Усмихнатият труп

40

Доминга Салвадор пропусна явяването си в съда. Колко странно, а? Долф ме бил търсил онази нощ, след като открил, че Сеньората е излязла под гаранция. Заварил апартамента ми празен. Не го задоволиха отговорите ми на въпроса къде съм ходила, но все пак не искаше да задълбава в темата. Пък и какво можеше да стори?

Намериха инвалидната количка на Гейнър, но от него нямаше нито следа. Превърна се в една от страшните истории, които се разказват край лагерния огън. Празна, окървавена инвалидна количка насред едно гробище. В къщата на пазача обаче намериха различни телесни части: животински и човешки. Само силата на Доминга ги бе поддържала заедно. Когато тя умря, чудовището й също умря. Благодаря ти, Боже! Говореше се, че звяро-зомбито е спипало Гейнър. Никой не разбра откъде се е появило самото то. Извикаха ме да огледам частите — ето как полицията разбра, че навремето са били съединени.

Ървинг искаше да го просветля какво в действителност знам за загадъчното изчезване на Гейнър. Просто се усмихнах и се престорих на загадъчна. Ървинг не ми повярва, но какво пък, всички храним някакви подозрения. Подозренията не са основа за нова статия.

Сега Уанда е сервитьорка в центъра. Жан-Клод й предложи работа в „Усмихнатия труп“. Тя отказа не особено любезно. Беше спестила доста парички от „бизнеса“ си. Не знам дали ще се оправи или не, но след изчезването на Гейнър явно е свободна да опита. Беше наркоманка, чийто любим наркотик е мъртъв. По-добре е от възстановителен център.

За сватбата на Кетрин раната от куршум се превърна просто в превръзка на ръката ми. Синините по лицето и шията ми бяха добили неприятен зеленикавожълт оттенък. Хич не си отиваха с розовата рокля. Дадох на Кетрин възможност да се откаже от присъствието ми на тържеството. Координаторката на сватбата беше с две ръце „за“, но приятелката ми не искаше и да чуе. Госпожа Касиди приложи щедро грим върху белезите и спаси мероприятието.

Имам снимка как стоя в онази ужасна рокля и Кетрин ме прегръща. Приятелството е странна работа.

Жан-Клод ми прати дузина бели рози в болницата. На картичката пишеше: „Ела с мен на балет. Не като мой слуга, а като моя гостенка“.

Не отидох на представлението. Имах си достатъчно проблеми и без да тръгна по срещи с Господаря на града.

Бях изпълнила човешко жертвоприношение и това ми се отрази добре. Приливът на сила беше като спомен за болезнен сексуален акт. Част от теб иска да го повтори отново. Може би Доминга Салвадор беше права. Може би властта развращава всички, дори и мен.

Аз съм съживителка. Аз съм Екзекуторката. Но вече знам, че съм и нещо друго. Онова, от което баба ми Флорес се боеше най-много. Аз съм некромант. Мъртвите са моя специалност.