Град от месинг

Речник на термините

ДЕВИ: Древен термин за всички огнени духове преди бунта на джиновете, както и наименование на племето, обитаващо Девастана, към което принадлежат Дара и Нахри. Някога можели да се превъплътяват в каквото си поискат и живеели в продължение на хилядолетия, ала магическите им способности били жестоко орязани от пророка Сулейман като наказание за злото, което причинили на човеците.

ДЖИНОВЕ: Човешка дума за „деви” (дев — ед.ч.). След въстанието на Зейди ал Кахтани всичките му последователи — и в крайна сметка всички деви — започнали да използват този термин за расата си.

ЗАХАК: Голям, летящ, огнедишащ звяр, подобен на гущер.

ИФРИТИ: Първите деви, които се опълчили на Сулейман и били лишени от силите си. Заклети врагове на рода Нахид, ифритите си отмъщават, като поробват други джинове и ги принуждават да сеят хаос сред хората.

СИМУРГИ: Люспести огнени птици, с които джиновете обичат да организират надпревари.

МАРИДИ: Изключително могъщи водни духове. Почти митични създания за джиновете, никой не ги е виждал от векове, макар да се носи мълва, че някога езерото, заобикалящо Девабад, било тяхно.

ПЕРИ: Въздушни духове. По-могъщи от джиновете (и много по-потайни), перитата странят от всички.

РУХ: Огромни хищни огнени птици, които перитата използват за лов.

ШЕДУ: Митични крилати лъвове, символ на рода Нахид.

ГУЛИ: Съживените, хранещи се с човешка плът, трупове на хора, сключили сделка с ифритите.

ИЩАС: Дребно люспесто създание, обсебено от подреждане и обувки.

КАРКАДАН: Митичен звяр, подобен на огромен носорог, с рог с дължината на човек.

ДИВАСТИЙСКИ: Езикът на племето дева.

ДЖИНИСТАНСКИ: Общият език на Девабад, търговски креолски език, който джиновете и шафитите използват, за да общуват помежду си извън племената си.

ГЕЗИРСКИ: Езикът на племето гезирци, който само членове на племето разбират и говорят.

АБАЯ: Свободно падаща женска рокля с дълги ръкави, стигаща до петите.

АФШИН: Името на воинско семейство, служило някога на Нахидския съвет.

АХИ: На гезирски „братко мой”, сърдечно обръщение.

БАГА НАХИД: Обръщение към мъжете лечители от рода Нахид.

БАНУ НАХИДА: Обръщение към жените лечителки от рода Нахид.

ВЕЗИР: Министър и висш сановник.

ГАЛАБИЯ: Традиционна египетска дреха; дълга до земята туника.

ДИРХАМ/ДИНАР: Парична единица, използвана в Египет.

ДИШДАША: Дълга до земята мъжка туника, популярна сред гезирците.

ЕЗАН: Призив към молитва в исляма.

ЕМИР: Престолонаследникът на трона на Кахтаните.

ЗАР: Традиционна церемония, целяща да помогне при обсебване от джинове.

ЗУХР: Пладне/обедна молитва.

ЗУЛФИКАР: Раздвоените медни мечове на племето гезирци; когато са обгърнати от пламъци, отровните им ръбове унищожават дори плътта на Нахидите, правейки ги най-смъртоносните оръжия на този свят.

ИША: Късно вечер/молитва късно вечер.

КАЙД: Главата на Царската стража, на практика главният военен чиновник в армията на джиновете.

МАГРИБ: Часът по залез-слънце/молитва по залез-слънце.

МАЙДАН: Градски площад, мегдан.

МИХРАБ: Ниша в стената, указваща посоката, в която вярващият се обръща, когато се моли.

ПЕЧАТЪТ НА СУЛЕЙМАН: Пръстенът с печат, с чиято помощ Сулейман контролирал джиновете, подарен на рода Нахид и по-късно откраднат от Кахтаните. Носителят на пръстена на Сулейман може да обезвреди всяка магия.

РАКЯТ: Движенията и думите по време на молитва.

ТАЛВАР: Агниваншийски меч.

„ТАНЗИМ”: Народна фундаменталистка организация в Девабад, които се борят за правата на шафитите и за религиозни реформи.

УЛЕМА: Общо название на учените в Мюсюлманския свят.

ФАДЖР: Зазоряване/молитва по зазоряване.

ХАМАМ: Обществена баня.

ЧАДОР: Дълго до земята покривало, изработено от полукръгло парче плат, което се намята през главата и се носи от жените деви.

ШАФИТ: Хора със смесена кръв на човеци и джинове.

ШЕЙХ: Религиозен учител/лидер.