Зона 51: Отговорът

12.

— Помощ? — повтори замислено Лиза Дънкан, загледана в бележника на Нейбингър. — Не разбирам.

Навън бурята продължаваше с пълна сила. Стените на палатката се тресяха от честите гръмотевици.

— И аз не разбирам — призна Нейбингър, — но няма съмнение, че точно това означава. Вече е ясно, че именно по такъв начин са действали аирлианците. Спомнете си пирамидите и сфинкса в Египет. А сега и стената — излиза, че са били в Китай.

— Един момент — намеси се Търкот. — За какво всъщност говорите? Не сте ми казвали, че в конструкцията на Голямата пирамида е скрито някакво послание. Ставаше дума само за това, че първоначално е била покрита с гладко шлифован камък, който можел да изпраща радарно отражение надалеч в космоса, но не и че това отражение би могло да съдържа конкретен сигнал.

Нейбингър поклати глава.

— Правилно. Не става дума за отражението, а за наземния изглед на постройката, когато се наблюдава от космоса, но при известно приближение. Напълно е възможно да е имало нещо като таен знак, познат само на аирлианците. В средите на археолозите е известно отдавна — още преди да бъде открита долната галерия с руническите надписи, че общият комплекс от постройки, включващ сфинкса и другите две големи пирамиди, оформя йероглифен символ, съставен от главата на пясъчното чудовище и основите на двете пирамиди. — Той начерта върху един празен лист от бележника си скица на двете пирамиди и сфинкса.

Търкот изглежда бе далеч по-заинтригуван от картата на Китай и плъзгаше пръст по северната й граница.

— Божичко, погледнете това нещо! Колко време им е отнело да я построят?

Кели включи своя лаптоп и постави малък диск в устройството.

— Сега ще ти кажа всичко. Нося си енциклопедията. Великата китайска стена е дълга две хиляди и четиристотин километра. Това са приблизително хиляда и петстотин мили. Получава названието си по времето на управлението на император Ши Хуанчжоу7, който пръв наредил да се свържат отделните стени, построени от предшествениците му. Ши бил първият император, обединител на Китай. Секцията, наподобяваща символа, е от ранните строежи, следователно е вдигната доста преди този период.

— Може би още по времето, когато Аспасия е воювал с бунтовниците? — попита Търкот.

— Напълно възможно — кимна Нейбингър.

— Но такова нещо не се строи за ден-два. Отнело е поне сто години — промърмори озадачено Търкот.

— Не съвсем — поклати глава Кели. — Според това, което пише тук, най-дългата част от стената е била построена само за десет години. Няколко милиона селяни са се трудили над издигането й и труповете на измрелите в този процес са вградени в строежа. Тъй че, ако се съди по тази информация, участъкът, за който говорим, вероятно е бил построен за доста по-кратък срок. Спомнете си, че Китай винаги е разполагал с излишък от евтина работна ръка.

— Като стана дума — заговори Търкот, който продължаваше да разглежда картата, — сега забелязах, че споменатият участък не следва най-удобната линия за защита. Вижте, тук има река, която би подсилила позицията, но стената извива в друга посока. Прави сте — крайната цел е била да се получи грамадно изображение на символ, който да се вижда от космоса. Но по какъв начин аирлианските бунтовници са накарали китайците да го построят?

— По същия, по който са принудили и египтяните — отвърна Нейбингър.

— Почакай с въпросите, докато се появи Аспасия — посъветва го Кели Рейнолдс.

— Има нещо, което не разбирам. От една страна твърдите, че този Аспасия бил против намесата в нашите работи. А от друга — всички тези гигантски строежи. — Изведнъж Търкот се сети за генерал Гулик. — Дали не са въздействали на онези нещастници по начина, по който компютърът бе заклещил Гулик и хората от „Меджик-12“? Искам да кажа, дали не са ги взели под телепатичен контрол? — той чукна с пръст по масата. — Ако е така, нищо чудно да има още един страж — в Китай. В Циан Лин.

За кратко в палатката се възцари напрегнато мълчание.

— Едно искам да знам — заговори накрая Лиза Дънкан, — защо е било необходимо бунтовниците да се обръщат по такъв начин за помощ към някой, който идва от космоса?

— От известно време и аз си задавам този въпрос — кимна Нейбингър. — Защо и на кого са искали да изпратят сигнал аирлианците?

— Трябва да има някакво логично обяснение — не се предаваше Търкот. — Пирамидата е била построена, за да привлече нечие внимание. Символът от Великата китайска стена е носел в себе си конкретно послание към онзи, чието внимание би привлякла пирамидата. Вероятно е търсена такава последователност. Така бих постъпил и аз на тяхно място, с наличните за онова време средства и в случай, че вече не разполагам с други възможности за комуникация. Когато бях в специалните части, ни учеха, че при изгубена връзка с базата, трябва да прибягваме до всякакви подръчни средства, за да бъдем открити. Ей това сигурно казват с онзи символ от стената — „Елате и ни приберете“.

