Терминален експеримент

ГЛАВА 4

Август 2011 година

В рамките на шест месеца светът изживява два сезона. Нима трябва да ни изглежда изненадващо, че много неща претърпяват значителни промени през това време?

Питър избра от компютърната мрежа списание „Таим“ от тази седмица и започна да го преглежда. Световни новини. Хора. Важни събития.

Важни събития.

Раждания, женитби, разводи, смъртни случаи. Къде се отбелязваха случки като разпадането на някоя романтична любов например? Какво беше това списание, което не се интересуваше от стаената злоба, от празните сърца? Кой отбелязваше смъртта на щастието?

Питър си спомняше как протичаха съботните следобеди. Лениви. Изпълнени с любов. Двамата четяха заедно вестник. Гледаха малко телевизия. По някое време се отправяха в спалнята.

Важни събития.

Кейти слезе по стълбището. Питър я погледна за миг. В погледа му имаше надежда — надежда, че ще види старата Кейти, момичето, в което се беше влюбил. Очите му отново се върнаха към четивото. Въздъхна — не театрално, не за да го чуе тя, а заради себе си — тежка въздишка, с която се опитваше да прогони тъгата.

Бе направил оглед на външния й вид за краткия миг, щом я зърна. Беше облякла мизерна фланелка и широки джинси. Нямаше грим. Косата й беше сресана набързо, но не я бе минавала с четка, както по-рано, и сега падаше на големи черни кичури върху раменете й. Носеше очила вместо контактни лещи.

Не се бяха любили шест седмици.

Средностатистическото постижение на нацията беше 2,1 пъти седмично. Пишеше го черно на бяло тук, в „Таим“.

Разбира се, „Таим“ беше американско списание. Може би средностатистическият показател в Канада беше различен.

Може би.

Щяха да честват тринадесетгодишнината от сватбата си.

И не се бяха любили шест проклети седмици. Шест седмици без никакъв секс.

Той отново вдигна поглед. Тя стоеше на третото стъпало, облечена като някоя мъжкарана.

Кейти беше на четиридесет и една. Рожденият й ден отмина миналия месец. Фигурата й все още беше красива — не че Питър можеше да я вижда. Тези фланелки и прекалено широки пуловери, дългите поли — развлечените дрехи, които бе започнала да предпочита напоследък — скриваха всичко от тялото й.

Питър натисна копчето „Page down“ на компютъра, за да прелисти компютърната страница. Наведе глава и продължи да чете. По-рано в събота следобед се любеха много и дълго. Но за Бога, ако тя продължаваше да се облича така…

Прочете първите три абзаца от статията на екрана и едва тогава разбра, че няма никаква представа за какво се говори в нея, не бе разбрал смисъла на нито една дума.

Отново вдигна очи. Кейти все още беше на третото стъпало и го гледаше. За миг погледите им се срещнаха, но после тя отклони своя и, поставила ръка върху дървения парапет, се отправи към всекидневната.

Съсредоточавайки вниманието си върху списанието, Питър каза:

— Какво искаш за вечеря?

— Не зная — отговори тя.

Не зная. Националния химн на държавата Кейтиландия. За Бога, беше му писнало да слуша тези думи. Какво би искала да правим довечера? Какво искаш за вечеря? Искаш ли да отидем някъде на кратка почивка?

Не зная.

Не зная.

Не зная.

По дяволите!

— Аз искам риба — измърмори Питър и отново натисна копчето „Page down“.

— Каквото желаеш, стига да ти достави удоволствие — отговори тя.

„Щях да изпитам удоволствие, ако разговаряш с мен — помисли си Питър. — Щях да съм щастлив, ако не се цупеше непрекъснато, по дяволите!“

— Може би да поръчаме да ни донесат нещо отвън — предложи Питър. — Пица или китайска храна.

— Както искаш.

Той отново обърна страницата и новите думи изпълниха екрана на монитора.

Тринадесет години брак.

— Или пък да се обадя на Саркар — рече Питър, решил да изпита реакцията й. — Може да излезем да хапнем с него.

— Щом искаш.

Питър изключи четивото.

— По дяволите, не е важно какво искам аз. Какво искаш ти?

— Не зная.

Това се трупаше седмици наред, пулсираше като гнойна рана в него, напрежението се увеличаваше, предстоеше истински взрив. Въздишките му не можеха да освободят потисканите чувства, които бяха готови да избухнат всеки момент.

