Терминален експеримент

ГЛАВА 13

Това се беше случило преди тринадесет години, през първата година от брака им. Питър си припомни всичко добре.

31 октомври 1998 година. Дори тогава не се хранеха често у дома. Ала винаги смятаха, че е грубо да излязат в навечерието на Вси светии — някой трябваше да си бъде у дома, за да дава подаръци на децата.

Кейти правеше традиционната за тази вечер лазаня „Алфредо“, а Питър — салата „Цезар“, в която слагаше късчета бекон, притоплени на микровълновата печка; със съвместни усилия приготвиха и торта за десерт. Доставяше им удоволствие да готвят заедно, ограниченото пространство на мъничката кухня, която притежаваха по това време, ги принуждаваше често да се докосват; съприкосновението на телата беше приятно: промъкваха се един край друг, бореха се за достъп до различните шкафове и уреди в кухнята. В крайна сметка върху гърдите на Кейти останаха брашнени отпечатъци от дланите на Питър, докато отпечатъци от ръцете на Кейти се виждаха по задника му.

Но след като похапнаха от салатите и се заеха с лазанята, Кейти без никакво предисловие заяви:

— Бременна съм.

Питър остави вилицата на масата и я погледна.

— Наистина ли?

— Да.

— Това е — знаеше, че би трябвало да каже — „това е прекрасно“, ала се оказа неспособен да изрече втората дума. Вместо нея предпочете — „интересно“.

Тя видимо изстина.

— Интересно ли е?

— Ами, исках да кажа, че е неочаквано, това е всичко. — Последва пауза. — Не беше ли… — Още една пауза. — По дяволите!

— Мисля, че се случи онази неделя във вилата на родителите ми — каза Кейти. — Помниш ли? Беше забравил да…

— Спомням си — отговори Питър с едва доловима остра нотка в гласа.

— Каза ми, че като навършиш тридесет, ще се подложиш на вазектомия — отговори Кейти, като че искаше да се оправдае. — Каза, че ако дотогава все още не искаме да имаме деца, наистина ще го направиш.

— Ами не можех да го направя на връх на рождения си ден, по дяволите! Все още съм на тридесет години. Освен това все още обсъждахме дали да имаме дете.

— Тогава защо си ядосан?

— Не… не съм — Той се усмихна. — Наистина, скъпа, не съм ядосан. Просто се изненадах. — Той замълча. — Значи ако е било онази неделя, колко време е изминало? Шест седмици?

Тя кимна.

— Не ми дойде менструацията, затова си купих един тест.

— Разбирам — каза Питър.

— Ти не искаш детето — изрече тя.

Точно в този миг се обади звънецът на външната врата.

Питър стана да види кой е.

„Или трябва да измислиш някакъв трик, или трябва да почерпиш посетителя — помисли си той. — Или трик, или ще го почерпиш.“

Питър и Кейти изчакаха още три седмици, преценявайки различни варианти, евентуални промени в начина си на живот, на мечтите си. Но накрая взеха решение.

Клиниката за аборти на улица „Колидж“ беше разположена в стара двуетажна къща от кафяв пясъчник. От лявата й страна имаше реклама, изобразяваща мазна лъжица, която би трябвало да привлече клиенти към заведението „На Джони“, което предлагаше специална закуска с „две ийса“ — много били „фкусни“. Отдясно имаше магазин за електродомакински уреди и написана на ръка обява: „Извършваме и поправки“.

Пред клиниката имаше демонстранти с плакати. Върху един беше написано: „Абортът е убийство“. Върху друг — „Грешнице, покай се“, а върху трети — „Бебтата също имат права“. Този плакат очевидно бе направен от човека, написал рекламата за заведението на Джони. Един полицай отегчено се подпираше на кафявата стена на сградата и внимаваше действията на протестиращите да не излязат извън контрол.

Питър и Кейти паркираха срещу клиниката и слязоха от колата. Кейти погледна към клиниката и потрепера, макар че не беше особено студено.

— Не мислех, че ще има толкова много протестиращи — каза тя.

Питър изброи осем — трима мъже и пет жени.

— Винаги ще има такива хоря.

Тя кимна.

Питър застана до нея и я хвана за ръка. Тя стисна пръстите му и успя да се усмихне; усмивката й беше измъчена и храбра. Почакаха за пролука в натовареното движение, после пресякоха.

Щом стигнаха до отсрещния тротоар, протестиращите ги заобиколиха.

— Не влизайте там, госпожо! — изкрещя един.

— Бебето е ваше! — извика друг.

— Не бързайте! — намеси се една жена. — Обмислете!

Полицаят се доближи, за да се убеди, че никой не докосва Кейти, нито възпрепятства достъпа й до клиниката.

Кейти бе вперила очи право пред себе си.

„Фкусни ийса — помисли си Питър. — Извършваме и поправки.“

— Не го правете, госпожо! — изкрещя още веднъж един от протестиращите.

