Зона 51: Отговорът

40.

Търкот разлисти папката с инструкции, оставена до седалката на пилота и бързо откри онова, което търсеше: три страници, посветени на управлението на магнитния атмосферен двигател на кораба-майка.

Специалистите от „Меджик-12“ бяха открили как може да се лети с помощта на магнитния двигател, но не бяха узнали, че за да задействат междузвездния двигател, ще им е нужно съвсем друг вид гориво. Инструкциите бяха оставени по нареждане на самия Търкот. Подобно на скакалците, системите за управление на кораба-майка бяха изключително улеснени. Търкот се настани в седалката, която бе твърде голяма за него и се зае да чете инструкциите.

След като се увери, че знае достатъчно за онова, което му предстои, той положи разтворена длан върху определения участък от таблото.

— Пак ли, мътните го взели! — прошепна Дънкан, почувствала онова странно усещане в стомаха. Тя се обърна, коленичи и повърна — също както предния път, когато бяха включили магнитния двигател на кораба-майка.

За втори път през изминалия месец корабът-майка активираше двигателите си. Но този път Търкот възнамеряваше да го откара на дълго пътешествие. Докато местеше лявата си ръка по съседния пулт, откъдето се променяше посоката на полета, той се загледа към извитата стена пред него, през която се виждаше панорамна гледка от Планината на конярите.

Лиза Дънкан изпрати с поглед гигантския кораб, който се издигаше в небето. Навсякъде из Зона 51 хората спираха да работят и излизаха да наблюдават старта на кораба-майка. Дънкан неволно зашепна молитва, докато корабът бързо се смаляваше и накрая се превърна в едва забележима точка сред облаците.

Корабът набираше скорост с невероятна бързина, но единственият начин, по който Търкот можеше да го определи, бе по шеметно отдалечаващата се земна повърхност. Скоро Зона 51 и летището изглеждаха като драскотина сред пустинния терен. Малко след това ги погълна мараня.

А на екрана вече можеше да се види извивката на земната кора. Когато излетя, беше нощ, последната, преди идването на аирлианците. Далече над източния хоризонт се показа слънцето, но не беше така ярко, което означаваше, Че корабът вече е напуснал пределите на атмосферата. Не долови някаква промяна в силата на притеглянето, вероятно на борда имаше системи за изкуствена гравитация. Изминаха няколко минути и сега вече цялата планета се виждаше на предния екран.

Търкот забави скоростта на полета и завъртя кораба така, че да може да наблюдава звездите. Намираше се на една от най-отдалечените орбити на планетата.

Вдясно беше Луната, зад нея само звезди и нищо друго. Някъде там бяха и „ноктите“, но нямаше да може да ги забележи, преди да стигнат твърде близо до него. Последната информация, която получи от Куин преди да излети, бе, че до пристигането им остава по-малко от час.

Търкот включи сателитния предавател, инсталиран от хората на Куин. Беше поискал майорът да го свърже с друг подобен приемник, в залата под Великденския остров.

— Кели, обади се. Говори Майк Търкот.

Опита още няколко пъти. Не получи отговор, но вече се досещаше какво е станало в залата.

— Кели, аз съм, Майк. Слушай ме внимателно. Трябва да кажеш на Аспасия, че съжаляваме. Предай му, че сме направили грешка. Съобщи му също така, че рубинената сфера е на борда на кораба-майка, с който съм излетял, за да му го предам на орбита. Всичко, което искаме, е да ни оставят на мира. И, Кели, като свършиш, напусни незабавно острова.

Търкот повтори съобщението три пъти, след това изключи предавателя. Чакаха го други задачи. Спря магнитния двигател, сетне пое дългия път от контролната зала към товарния отсек, където бяха поставени скакалецът, рубинената сфера и „специалното снаряжение“, получено благодарение помощта на Зандра.

Коридан даде знак на Кинсейд да се премести и зае неговото място пред пулта за връзка. Наведе се и написа няколко команди, следвани от кодова дума. След като ги прати, обърна се и кимна на Кинсейд.

— Аз свърших тук. Довиждане.

Кели Рейнолдс вече беше напълно погълната от златистото сияние. Беше затворила очи, а на лицето й бе застинало изражение на безмерно спокойствие. Беше чула съобщението на Търкот и знаеше, че стражът също го е чул или пък го бе приел от мислите й и го бе излъчил на Аспасия.

Беше щастлива, че Търкот е жив и че най-сетне е разбрал. Сега вече имаше надежда.

Първата вълна на атаката доближи Великденския остров. Състоеше се от изтребители Ф-14 и Ф-18, летящи на пределна височина. Самолетите освободиха бомбения си товар по такъв начин, че без да бъдат насочвани или да се ориентират, да попаднат право в целта.

