Кръстопът

25.Кай

Майка ми можеше да танцува и да пее и всяка вечер излизаше да гледа залеза. Казваше: „В Главните провинции нямат такива залези“. Винаги виждаше добрата страна на всяко нещо и после се обръщаше към него при всяка възможност. Тя вярваше на баща ми и ходеше на неговите сбирки. Той я придружаваше в пустинята след поредната буря и й правеше компания, докато тя търсеше кухините, напълнени от дъжда, и рисуваше с вода. Той искаше да прави разни неща — промени, които да просъществуват дълго, завинаги. Тя разбираше, че това, което създава, ще изчезне веднага.

Когато видях Касия да танцува, без да знае какво прави — въртяща се отново и отново, радостна и въодушевена, повтаряща движенията от рисунките и релефите в пещерата, разбрах защо родителите ми бяха имали такава вяра. И в себе си, и един на друг.

Бе красиво и истинско, но нашето време заедно можеше да се стопи в миг, като снега на върха на планината. Или трябваше да се опитаме да променим всичко, или просто да изживеем по най-прекрасния начин миговете, дните или седмиците, които ни оставаха.