Терминален експеримент

ГЛАВА 14

Октомври 2011 година

Тридесет и две от бременните пациентки на Дайна Кавазаки дадоха съгласието си да участват в изпитанията на скенерите на Питър. Този факт не будеше изненада: Питър предлагаше хонорар от 500 долара просто затова, че бъдещата майка ще носи скенера в продължение на четири часа. Всяка пациентка беше с една седмица по-напреднала бременност, отколкото следващата участничка в експеримента.

Питър би желал да направи проучване по време на цялата бременност с много жени, но и началните резултати бяха недвусмислени. Вълната на душата се появяваше между деветата и десетата седмица от бременността. Преди това тя просто не съществуваше. Трябваше да извърши много по-прецизни изследвания, за да разбере дали вълната възниква вътре в самия зародиш, или — което според Питър бе по-малко вероятно — пристигаше по някакъв начин отвън.

Питър знаеше, че това ще промени света почти толкова, колкото изводът, че след смъртта наистина съществува някаква форма на живот. Някои щяха да продължат да роптаят срещу тази интерпретация, но сега Питър можеше категорично да заяви дали определен зародиш е личност — дали премахването му ще е просто изчистване на нежелан израстък, или акт на убийство.

Последиците от това щяха да бъдат дълбоки. Ами ако успееше да убеди папата, че вълната на душата е физическият подпис на безсмъртното същество и че душата се появява в десетата седмица на бременността? Това може би щеше да премахне ограниченията, наложени над ранните аборти.

Питър си спомни, че през 1993 година тогавашният папа беше казал на жените, изнасилени от войници в Босна и Херцеговина, че ще бъдат прокълнати, ако не износят и не родят бебетата си. Днес папата все още продължаваше да отказва да позволи контрол над раждаемостта в обхванатите от глад области, въпреки че безброй бебета умираха от недохранване.

Движението на жените — което Питър поддържаше, — разбира се, също щеше да реагира.

Питър винаги бе срещал трудности по отношение разбиранията си за аборта, особено в индустриализираните страни. Съществуваха напълно надеждни, ненатрапващи се на вниманието методи за контролиране на раждаемостта. В интелектуално отношение Питър винаги беше приемал, че жената има право да извърши аборт, но според него това бе отблъскващо. Нима не беше най-добре да се избегне нежеланото зачатие? Контролът на раждаемостта — от страна на двамата родители в дадена връзка — не беше нещо прекалено трудно за постигане. Защо тогава бе нужно да се опошлява чудото на възпроизводството?

Трябваха му само десет минути, за да намери в компютърната мрежа статистически данни, според които всяка една от пет бременности в Северна Америка завършва с аборт. Преди години той и Кейти също бяха заченали дете, без да го желаят. Питър беше доктор на науките, а Кейти имаше научна степен по химия — двама души, които не би трябвало да допуснат подобно нещо.

Но в конкретните случаи нищо не е така просто, както в абстракциите.

Но може би сега имаше оправдание за ограничаване на раждаемостта след като вече бе извършено зачатие. Душата, каквото и да представляваше тя, се появяваше приблизително на шестдесетия ден от бременността.

Питър не беше футурист, ала можеше да си представи докъде може да стигне обществото: след десетилетие без съмнение законите щяха да бъдат променени, разрешавайки аборт до появата на вълната на душата. А след появата й в зародиша съдът щеше да постановява, че нероденото дете е всъщност човешко същество.

Питър бе търсил отговори — хладни, неоспорими факти. Знаеше, че има само три възможни отговора на нравствения въпрос, повдигнат от аборта. Първо: детето е човешко същество от момента на зачатието. Това бе изглеждало винаги глупаво на Питър; в момента на зачатието детето не е нищо повече от една-единствена клетка, Второ: детето се превръща в човешко същество в момента, когато напусне тялото на майката. Това му изглеждаше също така глупаво. Макар че зародишът се храни от майката до срязването на пъпната връв, той е развит в достатъчна степен да осъществява жизнени функции седмици преди нормалния край на бременността, ако това е необходимо. Очевидно срязването на пъпната връв е нещо като прерязването на лентата при откриване на нов универсален магазин. Зародишът е човешко същество със самостоятелно функциониращо сърце и мозък — и мисли — преди появата си на бял свят.

