Зона 51: Отговорът

24.

— Не можеш ли да се ориентираш? — обърна се Търкот към Нейбингър.

Намираха се в контролния център заедно с Костанов, Че Лу и студентите.

— Божичко, никой не се е натъквал досега на подобно откритие! — възкликна Нейбингър, докато оглеждаше многобройните пултове и табла. — Не може да се сравнява дори с подземната зала на Великденския остров.

— Само дето няма компютър — отбеляза Търкот.

— Вярно е, няма — съгласи се Нейбингър. — Но тук. — Той посочи отсрещната стена. — Кой би могъл да знае какво се крие зад нея? Да не забравяме и централния тунел, охраняван от лъча.

— Професоре, ще можете ли да отворите стената? — попита нетърпеливо Костанов. — Не разполагаме с много време.

— Закъде бързате? — попита Че Лу.

— Просто очакваме войниците отвън всеки момент да почукат на вратата — подсмихна се в отговор Търкот. — Едва ли ще са щастливи да ни заварят тук.

— Освен това, както ви казах — добави Костанов, — Аспасия ще бъде на Земята след по-малко от четиридесет и осем часа.

— Е, и? — обърна се към него Търкот. — Какво от това? Нещата тук са негови, нали?

— Че са аирлиански, няма съмнение — кимна бавно Костанов. — Съмнявам се обаче, че принадлежат на Аспасия.

— Бунтовниците? — подхвърли Нейбингър.

— Така смятаме — отвърна Костанов.

— Кои сте „вие“? — попита Търкот.

— В Четвърти отдел се занимават с този проблем от доста време.

— Щом се занимавате от доста време, защо чак сега решихте да посетите тукашната подземна база? — попита Търкот.

— Заради пристигането на аирлианците — Костанов се обърна към Нейбингър. — Професоре, какво можете да ни кажете за това помещение?

— Че е център за управление — бе краткият отговор на Нейбингър, който разглеждаше пултовете.

— Управление на какво? — намеси се Че Лу.

— На това — Нейбингър размаха ръка над главата си. — На целия този комплекс. Доколкото можах да преценя, гробницата е била издигната тъкмо за да побере в себе си машините, които видяхме в голямата зала и…

— И? — повтори нетърпеливо Костанов.

Вместо отговор Нейбингър натисна с длан един участък от пулта, който разглеждаше. Върху черната повърхност се появиха светещи рунически символи.

— Какво си намислил? — подскочи Търкот.

Без да обръща внимание на околните, Нейбингър се съсредоточи върху онова, което правеше. Той задържа ръка на няколко сантиметра над пулта и бавно я премести встрани. Отдолу се появиха знаци и професорът се зае да ги натиска, явно в определена последователност. Изведнъж се разнесе силно бръмчене и всички в помещението неволно отстъпиха назад. В отсрещната стена се появи цепнатина, която започна бързо да се разширява. Търкот и хората му инстинктивно вдигнаха пред себе си оръжията, същото сториха и войниците на Костанов.

Нейбингър невъзмутимо пресече „ничията земя“ пред дулата им и изчезна от стаята. Търкот го последва. Вече се досещаше какво ще видят от другата страна. Точно в центъра на малката стая бе положена двуметрова пирамида, обгърната от сияеща златиста мараня.

Докато Търкот се озърташе, Нейбингър доближи пирамидата и постави длани върху гладката й повърхност.

Златистото сияние се разшири и обхвана археолога, сякаш го притегляше навътре.