— Може би да изляза със Саркар и да не се връщам у дома?

Тя застана неподвижно в отсрещния край на стаята. Стълбището се издигаше зад гърба й. Стори му се, че долната й устна леко потрепери. Гласът й беше тих.

— Щом това ще те направи щастлив.

„Разпада се — помисли си Питър. — Всичко се разпада точно в този момент.“

Питър отново набра списанието на екрана, но почти незабавно отново го изключи.

— Всичко свърши, нали? — промълви той.

Тринадесет години…

Трябваше да стане от канапето и да си тръгне.

Тринадесет години…

— Боже Господи — прошепна Питър в тишината.

— Питър…

Очите му бяха затворени.

— Питър — каза Кейти. — Аз спах с Ханс Ларсен.

Той впери очи в нея. Устата му зейна отворена, сърцето му заби диво. Тя не срещна погледа му.

Кейти колебливо пристъпи към средата на стаята. Няколко минути ги разделяше тягостна тишина. Стомахът на Питър се сви и го заболя. Най сетне той заговори. Гласът му беше грапав, суров, като че не можеше да си поеме дъх.

— Искам да зная подробностите.

Кейти заговори тихо, без да го поглежда:

— Има ли някакво значение?

— Да, има. Разбира се, че има значение. Откога продължава тази… — той замълча за миг, — …тази любовна връзка? — Господи, никога не бе очаквал, че ще използва думата „връзка“ в този контекст.

Долната й устна трепереше. Тя пристъпи напред, като че искаше да седне на дивана до него, но се поколеба като видя изражението му. Вместо това бавно се отправи да вземе стол. Седна уморено, като че ли тези няколко крачки бяха най-дългият път в живота й. Постави внимателно ръце в скута си и се вгледа в тях.

— Не беше никаква любовна връзка — меко изрече тя.

— Как тогава, по дяволите, ще я наречеш? — каза Питър. Думите му бяха гневни, но тонът, с който ги изрече, не беше. Звучеше безсилно, безжизнено.

— Не поддържахме… не поддържахме никакви отношения — продължи тя. — Съвсем не. Просто се случи.

— Как?

— В петък вечер, след работа. Този път ти не дойде. Ханс ме помоли да го закарам до метрото. Отидохме заедно до паркинга на компанията и аз взех колата. Наоколо нямаше никой и беше доста тъмно.

Питър поклати глава.

— Значи в колата ти? — прошепна той. Дълго време мълча, после тихо добави: — Ти… — следващата дума излезе бавно, неканена от устните му. Той сви рамене, като че никоя друга дума не можеше да изрази по-точно истината. — …курво.

Лицето й беше подпухнало, очите й — зачервени, ала не плачеше. Тя леко поклати глава, като че се опитваше да отхвърли тази дума, която досега никой не бе използвал по неин адрес, но накрая също вдигна рамене, приемайки обидата.

— Как стана? — попита Питър. — Какво точно направи?

— Секс. Това е всичко.

— Какъв секс?

— Нормален. Той си свали панталоните и ми вдигна полата. Той… не ме е докосвал никъде.

— Но се беше подмокрила, нали?

Тя настръхна.

— Аз… бях пила прекалено много.

Питър кимна.

— Никога не си пила. Не и преди да започнеш работа при тях.

— Зная. Ще престана.

— И какво още стана?

— Нищо.

— Той целуна ли те?

— Да, преди това. Не и след.

Питър изрече саркастично:

— Каза ли ти, че те обича?

— Ханс го казва на всички.

— А на тебе каза ли го?

— Да, но… бяха само думи.

— А ти каза ли го на него?

— Не, разбира се.

— Ти… получи ли оргазъм?

Шепот:

— Не. — После по бузата й се плъзна сълза. — Той… той ме попита дали съм получила. Като че всяка друга би се разтреперила от удоволствие, напред-назад, напред-назад. Попита ме и аз казах „не“. А той се разсмя. Разсмя се и си вдигна панталоните.

— И кога се случи това?

— Спомняш ли си онзи петък, когато си прибрах късно у дома и си взех душ?

— Не. Чакай… да. Ти никога не вземаш душ вечер. Но това беше преди месеци…

— През февруари — каза Кейти.

Питър кимна. Фактът, че това се бе случило толкова отдавна, правеше случилото се някак по-поносимо.

— Преди половин година — измърмори Питър.

