Терминален експеримент

ГЛАВА 24

— Какво е това? — попита Питър и посочи монитора в компютърната лаборатория на компания „Огледален образ“. Картината наподобяваше пасаж малки сини рибки, които плуваха в оранжев океан.

Саркар вдигна поглед от клавиатурата.

— Изкуствен живот. Тази зима ще водя курс лекции в университета „Райърсън“.

— Как функционира всичко това?

— Ами точно както създадохме двойници на твоя ум в компютъра, така е възможно да имитираме други страни на живота като размножаване и еволюция включително. Наистина, когато имитациите станат достатъчно сложни, някои изследователи заявяват, че е само въпрос на семантика дали двойниците наистина са живи. Тези риби се развиха от много прости математически имитации на жизнени процеси. И също като истинските риби, те проявяват редица поведенчески черти, типични за вида, като например движение на пасажи.

— А как успя да стигнеш от простата математика до съществата, които се държат като живи риби?

Саркар остави работата си и отиде до Питър.

— Ключът тук е кумулативната еволюция — тя прави възможно много бързо да се премине от произволно взета ситуация към сложни форми. — Той протегна ръце и натисна няколко клавиша. — Ето, нека ти демонстрирам за кратко този процес.

Екранът се изчисти.

— Сега — каза Саркар, — напечатай някаква фраза. Но не слагай препинателни знаци — напиши само буквите.

Питър помисли за миг, после напечата изречението: And where hell is there must we ever be (Ние винаги трябва да бъдем там, където е адът).

Компютърът го показа на монитора, отпечатано с малки букви.

Саркар хвърли поглед над рамото му.

— Марлоу.

Питър се изненада.

— Значи знаеш и това?

— Разбира се — кимна Саркар. — Нали съм учил в частно училище, не забравяй. Плюс „Фауст“: „Адът няма граници, нито пък се намира на някое точно определено място. Адът е там, където сме ние. Ние винаги трябва да бъдем там, където е адът.“

Питър не каза нищо.

— Погледни фразата, която си напечатал. Тя се състои от 39 букви, плюс интервалите. — Саркар не ги беше преброил — компютърът беше обявил точния им брой веднага след като Питър бе престанал да печата. Освен това имаше и други данни. — Добре. Сега мисли за всяка една от тези букви като за отделен ген. Съществуват 27 възможни стойности, които всеки един от тези гени би могъл да изразява: от A до Z плюс интервал. Тъй като ти отпечата редица от 39 знака, това означава, че имаме 27 повдигнато на 39-а степен възможни различни редици със същата дължина. С други думи, огромно количество редици.

Саркар протегна ръце и натисна няколко клавиша.

— Компютрите ни — продължи той — могат да генерират сто хиляди произволни 39-буквени редици всяка секунда. — Той посочи една цифра на екрана. — Но дори работейки с тази скорост, ще им бъдат необходими 2х10 на 43-та степен години — милиарди пъти по-дълго време от онова, през което е съществувала Вселената — за да направят пълния точен модел на редицата букви, използвани от Марлоу, които ти написа, правейки съвсем произволен избор.

Питър кимна.

— Също като маймуните.

— Точно така — кимна Саркар.

— Не компютърните маймуни — възрази Питър. — Имам предвид онези истински безброй маймуни, които блъскат ли, блъскат клавишите на клавиатурата. Те никога няма да могат да възпроизведат точно копие на текст от Шекспир, колкото и дълго да опитват.

Саркар се усмихна.

— Така е, защото работят произволно. Но процесът е кумулативен. Всяко поколение подобрява постижението на предходното, като всичко това се основава на селекционни критерии, наложени от околната среда. Чрез кумулативната еволюция можем да преминем от празен брътвеж към поезия — или от уравнения към риби, или дори от проста плесен, развиваща се в тинята, до човешки същества — при това с изумителна бързина. — Той докосна един клавиш и посочи екрана. — Ето, тук е изписана напълно произволна редица, състояща се от 37 букви. Да приемем, че това е организмът прародител.

Върху екрана беше изписано:

— Използвайки кумулативната еволюция, компютърът може да получи от този произволно взет изходен етап желания краен продукт за броени секунди.

— Как? — попита Питър.

— Да речем, че всяко поколение, една редица текст, може да произведе 39 потомци. Но както и в реалния живот, потомците не са съвсем същите както родителя. По-скоро във всеки потомък един ген — тоест един знак — ще бъде различен, движейки се от началото до края на азбуката, като всяка отделна буква може да бъде заменена с друга. Например У може да стане X или Z.

— Добре.

— Измежду всеки един от 39-те потомъка компютърът намира онзи, което е най-добре приспособен към околната среда — тоест варианта, който е най-близо до оригинала на Марлоу — нашият идеал за съвършено приспособена към средата форма на живот. Той — най-добре приспособилият се — ще бъде единственият, който ще се размножи и ще даде следващото поколение. Разбираш ли?

Питър кимна.

— Добре. Да оставим еволюцията да следва естествения си ход за едно поколение. — Саркар натисна друг клавиш. Тридесет и девет буквално идентични редици се появиха на екрана и миг по късно тридесет и осем от тях угаснаха.

— Ето го най-добре добре приспособилият се потомък — той посочи на екрана.

— Не е очевидно — подчерта Саркар, — но долната редица е малко по-близо до целта, която сме си поставили, отколкото горната.

— Не виждам никаква разлика — възкликна Питър.

Саркар посочи екрана.

— Десетата буква се е променила от E на D. В цитата от Марлоу десетата поред позиция е празен интервал. Ние използваме разположена в кръг азбука с интервал между първата буква A и последната 2. Буквата O е по-близо до интервала, отколкото E, така че в долната редица откриваме леко подобрение — тоест тя е по-добре приспособилият се потомък. — Той натисна друг клавиш. — Ето, сега ще го оставим да стигне докрай в подбора. Виж — вече е готово.

Питър беше впечатлен.

— Наистина стана много бързо.

— Кумулативна еволюция — възкликна Саркар триумфално. — Бяха необходими само 277 поколения, за да стигнем от безсмисления брътвеж до Марлоу — от пълния произвол до сложната структура. Виж, ще извикам на монитора всяко тридесето поколение, чиито гени са претърпели еволюция, приближавайки до целта с всяка достигната по-висока степен:

Саркар натисна още няколко клавиша.

— А ето и последните пет поколения:

— Добре свършена работа. — отбеляза Питър.

— Не просто добре — добави Саркар. — Точно поради тази причина ти и аз и останалата част от биологическия свят се намираме на настоящия етап от развитието си.

— Изненадваш ме. Искам да кажа… ами ти си мюсюлманин, затова приех, че си последовател на доктрината, според която Бог вдъхва душа на всяко новородено човешко същество.

— Моля те — възрази Саркар. — Не съм достатъчно глупав, за да пренебрегна находките на различните вкаменелости. — Саркар помълча, после поясни: — Виж, ти си възпитан в духа на християнската религия, макар че не изпълняваш ритуалите й. Твоята религия проповядва, че хората са създадени като образ и подобие на Бога. Е, това е нелепо, разбира се — та Бог не би имал нужда от пъп на корема си. „Създадени по Негов образ и подобие“ за мен просто означава, че Той е предоставил критериите за подбор — тоест целта, към която трябва да се стремим — и формата, до която сме достигнали вследствие на еволюцията, е тъкмо тази, която е угодна Нему.