Зона 51: Отговорът

11.

След оживена дискусия Че Лу реши да продължи нататък по коридора, в който бяха наблюдавали странното видение. Един от студентите, малко по-ентусиазиран от останалите, предложи да тръгне напред. Младежът се бе отдалечил на десетина метра навътре в тунела, когато неочаквано стените бяха озарени от ярко сияние. Че Лу спря, заслепена за съвсем кратко. Когато отвори очи, едва не извика от ужас. Тялото на младежа бе прерязано през средата, горната част на трупа лежеше върху краката сред грамадна локва от тъмна кръв, която продължаваше да изтича от разкъсаната плът. Очите на нещастника бяха изцъклени и животът в тях бързо угасваше.

Всичко свърши след миг. Едно от момичетата започна да пищи и Че вдигна ръка.

— Никой да е мърда от мястото си! — нареди тя. След това приближи предпазливо безжизненото тяло. Едва отблизо забеляза слабите протуберанси от стената на тунела, приблизително на височина на пояса. Тя се пресегна, дръпна шапката на убития студент, хвана я за периферията и я хвърли навътре. Последва нов ослепителен блясък и шапката пламна, разсечена на две части.

— Ах! — възкликна уплашено Че Лу. Но докато осмисляше проблема, далеч зад тях отекна дълбок, приглушен тътен.

— Вратите! — извика уплашено Ки и се втурна обратно в посоката, от която бяха дошли. Ала след няколко минути се появи отново, с изкривено от уплаха лице. — Затворени са! Отвън са дошли войниците! Сега вече сме в клопка!