютантът.

— Няма нужда да ги побеждаваме, Бан. Трябва само да спечелим малко време.

Бан масажира известно време уморените си очи. Имаше чувството, че двамата с този мъж говорят на различни езици.

— Но, генерале — подзе той, когато Крийд започна да крачи напред-назад пред него, — дори да мобилизираме всички кхосиански резерви, които можем, дори да остържем кацата до дъно, можем да изкараме на бойното поле шест или седем хиляди щита. Запасите ни от черен барут отидоха за флотата и защитата на стените. Имаме само няколко полеви оръдия. Не можем да се мерим с тях дори по брой на оръдията, какво остава за хората.

Генералът спря пред прозорците с ръце, сключени зад гърба. Черната му коса проблясваше на светлината с почти синкав оттенък.

Бан не беше сигурен дали гледа картината си, или притихналите стени на Щита.

— Признавам, че ни изненадаха неприятно. Не мисля, че матриархът има такова въображение. А Спарус не би рискувал с такава идея. Значи може би старият Мокаби се е завърнал от пенсия. Усещам, че той има пръст в това.

Крийд направи пауза и наклони глава към прозореца — в мига, в който изрече името на пенсионирания архгенерал (човека, оглавявал Четвърта армия под стените на Бар-Кхос), откъм Щита отекна гръм.

Последва го друг и още един, докато прозорците не затрепериха от разтърсващите вибрации.

Манианските оръдия отново бяха започнали да обстрелват Щита.