Зона 51: Отговорът

30.

Търкот забави ход, за да позволи на Харкър и на Декемп да заемат позиция. Спускаха се в плитко дере, което заобикаляше северната основа на Циан Лин. Търкот предполагаше, че китайците ще поставят постове на двата края на дерето, но разчиташе по време на престрелката да се промъкнат покрай тях незабелязано. Единственото тактическо преимущество, с което разполагаха, бяха приборите за нощно виждане и стрелба. Китайците нямаха подобно снаряжение.

След още пет минути дерето се разшири и те достигнаха близкия край на гъсти тръстики, с които бе обрасъл целият южен склон. Търкот искаше да се приближат максимално близо до вражеската линия, преди Харкър да е открил огън. Накрая спряха в един особено гъст и почти непроходим участък.

Харкър и Декемп заеха позиция на петстотин метра от предните китайски части и на височина стотина метра над войниците, по които щяха да стрелят. Двамата залегнаха между назъбени скални отломъци и елови дънери, точно на билото, разделящо северния склон от низината, към която продължиха останалите.

Харкър оглеждаше околността през топлинния мерник, който вече бе монтирал на снайперовата пушка. Пушката и мерникът осигуряваха ефективна стрелба на дистанция до хиляда и двеста метра и Харкър не се съмняваше, че ще е в състояние да повали с един изстрел всеки противник, който се появи в тези граници. Малко по̀ на юг виждаше и групичката на Търкот, която вече доближаваше позицията на китайците на речния бряг.

Харкър преброи точно двадесет цели в района, към който се движеше групата. Прицели се във фигурата, която бе най-близко до тях, помисли за миг, провери дали има вятър, нанесе незначителни корекции заради разликата във височината и всичко това съвсем автоматично — благодарение на безкрайните, упорити тренировки.

Декемп бе заел прикритие на пет метра вляво от Харкър. Беше подпрял снайпера между два камъка и не откъсваше поглед от светещия циферблат на часовника. Оставаше само още една минута.

Високо зад гърбовете на двете барети, първите лъчи на слънцето вече огряваха върха на планината Циан Лин.

От другата страна на света, в Центъра за управление на космическите полети, разположен дълбоко в недрата на планината Чайене, операторите следяха две малки светещи точки върху големия екран. Двата „изтребителя фу“ бяха излезли над повърхността на океана и сега летяха право на запад, точно по посока на екватора.

Харкър натисна докрай спусъка и дулото на снайпера подскочи. Китайският войник, който се прокрадваше под прикритието на тъмнината, се претърколи назад и застина неподвижно. Без да отвлича вниманието си в странични мисли, Харкър премести мерника върху следващата цел. Вторият войник изглежда бе чул изстрела, но не знаеше какво да прави. Така и не стигна до някакво решение, защото Харкър го простреля право в гърдите и продължи да търси нови цели.

Само след секунди бе изстрелял и десетте куршума в пълнителя. Девет от тях бяха попаднали по предназначение. Той презареди с нов пълнител и реши да изчака няколко минути, за да даде възможност на противника да реагира.

— Какво, по дяволите, става? — обърна се стреснато Кели Рейнолдс към майор Куин. Току-що аирлианците бяха излъчили ново съобщение, този път на чист английски, при това с такава мощност, че можеше да се улови с обикновен приемник във всички части на света.

Куин посочи големия екран в Куба.

— От Центъра за управление на космическите полети докладваха, че са засекли два „изтребителя фу“.

— Какво искат да кажат с това „не ни пречете“?

Куин се огледа, за да се увери, че никой не ги подслушва и продължи с поверителен тон:

— Флотата току-що е изгубила една подводница над мястото, където според предположенията се намира базата на „изтребителите фу“. В Пентагона направо са пощурели.

— Изгубили са подводница? — повтори уплашено Кели. — И го казваш така, сякаш са изпуснали нещо във водата? Какво всъщност е станало?

— Не зная подробностите. Засякох секретно съобщение до Пентагона, в което се казва само това, че под водата е имало кратко стълкновение, при което е пострадала една подводница.

— Исусе Христе! — възкликна смаяно Кели. — Някакви сведения от Китай?

