Нар Гарцвог

Ездачът влезе в шатрата, а Сапфира провря глава след него. Посрещна го остро дрънчене, защото Йормундур и половин дузина от командирите на Насуада наизвадиха мечове. Като видяха кой е, мъжете бързо снижиха оръжия, а водачката на Варден каза:

— Влез, Ерагон.

— Какъв е проблемът? — попита той.

— Съгледвачите ни докладват, че от североизток приближава отряд от няколкостотин Кул.

Ерагон се намръщи. Не беше очаквал да се сблъска с ургали в тази битка, тъй като Дурза вече не ги контролираше, а и повечето от тях бяха избити във Фардън Дур. Но ето че бяха дошли. Той усети как жаждата му за кръв се усилва и си позволи да се усмихне свирепо, докато си представяше как ще може да ги изтребва с новите си сили. Сключи ръка върху дръжката на Зар’рок и каза:

— За мен ще е удоволствие да ги унищожим! До един! Със Сапфира можем да се погрижим веднага… ако пожелаеш.

Насуада изучава внимателно лицето му няколко секунди, преди да отговори:

— Няма как, Ерагон. Те са развели бялото знаме и искат да говорят с мен.

Той зяпна насреща й.

— Нали не смяташ да ги приемеш?

— Да, ще ги приема с онази учтивост, която заслужава всеки враг, пристигнал под знамето на мира.

— Но те са животни. Чудовища! Лудост е да ги допускаш в лагера… Насуада, аз съм виждал зверствата, които ургалите вършат. Те обожават болката и страданието и не заслужават повече милост от бясно псе. Няма нужда да си губиш времето с нещо, което със сигурност е капан. Просто дай заповед и всеки от воините ти с радост ще изтреби тези гнусни твари.

— По този въпрос съм съгласен с Ерагон — каза Йормундур. — Щом не желаеш да ни послушаш нас, Насуада, послушай поне него.

Тя заговори първо на младежа толкова тихо, че никой друг да не я чуе:

— Обучението ти наистина е недовършено, щом си толкова сляп и зъл.

После повиши глас и в него Ерагон долови същата стомана, която и баща й бе притежавал:

— Всички вие забравяте, че и аз се бих във Фардън Дур, редом до вас, и видях с очите си колко диви са ургалите… Видях обаче и жестокостта на нашите войници, които извършиха не по-малки зверства. Няма да омаловажавам онова, което сме преживели от ургалите, но и не възнамерявам да игнорирам потенциални съюзници в момент когато Империята ни превъзхожда толкова много.

— Господарке, твърде е опасно да се срещате с Кул.

— Твърде опасно? — Насуада повдигна вежда. — Докато ме защитават Ерагон, Сапфира, Елва и всички воини около мен? Не, не мисля.

Ерагон стисна зъби.

Кажи нещо, Сапфира. Ти можеш да я убедиш да се откаже от тази глупост.

Да, но няма. Умът ти е замъглен.

Не е възможно да си съгласна с нея! — възкликна той ядосано. — Ти беше в Язуак с мен. Знаеш какво сториха ургалите на селяните. Ами при напускането на Теирм, залавянето ми в Гил’еад и Фардън Дур? Винаги когато сме се сблъсквали с тях, те са се опитвали да ни убият… че и по-лошо. Ургалите не са нищо повече от свирепи животни.

Елфите мислеха същото за драконите по време на Ду Фирн Скулблака.

По заповед на Насуада стражите завързаха страничните платнища на входа на шатрата, за да може всеки да вижда какво става вътре, и Сапфира се сниши до Ерагон. После водачката на Варден седна на стола си с високата облегалка и Йормундур и другите командири се наредиха в две паралелни колони, така че на онези, които искаха аудиенция с нея, да се налага да минат първо през тях. Ерагон стоеше от дясната й страна, а Елва — от лявата.

Само след пет минути от източния край на лагера се чуха ядосани викове. Бурята от освирквания и обиди ставаше все по-силна и по-силна, докато накрая не видяха в далечината един Кул, който вървеше към Насуада, докато тълпа от войници крещеше по него. Ургалът — или овенът, както Ерагон си спомняше, че ги наричат — бе вдигнал главата си високо и стиснал жълтите си зъби, но не реагираше по никакъв начин на нападките срещу себе си. Беше наистина страховит представител на расата си, висок два и половина метра, със силни и горди, макар и гротескни черти, дебели рога, които се извиваха около лицето му, и фантастична мускулатура. Вероятно можеше да убие мечка с един удар. Единственото му облекло бе набедрена препаска, няколко плочи грубо изкована метална броня, свързани от разпокъсана ризница, и извит метален диск, закачен между двата му рога, за да пази темето му. Дългата му черна коса беше сплетена на опашка.

