Зона 51: Отговорът

2.

Центърът за наблюдение на открития космос (ЦНОК) номер 10 бе една от многобройните радиопрослушващи инсталации, разположени от американските власти, в сътрудничество с други изследователски организации, на различни места по земното кълбо, за да улавят радиовълните, достигащи повърхността на планетата през плътния слой на атмосферата. ЦНОК-10 разполагаше с дванадесет големи чинии, издигнати насред пустинята на около четиристотин километра североизточно от Лас Вегас. Лъчите на залязващото слънце се отразяваха в металните подпори и стоманените полусфери, насочени към небето с търпеливо очакване, на каквото е способна само една машина.

От основата на всяка чиния излизаше кабел, който достигаше до невисоката, но модерна постройка в центъра на комплекса. Двамата оператори вътре също се бяха въоръжили с търпение, породено от дългите години прослушване на космоса без значими резултати.

Съвсем скорошните открития на Великденските острови, съобщенията за извънземния кораб и летящите чинии, доскоро държани в дълбока тайна не толкова далеч от тях, в Зона 51, доказваха, без следа от съмнение, че човечеството не е само във вселената и че същества от други светове вече са посещавали Земята. И докато журналистите и обществеността все още се занимаваха със сензационните факти, учените в ЦНОК-10 се заловиха за работа с удвоени усилия.

Съобщението, пратено от стража, бе променило до неузнаваемост иначе привичното спокойствие в Центъра. Сега операторите в ЦНОК-10 и другите наблюдателни постове следяха компютърните монитори със смесица от надежда и боязън. Надежда да засекат отговор на съобщението и страх от онова, което би могло да се съдържа в него.

Джийн Комптън работеше в ЦНОК-10 повече от дванадесет години. За пред хората, както и за партньора й, Джеймс Брилън, местоработата й бе в Източния държавен университет на Аризона. В действителност тя се водеше на щат в университета и същевременно изпълняваше поръчка на Агенцията за национална сигурност, за която ЦНОК-10 бе резервна наблюдателна станция, в случай че бъде възпрепятствана нормалната работа на сателитните чинии в авиобазата Нелис. При инцидент от подобен характер задачата й бе, с помощта на инсталацията в ЦНОК-10, да изтегля строго секретна информация от мрежата на шпионските спътници, разгърната над земната повърхност от американските власти. Огромното количество информация, която събираха, и ограничените им възможности за съхраняването й налагаха тя да бъде прехвърляна периодично до разузнавателните центрове.

Макар изпълняваща само резервна функция, за Комптън бе по-важен солидният чек, депозиран директно и дискретно в банковата й сметка от правителството на САЩ. Освен това разполагаше със секретен интернет-адрес и код, който трябваше да използва, ако някога в ЦНОК-10 бъдат засечени сигнали от извънземен източник. Знаеше само, че организацията от другата страна се нарича СТААР, а от Агенцията й бяха дали изрични разпореждания да следва стриктно инструкциите, които ще й бъдат изпратени.

Нямаше ни най-малка представа какво може да е пълното наименование на СТААР, а след краткия инструктаж на представителя на тази организация, получен в Нелис преди четири години, изгуби желание да проявява излишно любопитство. Помнеше добре мрачния тон на инструктора, който с вледеняващ глас изреждаше подробно действията, които би трябвало да предприеме, ако някога се натъкне на сведения за съществуване на извънземен живот. Беше висок мъж, с русолява, почти побеляла коса и лице, което сякаш бе издялано от мрамор. Покани я на разговор в един пустеещ хангар на авиобазата, а пред вратите се навъртаха въоръжени до зъби часовои с непознати, черни униформи. Присъствието им внесе допълнителен акцент в не дотам възторжените й представи за тази могъща и тайнствена организация.

Няколко дни след съобщението от Великденските острови я потърсиха от СТААР и същият мрачен тип й предаде нови инструкции. Не вярваше, че ще й се наложи някога да ги изпълнява, както тези, така и предишните. Поне до осем часа без осем минути тази вечер.

Тъкмо проследяваше как сателитните чинии променят позицията си, съобразно стандартната вечерна процедура, когато ненадейно се задейства главната аларма, в стаята отекна пронизителният звук на сирената и по стените затрептяха червеникавите отблясъци от премигващите лампи.

Стреснат от ненадейната суматоха, Брилън изпусна кутията с кола и тъмнокафявата течност се плисна по пода. Комптън се оказа далеч по-хладнокръвна. Тя незабавно натисна копчето за запис върху клавиатурата пред нея, с което се включваха всички налични записващи устройства в контролния център. След това съсредоточи вниманието си върху големия екран вляво, показващ участъка от звездното небе, към който в момента бяха насочени радиотелескопите.

— Два квадранта вляво от центъра! — нареди с ясен глас тя. — Вляво четири, два нагоре!

Брилън поклати глава, сякаш се мъчеше да си възвърне изгубеното самообладание и едва след няколко секунди дойде при Комптън да й помага в синхронизирането на телескопите върху един и същи участък от картата. Мястото, откъдето пристигаше съобщението.

Междувременно Комптън се завъртя наляво и погледна към съседния екран — изпълнен с плътно изписани знаци.

— Започна да пристига информация — рече тя с удивително спокоен глас. — Истинска информация — добави Джийн, за да уточни че не става дума за фонов шум.

