Първородният

Отплата

Роран се съгласи с плана им и Хорст раздаде лопати, вили, колове — всичко, което би могло да се използва, за да бъдат прогонени Ра’зак и войниците.

Роран грабна кирка, повъртя я между дланите си, а после я остави. Макар и никога да не се бе заслушвал много в историите на Бром, една от тях — Песента за Геранд, разказваше за Геранд, най-великия воин на своето време, който изоставил меча заради жена си и фермата. Въпреки това не намерил покой, защото завистлив лорд разбунил кървава война със семейството му, която го принудила да убива отново. Да убива, но не с меч, а с чук.

Роран свали от стената голям чук с дълга дръжка и кръгло острие от едната страна на главата. Прехвърли го в ръце, прецени тежестта му, а после отиде при Хорст и попита:

— Мога ли да го взема?

Ковачът кимна.

— Само го пази от корави глави. — После се обърна към останалата част от групата: — Чуйте ме. Целта е да ги изплашим, не да ги избием. Строшете няколко кокала, но не прекалявайте. И каквото и да става, не влизайте в открит двубой. Колкото и силни да се чувствате в момента, помнете, че те са тренирани войници.

Когато всеки се въоръжи, дружината напусна ковачницата и тихо се отправи към лагера. С изключение на четирима стражи, които патрулираха около сивите палатки, войниците отдавна спяха. Конете на Ра’зак бяха завързани около димящите въглени на огъня.

Хорст ги подреди мълчаливо, изпращайки Албрийч и Делвин да устроят засада на двама от стражите, а Пар и Роран — на другите двама.

Младежът притаи дъх и се прокрадна зад нищо неподозиращия войник. Сърцето му заби лудо. Прикри се зад ъгъла на една къща и зачака сигнала на Хорст.

В този миг ковачът изскочи от скривалището си с див рев, повличайки цялата тълпа към палатките. Роран се стрелна напред и замахна с чука. Рамото на стража се раздроби със зловещ пукот. Мъжът нададе вой и изпусна алебардата си. После залитна, защото Роран го удари в ребрата и гърба. Младежът вдигна чука за трети път, но войникът успя да хукне, викайки за помощ. Роран се втурна напред, крещейки несвързано. По пътя си събори някаква палатка и всичко в нея, после замахна към шлем, който изникна от друга. Металът иззвъня като камбана. Вилнеещият наблизо Лоринг се кискаше в нощта, докато ръгаше войниците с тризъба вила за сено. Старецът летеше като хала. Хаос от викове и вкопчени тела изпълни лагера.

Извъртайки се рязко, Роран забеляза войник, който опъваше тетивата на лъка си. Затича се и удари лъка с чука си, разцепвайки дървото на две. Мъжът избяга с писъци.

Ра’зак се измъкнаха от палатката си, издавайки ужасяващи щракащи звуци. В ръцете си държаха мечове, но преди да успеят да атакуват, Балдор изпрати в галоп срещу двете страховити фигури собствените им коне. Ра’зак нямаха време да се опомнят и бяха пометени. Като по сигнал останалите войници ги последваха в панически бяг.

И всичко приключи!

Роран дишаше тежко, стискайки до болка дръжката на чука. Чак кокалчетата му побеляха. И бавно тръгна към Хорст, проправяйки си път през безформените купчини от обърнатите и разкъсани палатки. Ковачът се усмихваше широко изпод брадата си.

— Какво ще кажеш, а — това беше най-добрата кръчмарска свада, в която съм участвал от години насам.

Зад него Карвахол закипя от живот. Зад прозорците със спуснати кепенци проблеснаха газени лампи, наизлизаха хора, дочуха се десетки гласове…

Изведнъж Роран дочу зад гърба си тихо хлипане. Малкият Нолфаврел бе коленичил до тялото на отдавна мъртъв войник и хипнотично го пронизваше в гърдите. И пак, и пак, а по бузите му капеха сълзи. Гедрик и Албрийч се втурнаха и го изтръгнаха от трупа.

— Той не биваше да идва — каза Роран.

Хорст сви рамене.

— Напротив. Имаше право да дойде. Убиха баща му!

„Но смъртта на един от хората на Ра’зак ще ни навлече още по-големи беди“ — помисли си и изкрещя:

— Трябва да барикадираме пътя и пролуките между къщите, за да не ни изненадат.

