Зона 51: Отговорът

28.

Вече половин час Кели Рейнолдс се ровичкаше без особен резултат в компютърните разпечатки на посланията, изпращани на съвсем кратки интервали от стража под Великденския остров. Съобщенията несъмнено бяха предназначени за приближаващите се към Земята кораби, защото те на свой ред отвръщаха с епизодични изблици на информация. Изглежда, мислеше си Кели, Аспасия иска да навакса за всичко, което се бе случило на Земята за изминалия период.

След потвърждението за мястото на приземяване, Аспасия не бе изпращал повече съобщения до КИСПП. До уговорената среща оставаха само тридесет и шест часа и телевизионните предавания кипяха в трескава активност.

Кели все още се надяваше, че приятелите й ще успеят да се върнат от Китай навреме, за да присъстват на това знаменателно събитие, което неминуемо щеше да постави началото на цяла една нова глава от човешката история.

Още три километра и щяха да стигнат района за изтегляне. Склонът вече не беше толкова стръмен и това значително облекчаваше придвижването им. Търкот погледна на изток, където вече се показваше бледото сияние на приближаващия ден. Зад гърбовете им, само на километър в северна посока, се носеше обезпокоителният грохот на военни машини. Още по-нататък, в същата посока, кръжеше удареният хеликоптер.

С изравняването на терена се появиха гъсти храсталаци, които осигуряваха достатъчно прикритие.

— Как се справяш, професоре?

— Ще го преживея — отвърна Нейбингър. — Колко остава?

— Два километра.

— Не забавяй ход.

От мрака изплува Харкър.

— Спрете — прошепна той. — Имаме проблем.

Държеше в ръце обемист термоскоп, който позволяваше да се оглежда района за топлинни източници като хора и машини, дори през листата на гъстите храсти. Беше го насочил в посоката, в която се движеха.

— Какво виждаш? — попита Търкот.

— Още един кордон — на около шестстотин метра точно на пътя ни. Заели са позиция в основата на хълма и не мърдат — явно ни чакат.

Търкот погледна часовника. До срещата с вертолетите оставаха по-малко от два часа. Нямаха никакво време да търсят заобиколни пътища, а и не беше изключено да с натъкнат на нови заграждения.

— Какво предлагаш? — попита той.

— Да се разделим. Ще взема Декемп с мене. Имаме снайперови пушки, оборудвани с термични мерници. — Той посочи един страничен склон на планината-гробница. — Ще заемем позиция там и ще започнем да стреляме. Първоначално ще настъпи объркване, докато ни открият. Важното е да ви осигурим проход, през който да се прокраднете, докато е още тъмно.

— А с вас какво ще стане? — попита Нейбингър.

— Щом стигнете хеликоптерите, ще пратите един да ни вземе.

Търкот знаеше добре, че шансът баретите да останат живи дотогава е твърде малък, но моментът не беше подходящ за спорове. Харкър си даваше сметка с какво се захваща.

— Добре — склони той. — Колко време ви е нужно?

— Дай ни петнадесет минути, за да заемем позиция. Тръгвате веднага, щом открием стрелба.

— Разбрано — кимна Търкот. Той подаде ръка на Харкър и почувства как мазолестата му длан лепне от кръвта, останала от ръкостискането на Костанов.

— Как върви? — попита Лиза Дънкан.

Зандра прослушваше радиосъобщенията.

— Добре. Двата хеликоптера се движат по график, засега няма данни, че са ги засекли.

— Защо сте толкова сигурна?

— Наредих да вдигнат един АУАКС край бреговете на Китай, за да следи обстановката.

— А ако ги засекат?

— Имам план и за този случай — заяви Зандра.

— Мога ли да го чуя?

— Не съм длъжна да ви се отчитам за всичко — произнесе с почти равнодушен глас Зандра.

— На кого все пак сте длъжна да се отчитате?

— Мисля, че обсъдихме тази тема.

— Искам да знам какви са мерките за защита на онези хора по време на изтеглянето им — настоя Дънкан.

Зандра включи едно копче на радиоприемника пред нея.

— Ето. Можете да следите заедно с мен хода на операцията. Така ще сте в течение на всичко, което правя.

Полковник Майк Зики беше командир на самолета за далечно радиолокационно откриване, наречен АУАКС, на който Зандра, благодарение на изключителните си пълномощия, бе наредила да се вдигне във въздуха. Докато модифицираният за целта Боинг 707-320В изравняваше полета на единадесет хиляди метра, Зики даде заповед да бъде включена деветметровата радарна чиния, монтирана върху покрива. АУАКС притежаваше едно основно предимство пред наземните радари и то се криеше във възможността му да „гледа“ надолу. Кривините на местността не представляваха пречка за радарните сигнали, излъчвани на определена височина. Така Зики и екипажът му разполагаха със съвършено точно радарно изображение на терена в обсег от четиристотин километра, подновявано на всеки десет секунди, след поредното завъртане на ротодома.

За съжаление дори този обхват се оказа недостатъчен за следене на района, който им беше зададен. Виждаха чудесно цялото крайбрежие и вътрешността до Пекин, но не можеха да достигнат на хиляда и шестстотин километра навътре, в околностите на град Сиан.

Но въпреки това самолетът можеше да изпълнява задачи по командване и управление, благодарение на пряката си връзка с шпионския сателит КХ-14, който следваше геосинхронизирана орбита над централен Китай и предаваше постоянна информация за наблюдавания участък.

Така екипажът на Зики се зае да идентифицира и разкодира едно по едно изображенията, които постъпваха от КХ-14. Първо маркираха гражданските самолети и когато привършиха, на екрана останаха само няколко точки на активност — всичките в района на планината Циан Лин. Имаше още две светещи точки, които се приближаваха бързо към същия район.

— Това са нашите вертолети — посочи ги радарният оператор. — Летят на минимална височина и по скоростни характеристики отговарят на „Блекхоук“.

— Въведи дешифриращ код алфа-четири-ромео — нареди Зики.

Операторът изпълни заповедта и изведнъж над Източен Китай се появиха още четири светещи точки, които се движеха право към Циан Лин.

— Какви са тези? — възкликна учудено операторът. — Защо ги нямаше на радарното изображение… — той млъкна, превключи за миг на термално изображение и се плесна по челото: — И тук ги няма, господи!

— Добрият картоиграч винаги държи няколко аса в ръкава си — произнесе доволно Зики. — Четири Ф-117 „Стелт“ за въздушна поддръжка на изтеглянето.