— Нямам директна връзка, но от оскъдната информация, която получаваме, останах с впечатление, че има проблеми. Следя съобщенията, които си предават Зандра и центърът на СТААР в Антарктида.

— Ще успеят ли да се измъкнат?

— Вертолетите ще ги чакат точно в уговорения час.

Кели Рейнолдс поклати глава.

— Всичко ще оцапаме, нали? Най-великият шанс на човешката раса и ние просто ще хлътнем с двата крака.

Търкот можеше да следи незабелязано движението на китайските постове. Чуваше се рев на тежки верижни машини и отривисти команди. Но дори с очилата за нощно виждане бе трудно да се определи какво точно става — дали някой отстъпваше, или се готвеха за масивно настъпление. Със сигурност обаче бяха открили позицията на Харкър, защото нощта се озаряваше от светещите линии на трасиращите откоси. Стреляха с картечници, от танкове и бронирани машини.

— Кога ще се размърдаме? — прошепна Нейбингър.

— Всеки момент.

От височината Харкър пръв забеляза началото на преместването на цялата линия в негова посока. Той подсвирна тихичко на Декемп и в отговор дочу същото. След това положи снайпера на земята и се облегна уморено. Разполагаше с няколко минути за отдих, преди отново да се захване за кървавата си жътва.

Търкот дръпна Нейбингър за ръката, показвайки му, че е време да тръгнат. Хоуис и Преслер се надигнаха и ги последваха безшумно. Излязоха предпазливо от шубраците, в които се бяха скрили.

Търкот дочу няколко приглушени изстрела откъм мястото, където предполагаше, че се крият Харкър и Декемп. Огледа се бавно през прибора, като държеше оръжието си готово за стрелба. Вляво, на около седемдесет метра, бе разположен танк. Изглежда обаче нямаше никой между тях и позицията на танка. Четиримата се свлякоха по калния бряг на рекичката, очаквайки всеки миг да бъдат открити. Прецапаха плитката вода и се изкатериха по отсрещния бряг. Търкот си погледна часовника. До района за изтегляне оставаха не повече от хиляда и двеста метра. След двадесет минути вертолетите щяха да са там.

Най-близката група войници бе само на петстотин метри. Време беше да напускат позицията, скоро китайците щяха да ги подложат на кръстосан огън. Но Харкър се колебаеше. Не знаеше дали другите са успели да се измъкнат. Накрая реши да изстреля още няколко куршума. Избра първата цел, покоси я и бързо премести мерника върху втората. Останалите вече бяха залегнали. До него Декемп също водеше прицелен огън. След още два изстрела двамата като по команда вдигнаха пушките и пробягаха няколко метра назад, където се скриха зад една скална издатина. И тъкмо навреме, тъй като над главите им просвириха няколко трасиращи картечни откоса.

— Май е време да изчезваме — прошепна Харкър. Поеха право на север, като се стараеха да държат скалния издатък между себе си и напредващите китайци. Имаше само една посока, в която все още можеха да се движат безпрепятствено — към върха на Циан Лин.

Районът за изтегляне представляваше пресъхнало тресавище, заобиколено от високи дървета. Не срещнаха никого по протежение на последния километър преди да пристигнат на мястото.

Търкот непрестанно гледаше светещия циферблат. Десет минути. Бяха съвсем близо до границата на указания район и всички се ослушваха напрегнато. Не само за вражески войници, но най-вече за шум от ротори.

Осем минути преди определения час за изтегляне дочуха първия равномерен вибриращ звук. Твърде рано, помисли си разтревожено Търкот. Но може би са напред с плана.

Вертолетите приближаваха, но едва сега Търкот забеляза, че идват от юг. Нови попълнения за китайците?

Търкот се наведе над Нейбингър.

— Дойдат ли нашите, качвате се на първата машина. Аз ще се кача на втората. Така ни учеха в рейнджърската школа — наричат го „разпръсване на преносителите на важна информация“. По такъв начин дори само един от нас да се измъкне, сведенията ще достигнат целта. Има и други неща, които бих искал да узная, но сега ми кажи най-важното — как можем да спрем Аспасия?

Нейбингър кимна и бавно заговори.