Сибола гори

53. Холдън

Когато Мъртри се промуши през пролуката в машината и тръгна по тесния мост, Холдън го очакваше от другата страна. Ръката му бе положена небрежно на дръжката на пистолета. Шефът на отдела за сигурност кимна разсеяно на капитана и огледа внимателно мястото наоколо. Сведе очи към дълбоката стотина метра пропаст и почука тесния, приличащ на език мост с върха на обувката си. Завъртя се бавно и изучи всички цепнатини, създадени от скупчените машини. След като приключи, погледна отново към Холдън и му отправи безизразна усмивка. Ръката му нито за миг не остана далеч от оръжието.

— Дошъл си сам — поде Мъртри. — По-добре щеше да е да излезеш напред и да скриеш някого зад противника.

— Начин, който ти би използвал? — попита Холдън. Опитваше се да говори нехайно като Мъртри и му се струваше, че се получава.

— Върши работа — отвърна Мъртри. — И как ще продължим сега?

— И аз се питах същото.

— Хм. — Мъртри повдигна леко рамене. — Аз трябва да се прехвърля оттатък и да спра това, което ти и хората ти сте замислили. Доктор Окойе мисли, че знаеш как да изключиш отбранителната мрежа.

— Аха — потвърди Холдън. — Изглежда, зная. Наречи го спасяване на хора.

Мъртри кимна, но не заговори. Холдън го чакаше да посегне към пистолета. Разстоянието между тях бе малко над пет метра. Лесен изстрел. Светлината падаше под подходящ ъгъл и Мъртри не носеше шлем. Да рискува с изстрел в главата? Бронята на шефа на охраната изглеждаше доста пострадала. Съдейки по пораженията, вероятно бе работа на пушката на Еймъс. По-лесно щеше да го уцели в гърдите, но не беше изключено пораженията по бронята да са само козметични и в такъв случай пистолетът не можеше да постигне много.

Мъртри му намигна и Холдън внезапно бе споходен от усещането, че този човек му чете мислите, докато той изчислява най-добрия начин да го убие.

— Не мога да позволя да го направиш — заяви Мъртри. Той повдигна отново рамене и този път жестът изглеждаше почти извинителен. — По право всичко тук принадлежи на РЛЕ. Не можеш да го повреждаш.

Холдън поклати невярващо глава.

— Ти наистина си луд. Ако не го повредя, нашите кораби ще изпопадат от небето и всички ще умрем.

— Може би. Може и да умрем. Или пък да намерим друг начин да оцелеем. И в двата случая това е притежание на РЛЕ. — Мъртри размаха ръка, но не тази над пистолета. — Всичко това струва трилиони и трябва да бъде опазено. Спечелихме невероятно много само като сложихме ръка на порталите. Какво ли ще получим оттук? Затова дойдохме, капитане. Не ти ще решаваш какво да правим с находките.

— Трилиони — повтори Холдън, неспособен да скрие изумлението си. — Не бях виждал мъртъв човек да харчи пари.

— Виждал си, разбира се. Наричат го фондация или завещание. Непрестанно се случва.

— И всичко това е заради твоето завещание?

Усмивката на Мъртри се разшири с милиметър.

— Не — отвърна той. — Дойдох да завладея един нов свят. И това е начинът, по който го правя. Разбирам, че на някои като теб може да се стори жесток и безкомпромисен, но ситуацията го изисква. Средствата, които използваш тук, се прилагат, когато цивилизацията надделее. Те са погрешни в този случай. Не храня илюзии относно цената за построяването на дом в погранична територия. Необходими са жертви, ще се пролее кръв и още много неща, които не бихме направили, когато всичко е уредено и поставено под контрол. Ти си мислиш, че може да се постигне със събрания и раздаване на листовки.

— Питам се дали думите ти биха прозвучали утешително за хората, които в момента умират на орбита.

— Съжалявам за тях. Наистина. Но те са знаели, че се захващат с рисковано начинание. И смъртта им няма да е напразна.

— Няма да е напразна?

— Те ще са доказателството, че не отстъпваме и сантиметър. От това, за което сме дошли. Че ще го опазим докрай. Капитане, това не е нещо, което човечеството ще зареже насред пътя. Дори Кортес е изгорил корабите си.

В смеха на Холдън освен недоверие се долавяше и съжаление.

— Чудя се що за хора сте вие, та се прекланяте пред масовите убийци?