— Мисля, че кривнахте от основния въпрос — размаха ръка Дънкан. — Аспасия е разгромил бунтовниците и те се се пръснали по Земята. Тъй че, да се върнем там, откъдето започнахме. Ако посланието е тяхна работа, на кого ще го пращат? Щом са престъпили закона, би трябвало да си седят мирно, а не да викат за помощ.

— А кортадите? — попита Нейбингър. — Значи, нищо чудно да не са били бунтовници, а предатели.

— И още нещо — намеси се разпалено Търкот. — Дали аирлианците, построили участъка от Великата китайска стена, са същите, окачили рубинената сфера над Голямата цепнатина?

— Според мен, да — рече Дънкан. — В това има логика.

— Логика… логика — повтори раздразнено Кели. — Това са само предположения.

— Ще ви призная нещо — произнесе малко смутено Нейбингър. — Точно преди да прекъсне връзката си с мен, получих много странна информация от стража. Не казах на онези от КИСПП, защото не бях сигурен дали идва от него, или е било породено от превъзбуденото ми съзнание.

— И какво видя? — попита Търкот.

Нейбингър потърка слепоочията си с пръсти.

— Струва ми се, че беше разрушаването на Атлантида от кораба-майка. Страшна сцена беше…

— Защо не изчакате, докато дойде Аспасия? — не се предаваше Кели. — Той ще хвърли светлина на всички неясноти.

— Защото да чакаме, означава да се откажем от инициативата — тросна се Търкот.

— Какво? — попита Кели.

— Казах, че да чакаме, означава да се откажем от инициативата — повтори бавно Търкот. — Това е принцип в боя. Победата обикновено е на страната на инициативния.

— О, стига вече — ядоса се Кели. — Не сме във война.

— Не зная в какво сме — сви рамене Търкот. — Но ще ти кажа едно — всички го чакате този Аспасия, сякаш е второто явление Христово. Е, аз пък бих желал да науча колкото се може повече за него и намеренията му, преди да се е размразил напълно или каквото там прави.

— И аз също — потвърди Лиза Дънкан. Тя вдигна ръка, за да предвари гневния изблик на Кели. — Хайде, стига сме се спречквали. Професоре, какво друго видяхте там?

Нейбингър направи болезнена гримаса.

— Загиващи хора. Кораби, които отплават в морето, в търсене на спасение от катастрофата — той млъкна, внезапно спомнил си още нещо. — Имаше и други кораби. Космически. Седем на брой. Не като скакалците, по-големи. Отлетяха точно преди да се появи корабът-майка.

— Накъде отлетяха? — попита Търкот.

— Право нагоре.

— С тях са избягали бунтовниците — заключи Дънкан.

— Да, така е… навярно — съгласи се Нейбингър.

— Значи все пак са се измъкнали! — Търкот чукна с пръст по картата на Китай. — Бас държа, че са отишли там. И ако Аспасия и поддръжниците му се пробуждат, какво пречи това да правят и бунтовниците? — той огледа присъстващите и добави: — Май единственият начин да узнаем истината е да отидем в Китай и разгледаме сами онези надписи в гробницата. И да потърсим стража — ако там има такъв. Мисля, че ако споменатият участък от стената наистина е дело на бунтовниците, трябва да го узнаем час по-скоро — още преди появата на Аспасия.

— Не е толкова лесно да се отиде там — отбеляза Дънкан. — От няколко години в Китай има размирици. Доколкото знам, Тайван полага сериозни усилия за дестабилизиране на режима в Пекин. На всичко отгоре китайските представители в ООН изразиха протест срещу дейността на КИСПП. Мисля, че властите в Китай просто не са били подготвени за ситуацията с пришълците и сега поемат единствения курс, към който са прибягвали всички китайски ръководители, когато външнополитическата обстановка не им е изнасяла — затварят се в себе си. Това означава строг граничен контрол, информационно затъмнение и прекъсване на връзките с външния свят… От друга страна, едва ли можем да разчитаме на някаква сериозна подкрепа от страна на Комитета.

Търкот положи внимателно ръка на рамото й.

— Сега ти си най-старшата тук. Не бива да забравяш, че освен за Комитета, работиш и за правителството на САЩ. Тъй че, няма какво да чакаме подкрепата на КИСПП. Предлагам да действаме самостоятелно.

— Е, и без това вече съм го решила — рече Дънкан.