— Да — отвърна тя. Следващите й думи се забиха като куршуми в сърцето му. — Първият път.

Рояк глупави въпроси се завъртяха в мозъка му. Искаш да кажеш, че е имало и друг път? Да, Питър, точно това иска да ти каже.

— Колко пъти?

— Още два.

— Значи общо три.

— Да.

Той отново пусна в действие саркастичния си тон.

— Но „любовна връзка“ е погрешна фраза при описанието на случката, нали?

Кейти не отговори.

— Господи! — тихо прошепна Питър.

— Не беше никаква връзка.

Питър кимна. Знаеше що за човек е Ханс. Разбира се, не е било нищо романтично. Не е имало никаква любов.

— Просто секс — уточни Питър.

Кейти постъпи умно и не каза нищо.

— Господи — повтори Питър. Все още държеше компютърното списание в ръце. Погледна го. Помисли си, че би трябвало да го хвърли и да го разбие на парчета в отсрещната стена, но просто го остави на дивана до себе си. То тупна беззвучно върху възглавничката.

— И кога беше последният път? — попита той.

— Преди три месеца — отвърна тя едва чуто. — Опитвах се да събера смелост и да ти кажа. Не мислех… че ще мога. Опитвах на два пъти, но просто не бях в състояние.

Питър не каза нищо. Не съществуваше подходяща реакция, нямаше начин да се справи с това. Нищо. Просто бездна.

— Аз… мислех да се самоубия — продължи Кейти след дълго мълчание. Гласът, й беше притихнал като предутринен ветрец. — Но не с отрова. Нямаше и да си прережа вените — нищо, което би приличало на самоубийство. — За миг го погледна в очите. — Злополука с кола. Щях да се блъсна в някоя стена. Така все още щеше да ме обичаш. Никога нямаше да узнаеш какво съм направила… щеше да си спомняш с любов за мен. Опитах. Бях сигурна, че ще го направя, но в последния момент завих встрани. — По бузите й се стичаха сълзи. — Аз съм страхливка.

Тишина. Питър се опита да осмисли казаното. Не беше необходимо да я пита дали ще отиде при Ханс. Ханс не желаеше връзка, не и истинска връзка, нито с Кейти, нито с която и да било жена. Ханс. Шибаният Ханс.

— Как можа да се се свържеш с Ханс? Точно с Ханс? — попита Питър. — Знаеш го какъв е.

Тя погледна към тавана.

— Зная — тихо отвърна Кейти. — Зная.

— Винаги съм се опитвал да бъда добър съпруг — заговори Питър. — Знаеш, че е така. Подкрепях те по всякакъв възможен начин. Разговаряме за всичко. В общуването помежду ни нямаше проблем, не можеш да кажеш, че не съм те слушал.

За пръв път в гласа й се промъкнаха остри нотки:

— Знаеше ли, че месеци наред плачех, преди да заспя?

Имаха два вентилатора, които поставяха край леглата си. Използваха ги като генератори на приятен шум, с които заглушаваха звуците на колите отвън, а от време на време и похъркването на някой от тях.

— Не. Откъде можех да знам? — отвърна той. Понякога, преди да се унесе в сън, забелязваше, че тя потрепва до него. Полузаспал, си бе помислял, че Кейти мастурбира, ала бе запазил тази мисъл за себе си.

— Трябва да помисля — бавно каза Питър. — Не съм сигурен какво искам да направя.

Тя кимна.

Питър отметна глава, и болезнено въздъхна.

— За Бога, трябва да преобърна последните шест месеца в съзнанието си, да ги изживея отново. Ваканцията в Ню Орлеанс, на която ходихме. Това беше след като ти и Ханс… и онзи път, когато използвахме вилата на Саркар през уикенда. Това също беше след… сега всичко е различно. Всичко. Всеки спомен от онова време, всеки щастлив момент… е фалшив, омърсен.

— Съжалявам — каза Кейти много тихо.

— Съжаляваш? — Гласът на Питър беше леденостуден. — Можеше да съжаляваш, ако се бе случило само веднъж. Но три пъти? Три проклети пъти?

Устните й трепереха.

— Съжалявам.

Питър отново въздъхна.

— Ще се обадя на Саркар и ще видя дали е свободен да вечеря с мен.

Кейти мълчеше.

— Не искам да идваш с мен. Ще поговоря с него насаме. Трябва да обмисля всичко.

Тя кимна.