Следователно всичко, направено от Питър, доказваше онова, което бе интуитивно ясно. Трета възможност: някъде между двете крайности: между зачатието и раждането — зародишът става самостоятелно човешко същество със свои права.

Можеше да се очаква, че третата възможност ще се окаже действително правилната. Според много религии пристигането на душата става някъде по средата на бременността. Свети Тома Аквински бе разрешавал аборт до шестата седмица за мъжки зародиши и третия месец за женски — тоест бе приемал, че тогава душата влиза в тялото. Според мюсюлманската религия, както му бе разказвал Саркар, душата влизала в зародиша на четиридесетия ден след зачатието.

Наистина, никои от посочените данни не съвпадаха с деветте или десетте седмици според заключението на Питър. Но недвусмисленото доказателство, че има определен период, когато се появява душата — тази мисъл отново просветна в съзнанието на Питър — щеше да промени света. И разбира се, не всички щяха да приемат, че тази промяна ще доведе до нещо по-добро.

Питър се замисли как ли ще се почувства, ако види по телевизията как изгарят собственото му чучело.

Бяха изминали два месеца, откакто Кейти му бе разказала за връзката си с Ханс. През целия този период отношенията им бяха останали обтегнати. Сега се налагаше да поговорят сериозно, но разговорът щеше да бъде за друга криза — онази в тяхното минало.

Беше понеделник, 10 октомври — Денят на благодарността в Канада. И двамата не бяха на работа. Питър влезе във всекидневната. Кейти седеше на мястото, където по-рано се любеха, и решаваше кръстословицата в „Ню Йорк Таймс“. Питър се приближи и седна до нея.

— Кейти — подхвана той. — Трябва да ти кажа нещо.

Огромните й очи срещнаха неговите и изведнъж Питър разбра за какво мисли тя. „Той е взел решение — мислеше Кейти. — Той ще ме напусне.“ Откри в лицето й толкова страх, толкова тъга, толкова смелост. Тя се опитваше да запази самообладание.

— Искам да поговорим за нашето бебе — каза Питър.

Лицето на Кейти изведнъж се промени. Беше объркана.

— Какво бебе?

Питър преглътна мъчително.

— Бебето, което ние… когато направи аборт преди дванадесет години.

Кейти премигна. Очевидно не разбираше за какво става дума.

— Следващата седмица моята компания ще направи публично достояние съществуването на вълната на душата — обясни той. — Ще бъдат разкрити и резултатите от някои допълнителни изследвания. Но… но аз исках ти да чуеш първа за това.

Кейти мълчеше.

— Зная кога се появява вълната на душата в детето.

Тя умееше да разбира езика на неговите жестове, на колебанието му, познаваше всичките му движения, езика на тялото му.

— О, Боже! — възкликна Кейти и очите й се разшириха от ужас. — Тя се появява рано, нали? Преди времето, когато ние… когато ние…

Питър не отговори нищо.

— О, Боже! — повтори тя и поклати глава. И сякаш това обобщаваше всичко, добави: — Случи се в началото на деветдесетте години.

Деветдесетте години. Тогава проблемите на аборта, както и много други, се свеждаха до издигане на лозунги. Единият бе „Свободен избор за аборта“ — като че ли имаше някаква друга фракция, противник на възможността за избор. Другият — „В полза на живота“ — сякаш имаше група, бореща се срещу живота. Полутонове тогава просто не се разрешаваха. В кръга на семейство Хобсън — образовани, заможни и либерални люде от източна Канада — позицията относно „свободния избор“ беше единствено възможната.

Деветдесетте години.

Годините на правилната политическа ориентация.

Питър поклати глава.

— Не е ясно — изрече той. — Предприели сме тази стъпка точно по времето, когато вълната на душата би могла да се появи. — Замълча, не знаеше какво повече да каже. — Но може би не се е била появила.

— А може би… може би…

— Съжалявам, Кейти.

Тя прехапа долната си устна, объркана и тъжна. Питър се пресегна и докосна ръката й.