Кръстопът

47.Кай

Илай примигна.

— Аз? — попита той с изненада. — А Кай?

— Ти — каза Касия. — И Инди. Не аз.

Инди също вдигна глава стреснато.

— Някой трябва да помогне на Илай да слезе по реката — каза Касия. — Хънтър и Инди са единствените, които знаят нещо за реките, а Хънтър отива към планините.

Фермерът провери лодката.

— Почти е готова.

— Можеш да го направиш, нали? — попита Касия Инди. — Можеш да заведеш Илай там? Това е най-бързият начин да го отведем на безопасно място.

— Мога да го направя — отвърна Инди без никаква следа от колебание в гласа си.

— Реките са различни от морето — предупреди я Хънтър.

— В нашата провинция имахме реки, които се вливаха в морето — каза Инди. Пресегна се, вдигна частите на едно от греблата, които бяха вътре в лодката, и сръчно го сглоби. — Някога се упражнявах нощем да плавам по тях. Никой не ме видя, докато не стигнах до океана.

— Почакайте — каза внезапно Илай. Всички се обърнахме. Той повдигна брадичката си и ме погледна с тъжните си сериозни очи. — Искам да пресека равнината. Това е, което ти искаше да направиш отначало, нали?

Хънтър го погледна изненадано — Илай щеше да го забави. Но фермерът не беше от хората, които щяха да изоставят някого.

— Може ли да дойда с теб? — попита момчето. — Ще тичам колкото мога по-бързо.

— Да — отвърна Хънтър. — Но трябва да тръгнем веднага.

Сграбчих Илай и го прегърнах силно.

— Ще се видим отново — каза той. — Сигурен съм.

— Да, ще се видим — казах аз. Не трябвате да му обещавам подобно нещо. Спогледахме се с Хънтър за миг и се запитах дали той бе обещал същото на Сара, когато се беше сбогувал с нея.

Илай се отдръпна от мен и се хвърли в прегръдката на Касия, после и на Инди, която се изненада от този жест. Тя също го прегърна и после той отстъпи крачка назад от групичката ни.

— Готов съм. Да тръгваме.

— Надявам се, че ще се срещнем отново — обърна се Хънтър към нас. Повдигна ръка за поздрав и в светлината на челника на главата му видях сините линии, спускащи се по ръцете му. Всички останахме така за миг, взирайки се един в друг. После Хънтър се обърна и се затича, а Илай го последва. За кратко виждах светлинните от лампичките им между дърветата, по после изчезнаха.

— Илай ще се оправи — каза Касия. — Нали?

— Това беше неговият избор — казах аз.

— Знам — каза тя. Гласът й бе съвсем тих. — Но всичко стана толкова бързо.

Така беше. Както в деня, когато напуснах Квартала. И в деня, в който родителите ми умряха, както и когато Вик си отиде. Сбогуванията винаги са такива. Не можеш да ги отбележиш истински в самия момент на раздялата — независимо колко дълбоко разсичат душата ти.

Инди свали палтото си и с бързо, сигурно движение на острия камък, който носеше винаги в себе си, изряза пришития отвътре диск. Захвърли го с ярост на земята и се обърна към мен.

— Илай реши какво да направи — каза тя. — А ти?

Касия ме погледна. Вдигна ръка и избърса дъжда и сълзите от лицето си.

— Ще вървя по реката — казах аз. — Няма да съм бърз колкото теб и Инди в лодката, но ще ви настигна накрая.

— Сигурен ли си? — прошепна тя.

Да, сигурен бях.

— Измина много дълъг път, за да ме намериш — казах аз. — Значи и аз мога да го направя. Ще дойда при бунтовниците с теб.