— Исусе Христе — промърмори Брилън, осъзнавайки едва сега какво означава това. Контакт. Не първи — този вече бе станал с откриването на извънземните машини — но затова пък първият жив контакт, в сравнение с който всичко досегашно направо бледнееше.

Комптън погледна индикаторите под екрана.

— Олеле, че силен сигнал. Сякаш идва от съседната стая — тя погледна партньора си. — Жив ли си още?

— Опитвам се да го уловя с проклетите чинии — рече задъхано той. — Но лъчът е толкова плътен, че непрестанно го изпускам.

— Как можеш да подаваш радиоемисия в тесен лъч? — зачуди се Комптън.

Брилън нямаше време да отговори на хипотетичния въпрос, тъй като бе зает до гуша. Комптън се извърна чевръсто към един от свободните компютри и нареди достъп до сателитната мрежа на Министерството на отбраната. За целта набра двата адреса, които бе запаметила, но никога досега не бе използвала. Веднага след като получи свободна линия, тя написа:

Помисли малко, проклинайки ограниченото си време, и бързо добави:

Тъкмо се облегна назад, когато на екрана се появи отговорът:

Комптън поклати глава, подразнена от въпросите на СТААР.

— Успя ли да го засечеш? — викна тя на Брилън.

— Уха — отвърна щастливо вторият оператор. — Ей сега ще ти пратя данните. Все още нищо за направлението, освен че е на запад или на юг от нас. Нали знаеш, никой не е предполагал, че ще се наложи да се засича приемен източник върху земната повърхност.

Комптън зареди друга програма на своя компютър, успоредна с диалоговия прозорец за разговор с Агенцията за национална сигурност и СТААР. Тя прехвърли данните за местоположението на източника в диалоговия прозорец и ги изпрати.

Комптън погледна към стенния екран.

Комптън погледна към Брилън. Не й обръщаше внимание, бе съсредоточен в работата си. Комптън плъзна ръка под бюрото, напипа превключвателя, който й бяха дали от АНС, и го задейства. Сега вече контролният център бе откъснат от външния свят, с изключение на линията, която тя използваше.

— Не мога да засека направлението — оплака се Брилън. — Някъде на югозапад е, но къде точно… Не е никак близо.

— Великденските острови — произнесе развълнувано Комптън и се сепна.

— Божичко! — възкликна Брилън. — Та това е отговорът на стража.

— Да, сега вече виждам връзката… — заговори Комптън, но бе прекъсната от съобщение от СТААР.

Брилън вече надничаше през рамото й.

— Това е, защото пристига от космически кораб, задници — промърмори той. — Ето защо е толкова силен. Бас държа, че вече са в пределите на Слънчевата система. И Господ Бог не би могъл да поддържа толкова концентриран сигнал през цялата галактика. — Той се намръщи, внезапно забелязал нещо нередно. — Кои, по дяволите, са СТААР?

— Агенцията за национална сигурност — обясни Комптън, макар да се съмняваше, че АНС и СТААР имат нещо общо. Инак защо трябваше да изпраща информация и на двете?

— Агенцията за национална сигурност? Мислех, че работим за университета.

— Не и точно сега — възрази спокойно Комптън. — Провери си сметките — нареди тя.

Брилън изсумтя нещо, но все пак седна на компютъра и прегледа отново данните.

— Всичко е точно — обяви накрая. — Не зная кой е източникът, но посоката е същата. — Той изчисти екрана и зареди схематично изображение на Слънчевата система. — Залагам цялата си заплата, че траекторията на кораба пресича нашата Слънчева система. Трябва незабавно да се свържем с университета. Професор Клинт ще…

— Не можем да се свързваме с никого — прекъсна го Комптън. Говореше по памет, повтаряйки онова, което й бе внушил мрачният агент. — В момента тази информация, както и инсталацията, с която работим, се намират под юрисдикцията на Агенцията за национална сигурност директива четиридесет и девет, точка, двадесет и седем, тире, алфа.

— Глупости — изръмжа Брилън и посегна към телефона. Но нямаше сигнал и той се обърна разгневено към нея. — Какво си направила?

— Изолирани сме от околния свят, с изключение на АНС и СТААР.

— Майната ти! — викна Брилън. — Продала си си задника на правителството. — Той се изправи и сграбчи сакото си. — Излизам да се обадя от някой уличен телефон. Заради такива като теб ще си направим някой нов „Меджик“!

— На твое място не бих вършила глупости — посъветва го тя с изненадващо спокоен тон.

— И защо? — попита Брилън, докато се надвесваше заплашително над нея. — Ти ли ще ме спреш?

— Не.

— Тогава майната ти на теб и на твоята директива за национална сигурност!

— Няма да те спирам, но те ще го сторят — рече тя и посочи тавана. Някъде отгоре се чуваше приглушеният тътен на хеликоптер, който бързо се приближаваше.

— Мътните ви взели всички! — изруга Брилън и захвърли ключовете от колата.

Комптън се обърна към компютъра, изтегли при себе си картата на Слънчевата система, погледна я за миг и набра няколко команди. Зелена електронна линия изгря над точката, обозначаваща Земята, разшири диаметъра си и се пресече с друга, червена точка.

— По дяволите — промърмори Комптън и погледна към колегата си. — Освен че ми дължиш живота си, прибави към него и заплатата. Съобщението не идва от космически кораб. Източникът му е на Марс!