Зона 51: Отговорът

38.

— Добре де, справихме се с „фу“-тата — каза Дънкан, докато се поклащаха с теснолинейката през подземната галерия. — Но какво ще правим, когато пристигнат аирлианските кораби?

Търкот усещаше безкрайна умора, каквато не бе изпитвал при нито една мисия досега. Знаеше колко е опасно това състояние — умът губеше остротата си, беше твърде лесно да се вземе погрешното решение. Той затвори очи, постоя така няколко секунди и се замисли над въпроса на Дънкан. Обърна се и заговори на човека, който седеше до него.

— Полковник Спиърсън, разполагате ли със сателитна връзка със Зона 51?

— Мисля, че мога да ви свържа с това място — кимна полковникът.

— Трябва да изпратя съобщение на едни хора там.

Спиърсън извади бележник от външния джоб на маскировъчния си костюм.

— Слушам те, Майк.

— Е, добре — кимна Търкот. — Съобщението е за Кели Рейнолдс и майор Куин. Но ще ми трябва вашият гриф за секретност — добави той на Зандра.

— Готово — кимна жената.

— Ето тогава какво искам…

В един от склоновете на Рано Као с помощта на насочени взривове бе прокаран тунел, който отвеждаше право в залата със стража. Кели Рейнолдс се спускаше надолу в тунела с помътнено съзнание, завладяна от мисли и чувства, с които й бе необичайно трудно да се справи.

Беше чула за успешната бойна операция срещу „изтребителите фу“, а военните на Великденския остров я посрещнаха с радостни възгласи. Глупаци, мислеше си тя. Какво направиха — плюха в лицето на човешката раса. Нима забравиха за корабите, които летят към Земята? Не разбират ли, че Аспасия може да направи с Ню Йорк или с Москва същото, което бе сторил с Атлантида?

Тя стигна подземната зала и се огледа. Тук нямаше никой. Военните се готвеха да напуснат острова и сержантът, който командваше малкия пост на входа на тунела, я бе предупредил, че до тридесет минути трябва да се върне обратно, ако не иска да остане сама. „Скакалец 6“, който я бе докарал, вече летеше обратно към Зона 51.

Кели знаеше от какво в предизвикана тази спешна евакуация на острова и защо всички са толкова напрегнати. Бяха намислили да унищожат стража. Искаха да погубят машината, която съхраняваше в себе си ключа към човешката история и тяхното бъдеще. Също както жадуваха да унищожат и Аспасия.

Кели направи няколко крачки към средата на залата. Пирамидата бе обвита с познатата златиста мъгла с дебелина от няколко сантиметра. Тя знаеше, че стражът поддържа постоянна връзка с приближаващите се космически кораби. Не се съмняваше, че Аспасия е бил информиран за унищожаването на „изтребителите фу“.

Кели пресече решително гладкия каменен под, протегна ръце и положи длани върху сияещата повърхност на пирамидата.

— Моля те, изслушай ме — прошепна тя. — Умолявам те.

Търкот огледа контролното табло, бръкна в един от джобовете си и извади смачкана хартийка.

— Какво е това? — попита Зандра.

— Кодът за достъп до сферата.

— Ами ако падне в бездната и се унищожи? — попита уплашено Дънкан.

Търкот поклати глава.

— Няма страшно. Кодът за разрушаването й беше в стража от Джамилтепек. Изгубен е безвъзвратно. Това е кодът за освобождаването й. — Той постави ръка на пулта. Докосна едно място в горния ляв ъгъл и цялото табло се озари от вътрешна светлина. Един до друг бяха подредени серия от еднакви по размер шестоъгълници и във всеки от тях се съдържаше по един рунически символ. Общо фигурите бяха осемнадесет.

Като сверяваше знаците с написаното от Нейбингър на листчето, Търкот се зае да ги натиска в определена последователност.

Веднага щом натисна последния, се разнесе пронизително свистене, последвано от изумените викове на войниците. Търкот вдигна глава. Рубинената сфера се бе освободила от трите изпити стълба, които опираха в отсрещния край, и от двата, спускащи се към отсамния. Сега тя се полюшваше на края на шестия стълб, който бавно я вдигна във въздуха, извъртя се и я положи до самия край на цепнатината.

— Ще се наложи да я изкараме на повърхността — заяви уморено Търкот.