Зона 51: Отговорът

39.

Пет часа до пристигането на Аспасия. Шестте „нокътя“ бяха преустановили странния си танц и се бяха разпръснали, така че помежду им имаше дистанция от десет километра.

А на планетата, към която се приближаваха, се разнасяха все по-обезпокояващи новини. Все още нямаше никакви официални изявления, но пък имаше слухове за нападения на „изтребители фу“, за атомен взрив насред Тихия океан и за това, че може би аирлианците не са чак толкова миролюбиви. Дори тези слухове не бяха в състояние да попарят оптимизма на преобладаващата част от земните жители, но стигаха, за да вселят подозрение у онези, които държаха и ръцете си кормилото на властта. Но какво можеше да се предприеме? Не им оставаше друго, освен да чакат и да се надяват.

Във Военновременния кабинет на Пентагона, президентът и началниците на щабове бяха само безпомощни зрители, докато планът, замислен някога от Айзенхауер, продължаваше да се изпълнява от СТААР. Все пак настроението беше приповдигнато, заради малките военни победи. Засега избягнаха да поглеждат към големия екран, където се виждаше увеличено компютърно изображение на шестте „нокътя“, така както бяха заснети върху марсианската повърхност.

Майк Търкот бе завладян от трескава активност. С помощта на товарна мрежа и здрави въжета бяха успели да закрепят сферата за долния край на скакалеца. Веднага след това Майк се прехвърли на борда, придружен от Дънкан и двамата служители на СТААР.

Сега скакалецът се носеше на североизток със скорост от осем хиляди километра в час. Търкот незабавно се свърза с майор Куин, за да се увери, че Спиърсън правилно е предал инструкциите му и че в Зона 51 всичко ще бъде готово, до момента на тяхното пристигане.

Обезпокои го единствено новината, че Кели Рейнолдс не е в Зоната, а е отлетяла със скакалец за Великденския остров. Досещаше се какво е намислила да направи и се надяваше, че ще успее. Единственият проблем бе, че ако не напусне своевременно острова, ще се озове на най-напеченото място, когато удари часът.

Трябваше да намери начин да се свърже с нея.

— Включвам маневрените двигатели — обяви Лари Кинсейд, макар че Коридан бе единственият, който можеше да го чуе. Лари натисна един от клавишите на пулта и изпрати сигнал към Марс.

С приближаването до Зона 51 Търкот бе завладян от спомени. На това място бе започнало всичко и изглежда тук щеше да свърши.

Скакалецът не се приземи пред Първи хангар, а по нареждане на Търкот заобиколи планината и се спусна пред вратата на Втори. Докато кръжаха над Планината на конярите, Търкот огледа зейналия в склона кратер, образуван след взрива във Втори хангар.

Пилотът приземи скакалеца пред хангара, съвсем близо до корпуса на грамадния черен кораб. Търкот първи се показа от люка. Майор Куин вече го очакваше.

— Всичко приготвено ли е?

— Да — кимна Куин, но имаше разтревожен вид.

— Къде е скакалецът, който ще ми е нужен?

— Преместихме го вътре.

— Добре. А успяхте ли да се справите с промените, за които предадох?

— Наложи се да поискам ракети носители от полигона в Бели пясъци. Докараха ги дотук с товарен самолет…

— Но свършихте, нали? — прекъсна го Търкот.

— Да. Не мога да гарантирам…

— Специалното снаряжение?

Куин преглътна мъчително.

— И то е натоварено. Не зная как си се сдобил с разрешение за него, но…

— Нека натоварят и рубинената сфера в товарния отсек — отново го прекъсна Търкот. Куин кимна. Понечи да си тръгне, после се сети нещо и спря. Бръкна в джоба и извади предмет, който наподобяваше дистанционно управление на телевизор.

— Мисля, че ще ти потрябва. Надписано е.

Търкот го взе и го прибра в нагръдния джоб на маскировъчния си костюм. Куин се обърна и се присъедини към групата летци, строени наблизо.

— Наистина ли смяташ да поставиш сферата вътре в кораба-майка? — попита изненадано Зандра. — Трябва да зная какво си намислил.

Търкот се обърна и впи поглед в черните стъкла на очилата й.

