Розата и бодилът

Глава 18

Площадът в благородническия квартал бе пуст: вече бе прекалено късно за доставки и прекалено рано за гуляещите да се прибират. Цареше мрак. Ройс бе спрял каретата близо до фонтана със статуята на конник. Малцината, останали по домовете си, не смятаха за нужно да се намесват.

Ройс бе приковал госта си към статуята. Едната китка бе вързана за врата на изправения кон, другата бе прикрепена към развятата опашка на животното. Вратът на лорд Екзитър бе стегнат от въже, прекарано и около главата на краля. Глезените му бяха привързани към копитата, над земята. Тялото на Негова светлост бе увиснало над бълбукащите води.

Мелбърн бавно крачеше по ръба на фонтана и оглеждаше работата си. Беше захвърлил шапката на кочияш и еднотипното палто, за да ги замени с любимото си качулато наметало. В момента вятърът раздърпваше плащеницата му.

— Ти не осъзнаваш какво правиш! — кресна лорд Екзитър. Крясъкът бе леко задавен заради обвитото около гръкляна му въже.

— Напротив, мисля, че съм се справил по забележителен начин. Но ти не се тревожи, още не съм приключил с украсата. — Той бръкна в чантата, стояла до него на капрата, и измъкна няколко свещи. — Искам всички да те видят на връщане от празненството.

— Кой си ти?

Той често бе задавал този въпрос. До този момент Ройс бе извличал удоволствие от мълчанието си, само че делото му наближаваше края си. Време беше лордът да узнае.

— Спомняш ли си миналата нощ да си посещавал един публичен дом? — Крадецът се покатери на статуята и прикрепи запалена свещ към повдигнатото коляно на коня.

— Е, и?

— Помниш ли да си разговарял с млада жена на име Гуен Деланси, управителка на заведението?

— Разбира се.

— А случайно да си спомняш побоя, който си и нанесъл, защото тя не е знаела търсения от теб отговор?

— Това ли било? — Екзитър прихна, с което съумя да подразни Ройс.

— Без смях. — Наместо да постави следващата свещ в короната на владетеля, той отряза показалеца на десницата му.

Екзитър изрева, а кръвта му започна да се смесва с водата на фонтана.

Мелбърн запали нова свещ и се покатери по-нагоре.

— Гуен е много специален човек. Тя е мила и добра, моя пълна противоположност. Но е страдала през целия си живот. Страдала е заради хора като теб, Рейнър Грю и онзи риболовец, който извлича мрежи на борда на „Лейди Банши“. И тримата сте сметнали, че не представлява никакъв проблем да пребиете курва. Но сте допуснали грешка.

Крадецът остави свещта и се спусна надолу.

— Ще бъдеш разчекнат!

Ройс се усмихна широко.

— Не, няма.

— Не можеш да вдигаш ръка срещу мен и да очакваш, че ще продължиш да живееш.

Мелбърн погледна към кръвта, която още се стичаше от секващата внезапно кост.

— Не си изгубил достатъчно кръв, за да се замайваш. Явно просто си се объркал. Аз не просто повдигам ръка срещу теб, аз те убивам.

Той отново взе кинжала си и без видимо усилие отряза следващия пръст от десницата — средния. Екзитър отново изпищя и започна паникьосано да се мята.

— А що се отнася до залавянето ми, което ти смяташ за тъй неизбежно, боя се, че и тук грешиш. — Този пръст носеше пръстен, затова Ройс прибра и двете. — Искаше да знаеш кой съм. Умник като теб вече би трябвало да се е досетил. Естествено, намираме се на известно разстояние от Колнора. Макар да не съм убивал висши благородници, сигурно трябва да си чувал за Дъстър.

Това име отне и последната увереност на пленника. Очите на лорда бяха разширени от ужас; устата се бе сгърчила. Явно беше чувал.

— Не трябваше да посягаш на Гуен.

Крадецът прокара върха на кинжала по бедрото му, разцепвайки плътта като наденица. И взе нова свещ.

— Не можеш да ме убиеш! — извика Екзитър, когато спря да крещи. Междувременно Мелбърн бе зает да фиксира свещта върху задницата на коня.

— Поредна грешка. Както сам виждаш, твоята кръв е червена, досущ като моята.

— Не разбираш. Има заговор. — Саймън Екзитър говореше бързо, на моменти неразбираемо, защото бе стиснал зъби. — Разследвам го от месеци и Роза може да представи доказателствата, от които се нуждая, за да го предотвратя. Мисля, че тя може да посочи Салдур като един от съзаклятниците. Ако ме убиеш, няма да успея да ги спра. Епископ Салдур и църквата му са империалисти, които се опитват да придобият контрол над кралството. Убийствата вече започнаха. Неотдавна погинаха канцлер Уейнрайт и съпругата на новия канцлер. Скоро ще дойде ред на краля и на сина му. Ако ме убиеш, кралят е все едно мъртъв. И Меленгар — цял Аврин — ще умре заедно с мен.

— И по какъв начин това ще ми се отрази?

— !?

— Не ме е грижа кой е дошъл на власт. Не ме е грижа за жалките ти крале и глупави епископи. Мен ме интересува друго: ти си наранил Гуен. Едва не си я убил. Посегнал си на жената, която… която… Знаеш ли какво? Мисля, че е време писъците да заместят приказките.

И с помощта на кинжала си Ройс се зае да изработва свое произведение на изкуството.