Паника

Събота, 2 юли

На другия ден уведомленията бяха навсякъде: розови хартии за залагания, покрили подлеза, залепени за помпите за бензин и на прозорците на „7-Илевън" и бара на Дъф, закачени между процепите в телената мрежа на оградите от двете страни на Магистрала 22.

Хартиите за залагания стигнаха чак до мобилния парк „Фреш Пайнс", пренесени на кални подметки на ботуши, залепени за металната долна част на минаващи камиони, преди да се разпилеят на вятъра. Проправиха си път до тихата улица в жилищната част на градчето, на която живееше Нат. Появиха се полуподгизнали, затънали в калта на Мет Роуд.

Сега играчите бяха три пъти по-малко от тези, които се бяха записали за участие. Само седемнайсет души бяха успели изобщо да се прехвърлят през оградата и от тях десет бяха взели нещо от къщата на Донахю.

Появиха се обаче и други обявления, отпечатани на големи лъскави листове с щампата на полицейския участък на окръг Колумбия.

ВСИЧКИ ЛИЦА, ЗА КОИТО СЕ УСТАНОВИ,

ЧЕ УЧАСТВАТ В ИГРАТА,

ПОЗНАТА КАТО „ПАНИКА",

ПОДЛЕЖАТ НА КРИМИНАЛНО

ПРЕСЛЕДВАНЕ.

С по-малки букви се изброяваха съответните криминални обвинения: безразсъдно застрашаване, унищожаване на частна собственост, влизане с взлом, намерение за извършване на тежка/телесна повреда, нарушаване на обществения ред в нетрезво състояние.

Някой бе пропял и беше очевидно, че това е или Кори Уолш, след като го арестуваха при водните кули, или Байрън Уелчър, който, както се оказа, бе нахапан жестоко от едно от кучетата на Донахю и сега лежеше в болница в Хъдзън. Не можеха да се доберат до Байрън, поне не преди да го изпишат, затова неколцина души изляха гнева си върху Кори, който също се озова в болницата с лице, мораво като натъртен и изгнил домат.

Само няколко часа по-късно Иън Макфадън разбра от по-големия си брат ченге, че всъщност не е бил нито Кори, нито Байрън, а една хрисима ученичка от предпоследен курс на име Рийна, чието гадже току-що било елиминирано от състезанието.

По времето, когато слънцето залезе, всички прозорци на колата на Рийна бяха разбити, а къщата й покрита с фин треперещ слой от яйца, така че изглеждаше затворена в мембрана.

Разбира се, никой не вярваше, че „Паника" ще спре.

Играта трябваше да продължи.

Играта винаги продължаваше.