Оглеждайки за ранени, Роран видя дълга порезна рана на ръката на Делвин, която фермерът бе бинтовал с парче от разпраната си риза. С няколко вика Хорст организира групата. Изпрати Албрийч и Балдор да вземат каруцата на Куимби от ковачницата, а после нареди на синовете на Лоринг и Пар да съберат от Карвахол всичко, което можеше да се използва за защита на селото.

Още даваше нареждания, когато започнаха да се събират хора, зяпнали останките от лагера и мъртвия войник.

— Какво стана? — извика Фиск.

Лоринг притича до дърводелеца и го изгледа победоносно.

— Какво стана ли? Ще ти кажа какво стана. Изкоренихме тези торни бръмбари… Хванахме ги със смъкнати гащи и ги пребихме като кучета!

— Радвам се — силният глас принадлежеше на Биргит — жената с кестенява коса, която притискаше Нолфаврел към гръдта си, без да забелязва кръвта, покрила лицето му. — Заслужават да умрат като страхливци заради смъртта на съпруга ми.

Селяните закимаха в съгласие, но тогава проговори Тейн:

— Да не си полудял, Хорст? Успя да подплашиш Ра’зак и войниците им, но Галбаторикс ще прати още повече мъже. Империята няма да се усмири, докато не залови Роран.

— Трябва да го предадем — изръмжа Слоун.

Хорст вдигна ръце.

— Съгласен съм — животът ни е нищо без Карвахол. Но нима смятате, че Галбаторикс ще ни пощади, ако предадем Роран? В неговите очи ние вече не сме по-различни от Варден.

— Тогава защо атакува? — дрезгаво изломоти Тейн. — Кой ти даде правото да взимаш такова решение? Обрекъл си всички ни!

Този път му отвърна Биргит:

— Ще им позволиш ли да убият съпругата ти? — тя обгърна лицето на сина си и показа на Тейн кървавите си длани. — Ще им позволиш ли да ни изгорят?… Къде е мъжеството ти, грънчарю?

Той сведе очи, неспособен да понесе погледа й.

— Запалиха фермата ми — каза Роран. — Убиха баща ми, после Куимби и почти унищожиха Карвахол. Това малко ли беше? Подобни престъпления не могат да останат ненаказани. Нима ще бъдем като пилци на заколение или като подплашени зайци, които се крият и чакат съдбата си? Не! Трябваше да се защитим! — застина за миг, щом видя, че Балдор и Албрийч влачат каруцата и махна с ръка: — Можем да спорим и по-късно. Сега трябва да се приготвим. Кой ще ни помогне?

Повече от четиридесет мъже скочиха като един и се заеха с трудната задача да превърнат Карвахол в недостъпна крепост. Роран работеше неуморно. Ковеше заграждения между къщите, трупаше стени от бъчви, пълни с камъни, влачеше дънери по главния път… Обърнаха две каруци, превръщайки ги в барикада. Роран бе трескав и не спираше нито за миг. Дори не забеляза Катрина, която го причакваше в една странична уличка. Зяпна учудено, но тя бързо го прегърна и рече:

— Радвам се, че се върна и че си добре.

Той я целуна.

— Катрина… Трябва да говоря с теб веднага щом приключим. — Тя се усмихна несигурно, но искра на надежда изгря в очите й. — Ти си права, наистина беше глупаво от моя страна да отлагам решението си. Всяка секунда повече, която можем да прекараме заедно, е безценна и не искам да губя малкото време, което имаме. И особено сега, когато съдбата може да ни раздели…

Роран точно поливаше сламения покрив на къщата на Киселт с вода, за да не се запали, когато Пар извика:

— Ра’зак!

Той захвърли кофата и хукна към каруците за чука си. Грабна го и видя чудовището, изправено на седлото си, надолу по пътя — извън обсега на лъковете. В лявата си ръка държеше факла, а дясната бе изпъната назад, готова да метне нещо.

Роран се изсмя.

— Нима ще хвърля камъни по нас? Твърде е далеч, за да уцели каквото и да…

Но не можа да довърши. Ра’зак замахна рязко и едно стъклено шише прелетя между него и барикадата, разбивайки се в дясната каруца. Секунда по-късно взрив на огромно огнено кълбо я запрати във въздуха, а ударната вълна захвърли Роран към близката стена. Той падна на ръце и колене, замаян и без дъх. През писъка в ушите си дочу тътен на галопиращи коне. Опита се да се изправи, но отново бе съборен от летящите с конете си Ра’зак, които нахлуха в Карвахол през пламтящата дупка между каруците.

