Терминален експеримент

ГЛАВА 29

Съвсем лесно се беше отървал от Ханс Ларсен. В края на краищата защо трябваше да се тревожи и да прикрива следите си? Да, полицията сигурно щеше да разследва престъплението, но скоро щяха да открият, че има десетки хора, които биха желали да видят развратника Ханс мъртъв именно по начин, какъвто изисква поетическата справедливост.

Ала двойникът знаеше, че за втората елиминация трябва да е по-хитър. Трябваше да измисли нещо, което да не може да се проследи — нещо, което дори да не прилича на убийство.

Цените за здравното осигуряване скачаха до небесата, затова повечето от развитите страни се насочваха към евтини профилактични средства, вместо към катастрофално скъпото лечение на вече проявените заболявания. Това изискваше да се определят рисковете, специфични за всеки отделен пациент, и в този смисъл подробната статистика за заболяванията в семейството беше неоценима. Но не всеки имаше достъп до такава информация.

През 2004 година група възрастни хора, още като деца привлечени от канадските местни и федерални власти, бяха създали Поверителна база данни с медицинска статистика, или МЕДБАЗА, съдържаща информация за хората от цялата страна. Обосновката бе проста: всички данни за здравето на гражданите трябва да са централизирани, така че всеки лекар да има достъп до тази информация. Имената на лицата бяха премахнати, за да се защити неприкосновеността на личността. Същевременно лекарят трябваше да разполага с информация за роднините на пациентите си — дори ако въпросните лица не знаят, че помежду им съществува връзка — както често става в случаите на осиновяване.

Двойникът трябваше да опитва повече от двадесет пъти, но накрая успя да намери достъп до МЕДБАЗА — а чрез нея, по заобиколен път, се добра до информацията, която му беше необходима:

Двойникът натисна „HELP“, прочете информацията, след това формулира въпроса си по следния начин:

Последва пауза, по време на която електронната система търсеше отговор на въпроса. После върху екрана се появи:

Компютърът започна да изброява медицинско статистически данни за шест роднини на Кейти, които в продължение на много години бяха имали проблеми със сърцето. Макар че имената им не бяха посочени, електронният двойник с лекота откри коя информация се отнася до Род Чърчил, като използва възрастта, когато проблемите в сърдечносъдовата система се бяха появили за пръв път.

Двойникът поиска пълна медицинско статистическа информация за този пациент. Компютърът му я подаде, отново без да посочва името на пациента. Електронното копие я разучи в най-големи подробности. Сега Род вземаше лекарства за укрепване на сърцето и някакъв друг медикамент, наречен фенелзин. Двойникът се свърза с МЕДЛАЙН, база данни за обща медицинска информация, и започна да търси специализирана литература, откъдето щеше да извлече данни за двете лекарства.

Това му отне много време — електронното копие трябваше да се свързва непрекъснато с речника за медицински термини, за да се справи с постъпващата информация, но в края на краищата получи онова, което искаше.

Най-сетне дългият ден на разпити в рекламната агенция „Дууоп“ свърши. Докато караше бавно към празния си апартамент, детектив Сандра Файлоу се обади от телефона в колата, за да провери някои недоизяснени неща.

— Клара Вишински? — каза тя в микрофона, вграден в таблото на автомобила.

— Да? — отговори й глас през високоговорителя.

— Разговаряте с инспектор Александрия Файлоу от полицейски участък „Метро“. Имам един въпрос към вас.

Гласът на Вишински звучеше объркано.

— О, да. Кажете.

— Случайно да сте били с Катерин Хобсън сутринта на 10 ноември?

— С Кейти ли? Почакайте да погледна електронния си бележник. — До слуха на Сандра долетя изщракване на клавиши. — На десети? Не, не съм била с нея. Да не й се е случило нещо?

Сандра обърна по булевард „Лоурънс Уест“.

— Десети ли казах? — измърмори тя. — Сбъркала съм.

Имах предвид четиринадесети ноември.

— Не мисля, че… — Ново щракване на клавиши. — О, чакайте. На 14-и колата ми беше на поправка в сервиза. Да, Кейти ме взе и ме закара на работа — тя е много мила и внимателна.

— Благодаря ви — каза Сандра. Беше използвала стандартна техника — първо установяваш, че човекът няма да излъже инстинктивно, за да предпази свой близък, после задаваш истинския въпрос. Кейти Хобсън очевидно имаше валидно алиби. И все пак, ако престъплението наистина беше дело на професионалист, фактът, че е била другаде по времето на престъплението, не доказваше нищо.

Дух, двойникът, имитиращ живота след смъртта, изследваше електронната мрежа, търсейки нови имитации във виртуалната реалност. Всичко беше така статично, така застинало. О, можеше бързо да погълне книга или вестник, но самата информация беше пасивна и това я правеше отегчителна. Дух се разходи и из компютрите на компания „Огледален образ“ и откри банката за игри на Саркар, опита се да играе шах, „Тетрис“, „Напред“, „Боликс“ и още много други игри, ала те с нищо не превъзхождаха интерактивните игри на взаимодействието в електронната мрежа. Тъй или иначе, Питър Хобсън никога не бе обичал да си губи времето с разни игри. Предпочиташе да отдаде енергията си на нещо, което има истинско значение, отколкото на някакви си глупави състезания, които накрая не променяха нищо. Дух продължи да търси, преминавайки файл след файл.

Най-сетне попадна на поддиректория, наречена „Изкуствен живот“. Тук някакви сини рибки претърпяваха еволюция и онези, за които се смяташе, че са се приспособили най-добре към средата, даваха потомство. Дух остана да наблюдава как се смениха няколко поколения, очарован от процеса, протичащ пред него. „Живот“ — помисли си той.

Живот.

Най-сетне Дух беше намерил нещо, което наистина го заинтригува.