Терминален експеримент

ГЛАВА 8

Питър и Саркар обикновено вечеряха заедно във вторник. Съпругата на Саркар, Рахема, ходеше на курс във вторник, а Питър и Кейти винаги си даваха възможност да следват собствените си интереси. Тази вечер Питър беше по-спокоен — вече беше решил да не обсъжда изневярата на Кейти със Саркар. Поговориха си за семействата, за международната политика, за мачовете на тима „Блу Джейс“ и отвратителните пропуски на „Кленовите листа“. Накрая Питър погледна приятеля си и попита:

— Какво знаеш за преживяванията, които човек изпитва в състояния, близки до смъртта?

Тази вечер Саркар си беше поръчал леща.

— Празни приказки.

— Мислех, че вярваш в тези неща.

Саркар направи огорчена гримаса.

— Това, че съм религиозен, не означава, че съм идиот.

— Извинявай, но наскоро разговарях с жена, която е изпитала подобно преживяване. Тя наистина вярваше, че то се е случило.

— И е имала класическите симптоми? Поглед извън тялото, тунел? Ярка светлина и животът протича пред очите й като на кино? Чувство на мир и покой? Срещи с любими същества?

— Да.

Саркар кимна.

— Само когато се разглеждат като съвкупност, преживяванията в близки до смъртта състояния са необясними. Отделните им компоненти са лесно разбираеми. Например, направи следното: затвори очи и си представи как си вечерял снощи.

Питър затвори очи.

— Добре.

— И какво виждаш?

— Виждам себе си и Кейти в ресторанта „Олив Гардън“ в Кийли.

— Не вечеряте ли вкъщи?

— Ами не особено често — отговори Питър.

— Е, можете да си го позволите — подчерта Саркар. — Две заплати, нямате деца… Както и да е, помисли върху това, което каза току-що: представяш си себе си и Кейти.

— Да.

— Виждаш себе си. Образът, който извикваш в съзнанието си, не се намира на височината на очите ти — на около метър и половина или малко повече от пода, когато си седнал. Виждаш себе си, като че се намираш някъде извън своето тяло.

— Ами да, имаш право.

— По-голямата част от картините, нарисувани от човешката памет, както и предметите, които виждаме насън, се намират „извън нашето тяло“. Умовете ни функционират по този начин, когато си спомняме действително случили се неща и когато фантазираме. В това няма и капка мистика.

Питър отново си бе поръчал „комплект гозби, осигуряващи му разрив на сърцето“ и сега подреждаше парчетата пушено месо върху ръжения хляб.

— Но хората, които твърдят, че са успели да видят неща, които просто е невъзможно да видят — например името на производителя на осветителната система, монтирана над леглата им?

Саркар кимна.

— Да, има такива статии и доклади, но те са спорни — не подлежат на обстойно разследване. В един от случаите става дума за човек, който е работил за компания, произвеждаща апаратура за болнично осветление; и той е разпознал апаратурата на конкурентната фирма. В други случаи се касае за пациенти, които са били амбулаторно болни преди или след преживяването в близко до смъртта състояние — и затова са имали достатъчно време сами да проверят подробностите. Освен това в много случаи разказите или не подлежат на проверка като например; „Видях муха, кацнала на рентгеновия апарат“, или са изцяло неверни, например: „В края на респиратора имаше отвор“, когато всъщност въобще не е имало такъв.

— Наистина ли?

— Да — отвърна Саркар и се усмихна. — Вече зная какво ще ти подаря тази година за Коледа: абонамент за „Скептичен изследовател“.

— Какво е това?

— Списание, издавано от Комитета за научни изследвания на паранормални явления. Тези хора непрекъснато опровергават разни появяващи се слухове.

— Хм. Ами какво ще кажеш за тунела?

— Имал ли си някога мигрена?

— Не. Но баща ми често страдаше от пристъпи на мигрена.

— Попитай него. Видения, свързани с тунел, са често срещано явление при силно главоболие, при аноксия и при много други състояния.

— Може и така да е. Но съм чувал, че тунелът е може би свързан със спомена за родилните пътища, през които преминава бебето.

Саркар размаха лъжицата си.

— Попитай всяка раждала жена дали родилните пътища имат дори най-слаба прилика с тунел, в чийто край има широк отвор и ярка светлина. Бебето е заобиколено от свиващите се стени на мускулите; няма никакъв тунел. Освен това хора, родени чрез цезарево сечение, също разказват за тунела при преживяванията си, близки до състояние на смърт — следователно не може да става и дума за действително съществуващ спомен.

— Хм. А какво ще кажеш за ярката светлина в края на тунела?

— Липсата на кислород причинява свръхстимулиране на зрителните анализатори в мозъчната кора. Обикновено действието на повечето неврони в нея е възпрепятствано. Но когато нивото на кислород спадне, първото нещо, което престава да функционира, са химикалите с дисинхибиторен ефект. В резултат на това се получава усещане за ярка светлина.

— Ами спомените за живота, които протичат в съзнанието на човека като на кино?

— Ти не присъства ли веднъж на семинар, организиран от Неврологичния институт в Монреал?

— Ммм. Да.

— И кой беше най-известният лекар, работещ за този институт?

— Уайлдър Пенфийлд, мисля.

— Мислиш! — възкликна Саркар. — Та той е светило, ликът му е изобразен върху пощенска марка, по дяволите! Да, Пенфийлд. Той правеше изследвания върху прякото стимулиране на мозъка. Откри, че е лесно да предизвика ярки спомени за отдавна забравени неща. А в състояние на аноксия мозъкът е по-активен, отколкото в нормално състояние, поради загубата на дисинхибиторите. Невронните мрежи изпращат импулси във всички посоки. В резултат на това мозъкът буквално е залят от образи, идващи от миналото — в това има смисъл, нали?

— Ами чувството за мир и покой?

— Естествени ендорфини, разбира се.

— Хмм. А какво ще кажеш за виденията на отдавна загинали приятели? Жената, с която разговарях, бе видяла своята близначка Мери, която умряла наскоро след раждането.

— И е видяла бебе?

— Не. Разказа ми, че фигурата, която видяла, приличала на нея самата.

— Мозъкът не е глупав — подхвана Саркар. — Той знае кога наближава времето на смъртта. Това естествено кара човека да мисли за хора, които вече са мъртви. Но тук има и един спорен момент: има случаи на деца, които имат преживявания в състояния, близки до смъртта. И знаеш ли какви видения имат те?

Питър поклати глава.

— Те виждат своите родители или деца, с които си играят. Тоест хора, които все още са живи. Децата не познават никого, който е вече мъртъв. Ако преживяванията в състояния, близки до смъртта, наистина са прозорец към някакво съществуване след края на живота, те нямаше да виждат хора, които са все още живи.

— Може би — каза Питър. — Но знаеш ли, жената, която бе видяла своята близначка Мери, имала такова преживяване, след като разговаряла по телефона с друга жена, която също се казвала Мери.

Саркар го изгледа тържествуващо.

— Силата на внушението. Това е просто нормална, обяснима реакция на мозъка. — Дойде сервитьорът и донесе сметката. Саркар я погледна. — Според моята религия човек наистина продължава да съществува след като умре, но преживяванията в състояния, близки до смъртта, нямат нищо общо с истинския живот след смъртта. Ако искаш да се осведомиш в подробности по този въпрос, ще ти дам Корана.

Питър извади портфейла си, за да плати своята половина от сметката.

— Мисля, че засега ще се въздържа.