— Бебето е ваше!

— Не бързайте! Обмислете всичко!

Четири каменни стъпала водеха до дървените врати на клиниката. Кейти се изкачи по тях, следвана от Питър.

— Бебето е…

— Не го правете!

— Не бързай!…

Питър пристъпи напред, за да отвори вратата пред Кейти.

После двамата влязоха в клиниката.

През следващата седмица Питър се подложи на вазектомия. Кейти и той никога не разговаряха за този епизод от миналото си, но понякога, когато дъщерите на сестра й им идваха на гости или когато срещнеха някоя съседка, извела малко дете на разходка, или когато виждаха деца по телевизията, Питър откриваше, че се чувства тъжен, изпълнен с копнеж. Понякога крадешком поглеждаше жена си и виждаше в големите й сини очи същата смесица от чувства и несигурност.

Сега отново трябваше да се изправят пред този морален проблем.

Разбира се, беше невъзможно да поставят сканиращ шлем върху черепа на детски зародиш. Ала за Питър не беше необходимо да наблюдава цялостната електрическа активност на мозъка на нероденото дете — всичко, от което се нуждаеше, беше апаратура, с която можеше да открие високочестотната вълна на душата. Изминаха много дни, изпълнени с напрегната работа, но в крайна сметка той успя да изработи скенер, който можеше да бъде поставен върху корема на бременна жена и да открие вълната на душата, ако такава съществува в зародиша. В апарата бяха намерили приложение технологиите за наблюдение от разстояние, разработени от компанията „Хобсън Мониторинг“, като бе използван дирекционен датчик — чрез него щеше да се избегне възможността вълната на душата на майката да бъде взета погрешно за такава на зародиша.

Вълната на душата беше изключително слаба, а зародишът бе разположен дълбоко в тялото на жената. Затова както в случая на телескоп, при който са нужни продължителни наблюдения за очертаване на цялостния образ, Питър подозираше, че по всяка вероятност датчикът трябва да остане на място върху корема на бременната в продължение на четири часа, за да се направи категоричен извод, че вълната на душата у зародиша наистина присъства.

Питър отиде във финансовия отдел на компанията си. Една от главните финансови експерти Виктория Кейлипидис тъкмо влизаше в деветия месец от бременността си.

— Виктория — обърна се към нея Питър. — Нуждая се от помощта ви.

Тя вдигна поглед, изпълнен с очакване. Питър се усмихна — всичко, което правеше тя напоследък, бе свързано с очакване.

— Имам прототип на нов датчик и бих желал да ми помогнете да изпитаме качествата му — завърши той.

Виктория изглеждаше изненадана.

— Това свързано ли е с бебето ми?

— Да, точно така. Апаратът представлява датчикова мрежа, която трябва да бъде поставена върху вашия корем. Няма да ви боли, нито ще има някакво вредно влияние върху бебето ви. Ще бъде нещо като електрокардиограма — апаратът открива активността в мозъка на зародиша.

— И по никакъв начин не може да навреди на бебето ми?

— По никакъв.

— Не зная…

— Моля ви. — Самият Питър се изненада от настойчивия си тон.

Виктория обмисли предложението.

— Добре. Кога ще имате нужда от мен?

— Веднага.

— Днеска имам много работа, пък и знаете какъв човек е шефът ми.

— Поставянето на датчика ще отнеме само няколко минути. Тъй като сигналите са много слаби, ще трябва да го носите до края на работния ден. Но ще можете да продължите с работата си.

Виктория се изправи — не лека задача в последния месец на бременността — и отиде с Питър в една от стаите за персонала.

— Ще ви опиша как трябва да поставите датчика — каза Питър. — После ще ви оставя сама, така че ще го сложите върху себе си. Никак няма да ви е трудно да го поставите под дрехите си.

Виктория изслуша инструкциите на Питър, после кимна.

— Благодаря ви — каза Питър, преди да я остави да се съблече. — Благодаря ви много.

В края на деня вече разполагаше с резултатите. Датчикът с лекота бе регистрирал вълната на душата, излъчваща се от зародиша в утробата на Виктория. И това не беше никак изненадващо: ако в този късен етап от бременността бяха извадили бебето, то вероятно щеше да оцелее. Но кога за пръв път се появяваше вълната на душата у бременната жена?

Питър прегледа компютъризираните данни на справочника „Релодекс“ и откри номера, който му трябваше: Дайна Кавазаки, с която бе следвал заедно в Торонто. Сега тя работеше като гинеколог в болницата „Дон Милс“

Питър нервно се вслушваше в електрическото пращене, докато компютърът набираше номера й. Ако Дайна успееше да убеди някои от пациентките си да му помогнат, той скоро щеше да разполага с отговор.

И изведнъж Питър осъзна, че се страхува от този отговор.