Принцеса с часовников механизъм

Бележка за Англия от времето на Теса

Също както в „Ангел с часовников механизъм“ и „Принц с часовников механизъм“, така и в „Принцеса с часовников механизъм“ Лондон и Уелс са — доколкото съм успяла да го постигна — смесица от реалното и измисленото, от общоизвестното и позабравеното. Домът на семейство Лайтууд в Чезуик е основан на „Чезуик Хаус“, който все още може да посетите. Що се отнася до къщата на номер 16 на „Чейни Уок“, където живее Улси Скот, по това време там са живеели Алджернон Чарлз Суинбърн, Данте Гейбриъл Росети и Джордж Мередит, които я наемали заедно. Също като Улси и те са били част от Естетическото движение, макар че за разлика от него, никой от тях не е бил (или не е било доказано, че е бил) върколак. „Сребърните стаи“ са основани на скандалните „Стаи Аргайл“.

Що се отнася до шеметната езда на Уил от Лондон до Уелс, задължена съм на Клеъри Букър, която ми помогна да съставя плана на пътя му, да намеря странноприемници, в които Уил би отседнал и да предположа какво би било времето. Доколкото беше възможно, опитах да се придържам към пътища и странноприемници, които наистина са съществували. Пътят между Шрусбъри и Уелшпул днес е магистрала А458. Самата аз посетих Кадер Идрис и я изкачих, посетих Долгелай и Тал-ъ-Лин, видях и Лин Кау, макар че не скочих в него, за да видя къде ще ме отведе.

Мостът „Блекфрайърс“, разбира се, съществува и днес. Описанието ми в епилога е възможно най-близо до собственото ми впечатление от него. „Адските устройства“ започнаха с една фантазия за Джем и Теса на моста „Блекфрайърс“ и мисля, че е подобаващо, че завършват именно там.