Адмиралът, командващ операцията, следеше лично атаката на вулкана, когато неочаквано бомбите започнаха да се взривяват във въздуха, на разстояние три километра от острова. Вече беше присъствал на подобна сцена преди седмица, разликата бе, че тогава същите тези бомби и ракети не бяха лишени от своята „интелигентност“. Той вдигна микрофона и поиска връзка със Зона 51.

— Вашият „неинтелигентен“ план може и да върши работа с „изтребителите фу“, но не и с тукашния костелив орех. Май ще си строшим зъбите.

В подземната зала Кели Рейнолдс все още стоеше със затворени очи, но виждаше и чуваше добре какво става на километри около нея. На устните й се появи усмивка.

Шестте „нокътя“ смениха курса. Сега се носеха право към кораба-майка с удвоена скорост.

Търкот дори си тананикаше, докато обикаляше из просторния товарен отсек и проверяваше снаряжението. Всичко беше готово. Рубинената сфера бе закрепена в една от вдлъбнатините, предназначени за скакалците. „Специалното снаряжение“ — четири ядрени бойни глави — бяха подредени на пода, съвсем близо до скакалеца, който Куин му бе отпуснал.

Самият скакалец представляваше причудлива смесица от извънземен дизайн и земни технологии. На долната страна на корпуса бяха монтирани четири ракети носители и сега скакалецът бе изправен на тях.

Търкот възнамеряваше да остави на Аспасия не само рубинената сфера, но и още някои неща за спомен. Той коленичи поред до всяка от ядрените глави и въведе кода за активиране. След това провери часовника. Покатери се в скакалеца, спусна се във вътрешното помещение и затвори люка. Огледа се през прозрачните стени, стисна лоста за управление, притегли го към себе си и същевременно извади малкото дистанционно. Откри копчето с надпис „портал“ и го натисна.

Масивните врати на товарния отсек се плъзнаха встрани и отвън се разнесе свистенето на изтичащия в космоса въздух. През уголемяващия се отвор вече се виждаха звездите. Търкот се похвали, задето бе поискал да закрепят солидно снаряжението в товарния отсек. С отварянето на портала бе изчезнала и изкуствената гравитация.

Двигателят угасна и „Наблюдател“ започна дългото си падане към Сидония. Вътре в капсулата, между цилиндрите с различни изследователски уреди, бе разположен и един малък контейнер. Бяха го поставили малко преди излитането, по разпореждане с изключителен висок гриф на секретност: СТ-8. Специалистите от НАСА бяха вдигнали страхотна олелия, но накрая склониха пред силата и демонтираха част от собствената си екипировка.

Във вътрешността на контейнера кодовете, изпратени от Коридан, задействаха ядрената бойна глава. Беше нагласена да избухне при удара.

Един „нокът“ прелетя край отворения портал на кораба майка. „Душат наоколо“ — помисли си Търкот. Скакалецът бе нагласен така, че горната му част да сочи право в отвора. Той огледа пулта, намери ръчката за освобождаване на скакалеца от придържащата го манипулаторна ръка и я дръпна. След това, за не повече от секунда, натисна стартовия бутон на закрепените отдолу ракети носители.

Скакалецът излетя навън и бавно се отдалечи от товарния отсек.

Търкот преглътна мъчително, зърнал шестте „нокътя“, които се носеха в пространството над него. Носовете им сочеха право в скакалеца.

— Хайде, ваш е, задници — промърмори той. Този път натисна и задържа стартовия бутон, набирайки скорост. Един „хищен нокът“ се обърна и лениво го последва. Останалите кръжаха около портала.

От носа на „нокътя“ блесна златисто сияние, превърна се в лъч, който прекоси разстоянието между двата обекта и удари в основата на скакалеца.

Търкот блъсна с юмрук стартовия бутон тъкмо когато от носа на преследващия го противник бликна втори златист лъч. Скакалецът се завъртя в пространството, размина се с втория лъч и тогава Търкот включи дистанционния детонатор.

Вътре в товарния отсек вече имаше няколко облечени в скафандри аирлианци. Първите двама от тях тъкмо приближаваха рубинената сфера, когато ядрените глави избухнаха в заслепяващо сияние от светлина и топлина.

Термоядрената експлозия разцепи рубинената сфера и се сля с унищожителната й мощ.

Търкот се присви на седалката, заслепен от второто слънце, изригнало съвсем близо до него. Миг по-късно го застигна ударната вълна и скакалецът започна да се премята.

В Сентрал парк оставаха тридесет минути до обявения час за приземяване на аирлианците. Многомилионна тълпа заобикаляше парка и пълзеше по улиците на града, но погледите на всички внезапно бяха привлечени от фалшивата зора, която озари небето по-ярко от обедно слънце.