Зона 51: Отговорът

29.

На борда на „Спрингфилд“ капитан Форстър бе най-старшият офицер сред командирите на трите щурмови подводници от клас „Лос Анджелис“, които кръжаха високо над „Сив вълк“. В момента „Спрингфилд“ и „Ашвил“ използваха минимална част от мощностите си, колкото да захранват животоподдържащите си системи. „Пасадена“, третата подводница от флотилията, бе активирала всички свои прибори за наблюдение и непрестанно следеше развоя на събитията.

Така „Пасадена“ подаде първа съобщението, че „изтребителите фу“ се приближават отново от дълбочините.

Форстър не отговори, запазвайки, както се изискваше, пълно радиомълчание. Капитанът на „Пасадена“ знаеше какво трябва да прави.

Екипажът на „Пасадена“ действаше с добре отработена през многочасовите тренировки ефикасност. Стрелците заеха позиция по оръдейните станции, а мерачите вече държаха на прицел двете цели.

На „Сив вълк“ лейтенант Даунинг проследи светещите тела, които преминаха близо до тях и се издигнаха рязко нагоре. Бяха две на брой. Другите три продължаваха да кръжат около тях.

Веднага щом „фу“-тата подминаха дълбочината, на която се намираше „Сив вълк“, капитанът на „Пасадена“ даде заповед да бъдат изстреляни четири торпеда от типа М 48–2.

Придружени от пронизителното съскане на силно сгъстения въздух, четирите торпеда се втурнаха в преследване на целите си — по две на всеки от „изтребителите фу“. Докато се отдалечаваха от корпуса на подводницата, зад тях се развиваха кабелите на насочващите устройства, по които операторите можеха непрестанно да изменят курса. Всяко едно от торпедата тежеше 1250 килограма при дължина от три метра и диаметър осемдесет сантиметра. Бяха съоръжени с конвенционални бойни глави, притежаващи близо петстотин килограма силно разрушителен заряд.

— Започвам проследяването — докладва главният мерач. — Виждам целите ясно, торпедата са под непрекъснат контрол. Време до попадението — четиридесет и две секунди… — Мерачът внезапно млъкна и се ококори в екрана пред себе си. — Засякох насрещен огън!

— Насрещен огън с какво? — попита капитанът.

— Това са… нашите торпеда! — възкликна мерачът. — Обърнали са се обратно! — Пръстите му подскачаха върху клавиатурата, в напразни опити да си възвърне, изгубения контрол. — Двадесет секунди до попадението — обяви отчаяно той.

Очите на всички в контролната зала бяха втренчени в командира.

— Петнадесет секунди!

Капитанът се надвеси през рамото на мерача и погледна екрана.

— Дай отбой! Подай отбой! — извика той.

Мерачът вдигна едно малко червено капаче и натисна бутона под него. Последва едновременен взрив на четирите торпеда — на по-малко от двеста метра от подводницата, която ги бе изстреляла.

— Готови за подводен удар! — нареди капитанът, макар да си даваше сметка, че вече са закъснели и ще трябва да понесат последствията от експлозията на четири мощни заряда в непосредствена близост.

На „Спрингфилд“ капитан Форстър си бе поставил слушалките на прибора за пасивно хидрофонично следене. Оглушителният взрив го накара да ги дръпне рязко и в същия момент корпусът на подводницата се разтресе под ударите на взривните вълни. Форстър извика да му докладват за повреди и отново си сложи слушалките.

Първото, което чу, бе смразяващият звук от поддаващ на огромния натиск метал — стените на „Насадена“ не бяха издържали на удара и въздухът бързо напускаше вътрешността през откритите пробойни, за да бъде заместен от нахлуващата вода. Стори му се дори, че дочува писъците на жертвите, но последното по-скоро бе плод на въображението му.

Моряците на „Спрингфилд“ все още не знаеха за ужасяващата участ на техните колеги, но дори те бяха чули звука от пропукваща се обшивка, който под водата наподобяваше излитане на тапа от шампанско.

— Сър? Какво ще правим сега! — попита разтревожено заместникът му.

— Нищо — засега — отвърна Форстър, обърна се и изгледа един по един присъстващите. Струваше му се, че всеки момент ще повърне набързо погълнатата същата сутрин закуска при мисълта за онова, което бе сполетяло нещастниците от „Пасадена“. — Нищо няма да правим.

Експлозията се чу и на борда на „Сив вълк“, също и звуците, оповестили трагичната кончина на подводницата. Само половин минута по-късно засякоха и шума от триенето на бързо потъващия корпус, който се спускаше към океанските дълбини, придружен от затихващия пукот на обшивката, която продължаваше да се разпада под нарастващия отвън натиск.