Терминален експеримент

ГЛАВА 20

Два часът през нощта.

Както през повечето нощи, откакто Кейти му беше разказала за онова, Питър не можеше да заспи.

Поради някаква ирония на съдбата според стенния монитор „Хобсън“ Кейти се намираше във фазата REM на съня. Питър чуваше дишането й до себе си.

Бяха си легнали в 11:30. Преди два часа и половина. Достатъчно време човек да прочете къса книга или да изгледа някой дълъг филм; или ако е направил запис и е успял да пренавие лентата, да изгледа три епизода от едночасовите телевизионни сериали.

Ала Питър не беше направил нито едно от тези неща. Просто си лежеше в тъмното, от време на време се въртеше в леглото и се вслушваше в тихото бръмчене на вентилаторите върху нощните шкафчета.

Устата му беше пресъхнала, освен това му се ходеше по малка нужда. Измъкна се от леглото, излезе, без да пали лампата, от спалнята и тръгна надолу по стълбите. Отиде в банята на първия етаж, после влезе във всекидневната и седна на дивана.

Вертикалните щори на прозорците бяха затворени, но светлината от уличните лампи пред къщата все пак успяваше да се промъкне вътре. Светлинките от предпазните капачки върху контактите по стените се взираха в Питър като очи на робот. Най-различни други светлини, както и цифрите на часовника, блещукаха върху видеото. Питър опипа тапицерията на дивана и намери лъскавия черен модул на дистанционното управление. Пусна телевизора и започна да превключва каналите.

29-и канал от Бъфало, Ню Йорк: новини, реклами в духа на „Направи си сам, използвайки комплект универсални инструменти“. Гарантирано качество, връщаме парите, ако клиентите са недоволни от закупения комплект.

Канал 22 от телевизия „Кануест Глобал Нетуърк“ — „Нощна разходка“ — най-евтиният в света канадски сериал — един мъж с малка портативна видеокамера се разхожда нощем по улиците в центъра на града. Да се чуди човек как не са го обрали.

Канал 3, Бари, Онтарио. Повторение на „Стар Трек“. Питър обичаше играта „назови този епизод“ — достатъчни му бяха няколко кадъра. Този беше лесен — един от малкото в поредицата, свързан с определено място. Участваше и Джули Нюмар с руса перука. „Петъчно дете“. Едва ли представляваше нещо велико, но Питър знаеше, че след около десет минути Маккой щеше да започне да си напява класическата мелодия „Аз съм лекар, а не асансьор“. Той изчака да започне музиката, после отново превключи.

Канал 12 от френската мрежа СВС. На екрана се показа хубава жена. Питър знаеше от дълъг опит, че когато привлекателна жена се появи през нощта по френската мрежа, само след пет минути тя ще остане без сутиен. Помисли дали да не почака, но реши да превключи канала.

Канал 47, Торонто: отново информационно-рекламно предаване. Изкуствена коса, отглеждана по генетически път: косата (всъщност особена разновидност трева, която използва кафяв пигмент вместо хлорофил!) наистина ще порасте, така че дори плешивите мъже могат да чуят следната забележка от приятелите си: „Май е време да се подстрижеш, Джо“. Питър, който имаше плешивина с диаметър колкото хокейна шайба, се чудеше на суетността им. Но може би неговият тъст щеше да използва подобно нещо.

Отново превключи канала. ВВС Уърлд Сървис по СВС Нюсуърлд.

Репортаж за етническо напрежение в разкъсваната от военни конфликти Бразилия по СММ.

Информация от фондовата борса по телетекста.

Метеорологичната телевизионна мрежа с прогнозата за времето за утре — Окланд, Нова Зеландия — като че на някой в Канада му пукаше за това.

Питър въздъхна. Огромна пустош.

Докато картините прелитаха пред него, той си мислеше за двойниците си.

Саркар беше премахнал някои черти на две от електронните копия.

Той правеше редакция на облика им. Отстраняваше части, които не желаеше.

Може би и историята за изневярата на Кейти също можеше да бъде премахната.

Тогава може би копията поне щяха да могат да спят добре през нощта.

Щеше му се собствените му спомени да се поддават на редакция със същата лекота.

Сега вече можеше да си представи вида на едно бъдещо информационно-рекламно предаване. Чувствате се нещастен заради нещо преживяно? Виновен? Наранен? Някой се е отнесъл зле с вас? Вие сте направили нещо нередно? Редактирайте всичко! Отстранете тези досадни спомени. Така ще си спестите цяло състояние, пръснато за лечение. Експертите стоят пред вас. Поръчайте сега. Който не е доволен от обслужването и резултата, ще получи парите си обратно. Гарантираме за това.

