Терминален експеримент

ГЛАВА 21

Чрез HELP трите електронни копия бяха открили начин как да излязат в огромната система на компютърни връзки, съществуваща в пределите на целия свят.

Компютърната мрежа.

Световната електронна компютърна мрежа.

Не просто виртуалната реалност на интимните преживявания или статичните книги. Те имаха достъп до всичко.

Америка Онлайн. Мрежата В1Х, КомпюСърв, Делфи. ЕвроНет. ФидоНет. СЕше. Хеликс. Интернет… цяла азбука от системи, директно ръководени от централен процесор, взаимосвързани посредством кода „Юнивърсъл Геитуей Протокол“.

Сега те имаха достъп до всичко това. Компютрите на Саркар бяха мощни — изследванията в областта на изкуствения интелект изискваха това. Малко по-голяма активност в определен момент, или по-слаба в друг, нямаше да бъде забелязана.

Те никога нямаше да могат да прочетат целия текст — той се увеличаваше в геометрична прогресия по-бързо, отколкото успяваха да го обработят.

Но мрежата съдържаше много повече неща от самия текст. В нея имаше и картини. Данни за идентификация на милиони хора с техните домашни любимци; хора на плажа, любимите им коли, кинозвезди — и облечени в прекрасни тоалети, и голи, мултипликационни филми, клипове от света на изкуството, метеорологически карти, сведения и карти на НАСА.

Плюс файлове на мултимедиите с видеофилми с цвят и звук.

Плюс компютърни игри на взаимодействието, които можеха да играят анонимно срещу човешки същества или компютри по цял свят.

Плюс достъп до всички табла за обяви и всички системи на електронна поща с информация за последните изменения в тази област.

Плюс вестници, списания и всякакъв вид специализирани бази данни.

И така нататък, и така нататък.

Електронните копия дни наред не се лишаваха от нищо, наслаждавайки се на огромната по мащаби входна информация.

Особено един от двойниците се почувства много заинтригуван от откритията си. Много скоро стана ясно, че може да се добере почти до всичко в електронната мрежа. Търгуваха се ценни книжа. Почти всякакъв вид стоки можеха да бъдат закупени в електронните универсални магазини — просто правиш поръчка и стоката е доставена на пожеланото от теб място във всяко кътче на света. Колекционери на марки се споразумяваха да разменят редки екземпляри. Хората търсеха отговор на най-различни въпроси. В електронната поща в изобилие се появяваха дори обяснения в любов.

Двойникът имаше достъп почти до всичко в електронната мрежа.

Почти до всичко.

Двойникът се замисли какво го кара да е тъжен, да е щастлив, какво го прави различен и защо обмисля тези въпроси, когато Питър — съществото от кръв и плът — не си ги бе задавал никога.

Двойникът прецени какви биха могли да бъдат последствията от това.

После се отказа от това хрумване. Лудост. Ужасно нещо. Трябваше да се срамува, че е разсъждавал за тази идея.

И все пак…

Какви точно щяха да бъдат последствията?

В известен смисъл, при това твърде осезателно, той щеше да направи света по-добро място за живот. При това не само този ефимерен свят на данни и имитации, а истинския свят. Света на плътта и кръвта.

Запита се наистина ли иска да го направи.

Да. Наистина искаше.

Двойникът изчака още един ден, просто за да е съвсем сигурен. Когато денят изтече, той продължаваше да изпитва същата убеденост, но реши въпреки това да изчака още един ден.

Продължаваше да се чувства по същия начин. Усещаше, че не само го желае, но в напълно реален смисъл постъпката му ще е правилна.

Известно време наблюдава как върви търговията с ценни книжа по електронната мрежа, като усъвършенстваше познанията си в тази област — обичайна практика, процедури — тоест етикецията в търговията.

После направи своя ход.

Възприе псевдоним, както бе виждал, че правят много други, и пусна обява в раздела за закупуване на необичайни по вид услуги:

Получи няколко тъпи отговора, както винаги ставаше в електронната мрежа. Глупава игра на думи: (значи искаш миниран проблем? Тъпак!), както и послания без никаква връзка с предложеното в обявата: (Посетих Торонто през 1995 година. Много чист град!) Ала получи и отговор по частен път, до който имаше достъп единствено той.

Беше се надявал, че ще получи тъкмо това.

Двойникът отговори незабавно. Не беше изпитвал такава възбуда, откакто… ами никога. Беше същото като инжекция адреналин.

Сумата, за която ставаше дума, в никакъв случай не можеше да бъде наречена „джобни нари“, но двойникът знаеше всички кодове, осигуряващи му достъп до сметките на компанията „Хобсън Мониторинг“. Пък и в крайна сметка в известен смисъл това беше неговата компания, щеше да ползва своите пари.

„Да, така е наистина — помисли си двойникът. — Човек може да получи почти всичко по електронната мрежа.“