Мъртри се намръщи. Ято синкави светулки се вдигна и спусна между тях като прахоляк на опустяла улица.

— За какво говориш? — попита той.

— Един тип, когото познавах навремето, се опита да оправдае решенията в живота си, като се сравняваше с Чингис хан.

— Предполагам, не си намерил аргументите му за необорими? — попита насмешливо Мъртри.

— Не — отвърна Холдън. — А после един мой приятел го застреля в лицето.

— Иронично опровержение на аргумента за необходимостта от насилие.

— И аз мислех така тогава.

Мъртри вдигна лявата си ръка и се почеса по темето. Сплъстената му коса с щръкнали кичури малко напомняше стърчащите шипове на Милър. Той погледна с отвращение върховете на пръстите си и ги изтри в бронята. Холдън чакаше. Някъде зад тях се чу странен цвърчащ звук, като щурци в лятна нощ.

— И така — продължи Мъртри. — Ще трябва да мина оттатък. — Той посочи страната, на която бе застанал Холдън. Дясната му ръка все така бе увиснала над дръжката на пистолета.

— Не — завъртя глава Холдън.

Мъртри кимна сякаш го очакваше.

— Ще ме арестуваш ли, шерифе?

— Всъщност смятах да те застрелям.

— В лицето, без съмнение.

— Ако го уцеля — да.

— Доста радикална промяна — поклати глава Мъртри. — За човек, който иска да овладее границата с медитация и събрания на комитети.

— О, изобщо не става дума за това. Елви каза, че си убил Еймъс. Не бих застрелял никого заради шибаната ти граница, но ти уби човек от моя екипаж. Да, за това съм готов да променя метода си на действие.

— Казват, че отмъщението е безсмислено.

— Някога и аз смятах така — рече Холдън. — Прости ми, че възгледите ми претърпяха развитие.

— Ще се промени ли нещо, ако твоето момче не е мъртво? Защото той продължаваше да стреля, когато се отдалечих.

Вълната на облекчение бе толкова силна, че Холдън едва не се олюля. Ако Мъртри бе извадил пистолета в този момент, можеше да го повали без проблеми. Но все пак успя да запази безстрастно изражение и да не позволи на коленете си да се подгънат.

— Ранен ли е?

— О, боже, разбира се. Доста тежко. Той уби един от служителите ми, преди да падне. За човек, настояващ да решава проблеми без насилие, ти се движиш в доста опасна компания.

— Така е — потвърди Холдън с лека усмивка. — Но той е много добър монтьор. А какво стана с другия? Файез?

— Повален, но не е мъртъв. Не можах да го довърша, защото твоето момче започна да стреля. Но тъй като и двамата вече не бяха в кондиция да оказват съпротива, реших да си тръгна.

Спокойният глас, с който Мъртри обясняваше защо не е убил Файез, накара Холдън да потрепери.

— Та ето какво предлагам — продължи Мъртри. — Ще ти позволя да минеш от тази страна, за да провериш как е Еймъс. И да помогнеш на яйцеглавия да не умре от кръвозагуба. Давам ти думата си, че няма да се намесвам.

— Но ти — изтъкна Холдън — ще минеш от тази страна и ще попречиш на Елви да направи това, което ѝ заръчах.

— Какво пък, изглежда ми честна размяна.

Холдън спусна бавно ръка и я положи върху дръжката на пистолета. Завъртя се леко на една страна и зае позиция. Мъртри го гледаше намръщен.

— Не — обяви Холдън и зачака да започне стрелбата.

— Така значи — въздъхна Мъртри, без да помръдва. — Знаеш ли какво все забравят хората за новия свят?

Холдън не отговори.

— Цивилизацията има свой вграден период на забавяне. Точно както светлината. Долитаме тук, на това място, и тъй като сме цивилизовани, смятаме, че цивилизацията идва с нас. Но не е така. Трябва да я построим. И докато го правим, умират доста хора. Мислиш, че американският запад е дошъл с железниците, пощенските служби и затворите? Тези неща са били построени и са стрували живота на много хора. Били са построени върху труповете на всички, което са живели там, преди да дойдат испанците. Не можеш да получиш едното без другото. И трябват хора като мен, за да го свършат. Хората като теб идват по-късно. Всичко това? — Мъртри размаха лявата си ръка към Холдън и околностите. — То е, защото ти се появи твърде рано. Върни се, след като аз учредя пощенската служба, и тогава ще говорим.

— Свърши ли? — попита Холдън.