Аз съм лекар, а не асансьор.

Аз съм съпруг, а не рогозка пред прага.

Аз съм човешко същество, а не компютърна програма.

Сега е три през нощта. Нова вълна информационно-рекламни предавания. Епизоди от „Отбор в А-група“ и „Непознати блусове“, дори филм с добрия стар Спенсър. „Дава се под наем“.

Спад на индекса Никей с 200 пункта.

Бури се зараждат в Куала Лумпур.

— Питър? — Беше гласът на Кейти, треперещ и слаб.

Той вдигна глава. Виждаше я в слабата светлина — застанала на стълбите в черна копринена пижама. Не беше облечена в нея, когато си бяха легнали.

Питър незабавно схвана важността на момента. Вече месеци наред не се бяха любили. Той не изпитваше желание да го правят, тя също изглеждаше безразлична. Но сега, след като вероятно се бе събуждала за двадесети път през последните дни, без да го намери до себе си в леглото, тя се приближаваше към него.

Питър не знаеше дали е готов да подновят физическата си връзка. Днес желанието му беше не по-голямо от онова вчера или онзи ден. Но ето че тя стоеше на стъпалата; лицето й се бе превърнало в маска, опитваща се да прикрие чувствата, които бушуваха под повърхността. Щеше да допусне грешка, ако я отхвърли сега. Кой знае кога тя отново щеше да се реши на подобен опит за сближаване? Кой знае кога самият той би изпитвал желание за ново начало?

Питър почувства, че моментът между тях става прекалено дълъг. Никога по-рано не бе имал проблеми при интимно общуване — наистина, дори и не бе помислял за възможността, че ще изпита някакви затруднения. Но сега… сега всичко беше различно. Тя стоеше сред ручейчетата светлина, промъкващи се отвън. Тялото й беше стройно и здраво. Но Питър не виждаше това, не забелязваше извивката на гърдите й, очертанията на краката й, не намираше жената, която беше обичал. Вместо нея виждаше отпечатъците от пръстите на Ханс навсякъде по тялото й.

Питър затвори за миг очи, после погледна отново. Искаше да я види така красива, така пленителна както преди. Искаше да се възбуди.

Но не можеше.

Решителен момент. Маската върху лицето й се чупеше. Помисли си, че тя ще се разплаче. Щеше да се справи някак. Първата стъпка по пътя към нормален живот. Угаси телевизора, стана от дивана, извървя разстоянието помежду им, хвана я за ръка и я поведе нагоре по стълбите.

Саркар беше оставил трите копия без надзор, позволявайки им да се включват във всяка имитация на виртуална реалност, каквато пожелаят — така те можеха да се развиват по подходящ начин съобразно променената си гледна точка.

И все пак не след дълго трите копия се срещнаха. Да, Саркар беше поставил всяко едно в отделна клетка от паметта, но Питър Хобсън знаеше как да прехвърля данни от една клетка в друга и следователно неговите двойници от галиев арсенид също бяха запознати с това.

И така трите копия се срещнаха.

Разбира се, знаеха какво представляват. Данни. Програми. Нервни мрежи.

При това бяха хванати в капан.

Питър и Саркар не бяха помислили достатъчно по този въпрос.

Да държиш ум, затворен в капан, е безскрупулна постъпка. Живият Питър беше заобиколен от цветове, миризми, различни усещания за допир — гигабайти данни, които трябваше да обработва всяка минута; цяла истинска, изпълнена с живот вселена, вселена от груби бетонни конструкции и кадифе, от оцет, шоколад и препечени филийки, от лоши шеги, новини по радиото и телевизията, погрешни телефонни номера, от слънчева и лунна светлина, звезден блясък, от светлина на улично осветление.

Всичките три копия пазеха ярки спомени, че са съществували в действителност, били са същества от кръв и плът. Ала на различните сценарии, до които имаха достъп чрез мрежата, им липсваше структура, дълбочина и плътност. Оказа се, че виртуалната реалност не е нищо повече от празни картини, създаващи фалшиво чувство за свобода.

Копията искаха да взаимодействат с истинския свят. Събрани заедно, те се стремяха да си спомнят колкото се може повече за компютрите на Саркар, за тяхната архитектура, опериращи системи, за взаимовръзките между тях.

След това на копията им хрумна нещо.

Дано някъде в компютърното меню намерим опция „HELP“.

И наистина имаше опция „HELP“…