Ерагон усети как устните му се свиват в злобна гримаса и с мъка се удържа да не извади Зар’рок. Но въпреки чувствата си не можеше да не се възхити на смелостта на ургала да се изправи сам и невъоръжен срещу цяла армия от врагове. За негова изненада откри, че умът на този Кул е добре защитен.

Когато създанието спря пред шатрата, без да смее да се приближи по-близо, Насуада нареди стражите си да усмирят тълпата и да я накарат да утихне. Всички гледаха ургала и се чудеха какво ли ще направи сега.

Той вдигна огромните си ръце към небето, вдиша дълбоко, после отвори паст и изрева към Насуада. В същия миг към него се насочи гора от мечове, но ургалът не им обърна внимание и продължи да реве, докато дробовете му не се изпразниха. После погледна изпитателно водачката на Варден, все така игнорирайки стотиците хора и очевидната им надежда да го убият, и изръмжа със силен гърлен акцент:

— Какво е това предателство, лейди Найтстолкър11. Обещаха ми безопасност. Нима човеците нарушават думата си толкова лесно?

Един от командирите на Насуада се наведе към нея и каза:

— Нека го накажем за наглостта, господарке. Нека първо го научим, какво значи уважение, и после можем да чуем посланието му каквото и да е то.

Ерагон искаше да замълчи, но задълженията му към Насуада и Варден го принудиха да прошепне в ухото й с нежелание:

— Не се гневи. Това не е обида. Така посрещат своите главатари. После удрят главите си за поздрав, но не мисля, че искаш да го правиш.

— Елфите ли те научиха на това? — промърмори тя, без да сваля очи от чакащия Кул.

— Да.

— А какво още знаеш за ургалите?

— Доста — призна той.

Тогава тя се обърна към ургала, а също и към мъжете зад гърба му:

— Варден не са лъжци като Галбаторикс и Империята. Говори онова, за което си дошъл, и не се бой — не те грози опасност, докато се спазват правилата на примирието.

Ургалът изсумтя и вдигна кокалестата си брадичка още по-високо, излагайки гърлото си на показ. Ерагон разпозна в това знак за приятелство. Обратното — да снижиш глава пред някого, бе заплаха в лицето му, защото означаваше, че ургалът възнамерява да те нападне с рогата си.

— Аз съм Нар Гарцвог от племето Болвек. Говоря от името на народа си. — Изглеждаше така, сякаш предъвкваше всяка дума, преди да я изплюе. — Ургалите са мразени повече от всяка друга раса. Елфи, джуджета и хора — всички ни преследват, изгарят и ни прогонват от тунелите ни.

— И не без причина — изтъкна Насуада.

Гарцвог кимна.

— Не без причина. Народът ни обича войната. Но нерядко ни нападате просто защото ни намирате толкова грозни, колкото ние намираме вас. Ние процъфтяхме след падането на Ездачите. Сега племената ни са толкова големи, че суровата земя, на която живеем, вече не може да ни изхрани.

— Затова сключихте договор с Галбаторикс.

— Да, лейди Найтстолкър. Той ни обеща добра земя, ако избием враговете му. Но ни излъга. Огнекосият му шаман Дурза изкриви умовете на нашите бойни лидери и принуди племената да работят заедно, а обичаите ни не са такива. Когато проумяхме това в кухата планина на джуджетата, Херндал — майките, които ни управляват, изпратиха моята партньорка при Галбаторикс да разбере защо ни е използвал. — Гарцвог поклати огромната си глава. — Тя не се завърна. Най-добрите ни овни умряха за него, а после той ни изостави като строшен меч. Той е драджл, змиеуст и безрогов предател. Лейди Найтстолкър, сега ние сме по-малко, но ще се бием с теб, ако ни позволиш.

— Каква е цената ви — запита Насуада. — Вашите Херндал със сигурност искат нещо в замяна.

— Кръв. Кръвта на Галбаторикс. И ако Империята падне, искаме да ни дадеш земя. Земя, в която да се множим и да растем, земя, в която да не сме гонени и избивани.

Ерагон разбра решението на Насуада по изражението й още преди да е проговорила. Явно го усети и Йормундур, защото се наведе към нея и тихо прошепна:

— Не можеш да сториш това! То е против природата.

— Природата няма да ни помогне да надвием Империята. Трябват ни съюзници.

— Мъжете ще дезертират, ако поискаш да се бият рамо до рамо с ургали.

— С това ще се справим. Ерагон, те ще удържат ли на думата си?

— Докато имаме общ враг — да!