— Е, щом смяташ, че трябва да стане днес, приемам — каза Мъртри. — Значи няма друг начин, а? Дори и ако не съм убил твоя човек?

— Може би си убил Еймъс и Файез, а може би не. Може би си прав за границата, а аз съм един наивен идиот. Може би всеки един, когото ти уби на този нов свят, си го е заслужавал и ти си бил прав.

— Но има хора на орбита и спасяването им сега е по-важно от всичко?

— Щях да кажа: „Но ти си един проклет задник“ — отвърна Холдън. — Но и твоето върши работа. Няма да пресечеш моста.

— Добре тогава — рече Мъртри. Той промени позата си и присви очи. Жуженето се усили. Под тях светулките на протомолекулата се завъртяха в бесен танц. — Добре тогава.

Холдън му се усмихна. Имитирайки гласа му, произнесе бавно:

— Хайде, Черен Барт5, от самото начало знаеше как ще свърши това.

Мъртри се засмя.

— Ама че си забавен…

Холдън го простреля.

Мъртри се олюля, улови се за гърдите и потърси пипнешком пистолета. Холдън пусна втори куршум в дясната му ръка. Опита да уцели лакътя, но попадна в бицепса. И това вършеше работа. Мъртри изпусна пистолета на моста пред него. Подпря се на коляно и направи нов опит да го вдигне, и тогава Холдън го гръмна в крака. Мъртри се просна по очи върху моста и пистолетът му отлетя в пропастта. Мъртри се претърколи на една страна и за малко щеше да последва пистолета, но успя да се улови с ръка за мрежата.

Цялата случка бе отнела само три секунди.

Когато екотът от последния изстрел утихна, Холдън прекоси бавно моста. Причудливата, подобна на мускул повърхност поддаваше под краката му. Мъртри се държеше за мрежата със здравата си ръка, лицето му бе изопнато от болка, но въпреки това успя да се ухили подигравателно.

— Стиска ли ти да довършиш нещата, момче? — попита той. — Или ще оставиш на гравитацията да го направи?

— О, не. — Холдън се наведе, улови го за лявата китка и го дръпна към корниза. — Не смятам да те убивам. Не и докато не се уверя за Еймъс.

Холдън слезе от моста на страната, която допреди малко бе държал Мъртри, и изтегли след себе си охранителя. Мъртри му помагаше със здравата си ръка.

— И после какво? — попита той, след като се излегна по гръб до прохода и си пое дъх. Под дясната му ръка се беше образувала малка локва кръв.

— Ще дойда за теб — каза Холдън, приседнал до него, и го потупа дружески по главата. — И ще те изгоря публично, под светлината на прожектори и пред камери, показващи те на целия свят. А след това ще те хвърлим в дупка, толкова дълбока, та всички да забравят, че някога си съществувал. Няма да има слава и величие за теб, Кортес. Този път Монтесума няма да бъде впечатлен от огнената ти пръчка.

— Всичките ми действия са в съгласие с правомощията, дадени ми от лиценза на ООН — изтъкна Мъртри. — Действах с цялата отговорност, необходима, за да бъдат опазени служителите на РЛЕ и инвестициите на компанията.

— Добре — похвали го Холдън, извади аптечката и напръска с кръвоспиращ гел двете рани. — Виждам, че вече си подготвил защитната си стратегия. Това наричам мислене в перспектива. Адвокатите ще се радват да го чуят. Искаш ли да узнаеш моята теза?

— Разбира се — съгласи се Мъртри и опипа една от раните си с ръка. Присви болезнено устни, но поне вече не течеше кръв.

— Най-могъщият човек на Земята ми дължи услуга и смятам да я помоля да направи всичко, което ѝ е по силите, за да докаже, че си задник. Това е само най-общ план, но мисля, че има бъдеще.

— Така ли разбираш правосъдието?

— Очевидно така.

Мъртри отвори уста, но това, което възнамеряваше да каже, бе заглушено, тъй като в комплекса внезапно се възцари хаос. Стена от синкави светулки се вдигна от пропастта до тях и изчезна през малки отвори в тавана. Наоколо настъпи истинска какофония, когато всички огромни машини внезапно се пробудиха. Нещо се метна от сенките на тавана и профуча над главата на Холдън. Той се хвърли върху Мъртри, без да осъзнава, че закрива с тялото си човека, когото току-що бе прострелял три пъти.

— Какво става? — попита Мъртри.

— Елви — отвърна Холдън. — Това е Елви.