Двамата извадиха мечовете си и… трима мъже паднаха покосени още преди Хорст и Лоринг да се окопитят! Но дългите им вили бяха безсилни. Преди селяните да успеят да се прегрупират, през пробива нахлуха войници и настана сеч.

Роран разбра, че ако веднага не бъдат спрени, Карвахол ще падне. Събрал сетни сили, скочи срещу най-близкия войник, замахна страшно и смаза лицето му с острието на чука. Трупът се свлече като сноп. Други се втурнаха към Роран. Той вдигна щита на мъртвеца и точно навреме, за да блокира първия удар. После и втория, и третия… Отново замахна с чука и го стовари под брадичката на войника, запращайки го далеч на земята.

— Насам! Към мен! — изкрещя Роран. — Защитавайте домовете си! — отстъпи, за да избегне опасен удар, когато петима войници го наобиколиха, продължавайки да крещи: — Насам! Към мен!

Балдор и Албрийч го последваха първи. След секунди синовете на Лоринг и още двадесетина души се присъединиха към тях. От страничните улици жени и деца замерваха войниците с камъни.

— Стойте заедно и допрете гърбовете си — нареди Роран през две замахвания с чука. — Те са повече от нас, но ако сме заедно, ще ги отблъснем…

Войниците се стъписаха, защото отрядът на селяните продължаваше да нараства. Вече с повече от сто мъже зад гърба си, Роран започна бавно да напредва.

— Атакувайте, глупаци! — изкрещя единият Ра’зак, избягвайки на косъм вилата на Лоринг.

Стрела изсвистя към Роран. Той я отби с щита и пиян от битката, се изсмя. Ра’зак вече отстъпваха заедно с войниците, съскайки безпомощно. Злостна омраза струеше изпод тъмните им качулки. Един от тях се втренчи в Роран и момчето почувства, че краката му се вцепеняват. Не можеше да помръдне. Трудно му беше дори да мисли. Неестествена сила скова ръцете му.

Точно тогава въздуха разцепи яростният рев на Биргит. Секунда по-късно остър камък прелетя над главата на Роран и се понесе към Ра’зак. Той залегна, за да го избегне, и разхлаби хватката около съзнанието на младежа.

„По дяволите, тяхната магия!“ — опомни се Роран. Пусна щита, сграбчи чука с две ръце и го вдигна над главата, цялото му тяло се наклони назад, ръцете му се стрелнаха напред и чукът полетя с мощно свистене. Цепейки въздуха, той се стовари върху щита на Ра’зак, оставяйки голяма вдлъбнатина. Ударът стъписа чудовището, а селяните изреваха и се понесоха напред. Злокобните създания стиснаха юздите на конете си и изсъскаха:

— Отссстъпление, отссстъпление!

Облечените в алено воини покорно тръгнаха заднишком, размахвайки мечове към всеки, който се опитваше да се доближи. Чак когато задминаха горящите каруци, обърнаха гърбове и хукнаха.

Роран въздъхна облекчено и прибра чука си, докосвайки натъртеното си от удара в стената рамо. До мястото на експлозията лежеше безжизненото тяло на Пар. Роран сведе глава. Още деветима мъже бяха убити и съпругите и майките им вече изпълваха нощта със стонове и плач.

„Как е възможно това да се случи точно тук? И точно с нас!“

— Елате всички! — тревожно извика Балдор.

Роран примигна и се запрепъва към средата на пътя, където стоеше приятелят му. Единият Ра’зак се бе вкопчил като бръмбар в гърба на коня си, само на двадесетина стъпки от тях. Създанието насочи кривия си пръст към младежа и каза:

— Ти… ти миришеш вкусно, като братовчед ссси. Ние никога не зззабравяме миризззми.

— Какво искате? — извика той. — Защо сте тук?

Ра’зак се изсмя като бръмчащо насекомо.

— Иссскаме… теб — създанието погледна през рамо към мястото, където бяха изчезнали спътниците му, а после извика: — Предайте ни Роран и ще ви продадем като роби. Ако го защитавате, ще ви изззядем всссички. Бъдете готови с отговора си при ссследващото ни идване. Погрижете сссе да е правилният.