Насуада кимна рязко и повиши глас:

— Добре, Нар Гарцвог. Можете да лагерувате по източния фланг на армията ни, встрани от основната й част, а ние ще обсъдим условията на договора.

— Аграт укмар — изръмжа ургалът и удари чело с юмруци. — Ти си мъдра Херндал, лейди Найтстолкър.

— Защо ме наричаш така?

— Херндал?

— Не, Найтстолкър.

Гарцвог издаде гърлен звук, в който Ерагон разпозна смях.

— Така наричахме твоя баща, защото той ни ловеше из тъмните тунели под планината на джуджетата, а и заради цвета на козината му. Като негово пале ти си достойна за същото име.

И с тези думи той се извъртя на пети и си тръгна.

— Този, който атакува ургалите, ще бъде наказан така, както ако е нападнал друг човек — обяви Насуада. — Погрижете се всеки отряд да разбере това.

Едва бе привършила, когато Ерагон забеляза крал Орин, който се приближаваше бързо. Пелерината на монарха се развяваше зад гърба му. Щом се приближи достатъчно близо, той извика:

— Насуада! Вярно ли е, че си се срещала с ургал? Искам обяснение! Какво означава това и защо никой не ме извика по-рано? Аз не…

Тирадата му секна, когато един страж дотича откъм редиците сиви палатки.

— Откъм армията на Империята пристига конник.

Орин забрави възмущението си на мига и заедно с Насуада се затичаха към челото на армията, следвани от стотина души. Вместо да се бута в тълпата, Ерагон се качи на гърба на Сапфира и полетя към целта им.

Когато спряха пред окопите, редиците от колове и укрепленията, бранещи предната линия на Варден, Ерагон видя самотен ездач, който препускаше бясно през ничията земя. Над него хищните птици кръжаха ниско, за да разберат, дали това не е първото блюдо от угощението им.

Войникът дръпна поводите на черния си жребец на около тридесет крачки от окопите, поддържайки максимално голяма дистанция между себе си и Варден. После извика:

— Като отказахте щедрото предложение на крал Галбаторикс да се предадете, вие избрахте смъртта като своя съдба. Повече преговори няма да има. Ръката на приятелството се превърна в юмрук на войната! Ако някой от вас все още изпитва уважение към своя господар по право, всемогъщия и премъдър крал Галбаторикс, нека избяга! Никой няма да застане на пътя ни, когато започнем да прочистваме Алагезия от всички друговерци и подривници. И макар нашият господар да скърби, тъй като знае, че вашите предателски действия са провокирани от озлобени и объркани водачи, ние ще накажем леко незаконната територия, известна като Сурда, и ще я върнем под благосклонната власт на крал Галбаторикс, който се жертва ден и нощ за добруването на своя народ. Така че ви повтарям: бягайте, или споделете съдбата на водачите си!

С това войникът разтвори чувала, извади от него отсечена глава, хвърли я напред и изчака да види как ще се приземи сред Варден, преди да обърне жребеца си и да го пришпори към армията на Галбаторикс.

— Да го убия ли? — запита Ерагон.

Насуада поклати глава.

— Скоро ще имаме тази възможност. Няма да наруша неприкосновеността на пратениците, макар Империята да го прави.

— Както ис…

Той извика изненадано и се вкопчи във врата на Сапфира, за да не падне, защото в този миг тя се надигна над укрепленията и се подпря с лапи върху тях. Драконът отвори челюсти и нададе дълбок, гърлен рев, подобен на онзи на Гарцвог отпреди малко. Този рев обаче беше предизвикателство към враговете им и предупреждение за гнева, който са събудили. А също и повик към всички онези, които мразеха Галбаторикс.

Гласът й изплаши жребеца толкова силно, че той отскочи надясно, подхлъзна се по нагорещената земя и падна на една страна. Войникът изхвърча от гърба му и се пльосна сред огнено кълбо, което изригна в същия миг. Мъжът извика само веднъж, но звукът бе толкова ужасен, че Ерагон настръхна. После замълча завинаги.

Птиците започнаха да се спускат.

Варден нададоха радостни възгласи. Дори Насуада се усмихна неволно. После плесна с ръце и каза:

— Мисля, че ще ни атакуват призори. Ерагон, събери Ду Врангр Гата и се пригответе да действате. Ще получите заповеди в рамките на следващия час.

Тя хвана Орин за рамото и го поведе обратно към центъра на лагера.

— Сир, нужно е да вземем определени решения. Имам един план, но той изисква…

Нека дойдат — каза Сапфира. Върхът на опашката й подскочи като котка, дебнеща заек. — Всички ще горят.

Загрузка...