— Реших да дам на Аспасия онова, за което пристига. Иска кораба-майка и рубинената сфера. Ще си ги получи. Смятам да му ги изпратя, така че да не се налага да идва за тях на Земята.

Зандра поклати глава в знак на несъгласие.

— Не можеш да го направиш. Какво ти гарантира че след като получи кораба-майка, наистина ще си тръгне? Според мен… — тя млъкна.

— Според теб, какво? — подсказа й Търкот.

— Не мога да ти позволя да го направиш — заяви тя.

— И как смяташ да ме спреш?

— Разполагам с президентския указ и…

— Само че президентът, който го е издал, отдавна е мъртъв — прекъсна я рязко Търкот. — Не ми излизай с тоя номер, аз не съм някой глупав бюрократ от военното министерство, за да ти козирувам. — Търкот забеляза, че Олейса, която досега не се бе намесила, направи няколко крачки, за да се озове зад него. Той извади малкия лъскав браунинг, без да го насочва към някоя от тях — просто го държеше на видно място в ръката си. — Не зная кои сте в действителност. Може да сте хората, за които се представяте, но така или иначе, повече няма да ви позволя да командвате. Корабът-майка ще излети и никой няма да му попречи.

Олейса се напрегна и изведнъж скочи към него. Търкот натисна почти инстинктивно спусъка два пъти, както го бяха учили в школата. И двата куршума попаднаха право между очите на жената и неизменните й черни очила се пръснаха на парченца. Колкото и малко време да му отне, то се оказа достатъчно Зандра да извади оръжието си. Още докато се обръщаше към нея, той вече знаеше, че е безкрайно късно. Дулото на пистолета й бе като грамадна черна дупка, зейнала право в лицето му.

Внезапно върху гърдите й разцъфна малка червена точка, Зандра се олюля, помъчи се да дръпне спусъка, но отекнаха още няколко изстрела. Дънкан пристъпи до Търкот с вдигнат пистолет и димяща цев. Оръжието на Зандра изтрака на пода, тя подгъна крака и се строполи. Търкот се наведе над пол и а побутна. Откъм входа на хангара дотичаха няколко полицаи, но не знаеха какво да правят.

— Мъртва е — произнесе той, като оглеждаше раните.

— Що за хора са това? — чудеше се Дънкан.

— Всичко е наред — извика Търкот на полицаите. После се извърна и постави ръка на рамото на Дънкан. Усещаше, че цялата трепери. — Не зная що за хора са. Това е въпрос, чийто отговор трябва да намерим бързо, по точно сега главният ни проблем идва от там — той посочи сферата.

— Майк, а ти как ще се върнеш? — попита Дънкан.

— Със скакалеца, който натовариха вътре.

— Но скакалците не могат да функционират извън пределите на земното магнитно поле!

— Така е — съгласи се Търкот и я погледна в очите. — Повярвай ми, зная как да си дойда.

— Добре — сведе очи Дънкан.

— Време е да тръгвам.

Дънкан се надигна и го целуна леко.

— Успех.

В подземната пещера молбите на Кели Рейнолдс отекваха в каменните стени. Неочаквано от върха на пирамидата се показа златист израстък, който бавно се пресегна към нея.

Кели остана съвършено неподвижна, докато израстъкът я докосна по челото и бавно го обви в сиянието си. Постепенно лицето й изгуби измъченото си изражение и на устните й се появи усмивка.

Сигналът, пратен от Лари Кинсейд, най-сетне преодоля грамадното разстояние между Земята и „Наблюдател“. Бордовият компютър отново се върна към живот и се зае да изпълнява създадената от Кинсейд програма. Маневрените двигатели на „Наблюдател“ се пробудиха и той пое курс към новата си орбита. Само след час щеше да прелети точно над Сидония.

Военни кораби и самолети кръжаха във водното и въздушното пространство около Великденските острови, в очакване на команда за действие. Свръхсложните, невероятно скъпи самонасочващи се бомби на борда им бяха превърнати в опростени машини за разрушение, способни да се взривят единствено при директен сблъсък с тяхната цел — Рано Као. Но взривната им мощ щеше да е достатъчна, за да бъде унищожена дори залата със стража дълбоко под скалистия връх.