Първородният

Благодарности

Квета Фрикая.

Както се случва с мнозина други автори, захванали се с епично произведение с обема на трилогията „Наследството“, открих, че написването на „Ерагон“, а сега и на „Първороден“, се превърна в мое лично приключение, което ме промени не по-малко от промяната, която преживя Ерагон.

Когато започнах да пиша първата книга, бях на петнадесет — вече не съвсем момче, но все още не и мъж. Тъкмо бях завършил училище и не знаех накъде ще поеме животът ми. Бях пристрастен към магията на фентъзи литературата, изпълнила рафтовете в стаята ми. Процесът на написване на „Ерагон“, разпространяването й по света и завършването на „Първороден“ ме хвърли в живота на възрастните. Сега съм на двадесет и една, а вече публикувах две книги и това не престава да ме удивлява. Сигурен съм, че са се случвали и по-странни неща, но със сигурност не и на мен.

Пътуването на Ерагон се превърна в мое собствено: изтръгна ме от спокойния ми градски живот и ме принуди да бродя по света в отчаяно надбягване с времето, да се подложа на интензивно и усилено обучение, да постигна успех въпреки малките си шансове и да се справя с последствията на славата. А накрая — да намеря и малко покой.

Точно както в измислените истории, където решителният и добронамерен главен герой — който всъщност не е много умен, нали така — получава помощ от цяла армия по-мъдри от него персонажи, аз бях напътстван от мнозина удивително талантливи хора. Това са:

У дома: мама, за това, че слушаше винаги когато имах нужда да говоря за проблемите си с историята или героите, а също и защото ми даде смелостта да изхвърля дванадесет страници и да пренапиша (болезнено) пристигането на Ерагон в Елесмера; татко, както винаги, за проницателната му редакция; и скъпата ми сестра Анджела, която благоволи да ми отправи критики за ролята си на вещица, за приноса й към диалозите с участието на котколака Солембум.

В агенцията „Райтърс Хаус“: моят агент, великият и могъщ Повелител на запетайките Саймън Липскар, който може да направи всичко възможно (Мървин Пийк!); и на смелия му асистент Даниел Лазар, който спасява Повелителя на запетайките от това да бъде погребан жив под купчина спонтанно изпратени ръкописи, много от които, боя се, са резултат от „Ерагон“.

В издателство „Кнопф“: редакторката ми Мишел Фрей, която стигна далеч отвъд задълженията си и превърна книгата „Първороден“ в нещо много по-добро от онова, което би била иначе; директорът по рекламата Джудит Хот, защото отново доказа, че няма невъзможна за нея промоция (чуйте рева й); Изабел Уорън-Линч, художественият директор, която няма равна на себе си, а с „Първороден“ надмина дори предишните си постижения; Джон Джуд Паленкар за илюстрацията на корицата, която ми харесва дори повече от тази на „Ерагон“; Арти Бенет, който свърши чудесна работа при проверката на всички неясни думи в тази трилогия и (учудващо) знае повече за древния език от мен, макар че ургалският му е малко слаб; Чип Гибсън, върховният повелител на детското подразделение на „Рандъм Хаус“; Нанси Хинкел; Джоан Демайо, директор по продажбите (много аплодисменти, възгласи и поклони), и нейният екип; Дейзи Клайн, която създаде чудесните и хващащи окото рекламни материали; Линда Паладино, Ребека Прайс и Тимоти Терун, отговарящи за производството; благодарствен поклон към Пам Уайт и помощниците й, които разпространиха „Ерагон“ по четирите краища на света; Мелиса Нелсън, отговорник по дизайна; Алисън Колани; Мишел Бурк — съвестната и работлива помощничка на Мишел Фрей; и всички други в „Кнопф“, които ме подкрепиха.

В „Лисънинг Лайбръри“: Джерард Дойл, който вдъхва живот на света на Алагезия; Таро Майер, който се справя перфектно с произношението на езиците ми; Джейкъб Бронщайн, който свърза всичко ведно; и Тим Дитлоу, издател в „Лисънинг Лайбръри“.

Благодаря на всички ви.

Остава ни още един том и ще достигнем финала на тази история. Още един ръкопис, пълен с драма, екстаз и упоритост… Още един сборник със сънища.

Останете с мен, ако ви харесва, и нека заедно видим къде ще ни отведе тази криволичеща пътека. Не само в Алагезия, но и в нашия свят.

Се онр свердар ситя хвас!

Кристофър Паолини

23 август 2005 г.