Танц с огледала

Глава двадесет и пета

Привидението търчеше сред улиците, а Диредон го преследваше. В този момент повече от всякога му се искаше да беше взел лъка си. За противник като Гревен най-разумно оставаше обезвреждането от разстояние. Но сега не разполагаше с тази възможност. Оставаше му единствено да тича. На няколко пъти посланикът продължаваше бягството си сред покривите, принуждавайки преследвача си също да се изкатерва.

И в момента двамата тичаха сред покривите. В тази част на града домовете бяха разположени близо един до друг, оформящи неравен път.

При поредната уличка Гревен се напрегна в привиден скок, а в следващия момент се обърна. Диредон подхвърли ножовете си. Той бе смятан от мнозина за най-опитния елфически боец. Колкото и умел противник да имаше насреща си, нямаше да прояви страх или колебание.

Този път двамата имаха далеч по-голямо пространство за маневриране. И макар че покривите бяха наклонени, на открито Диредон се чувстваше по-уверен. Притежаването на две оръжия трябваше да му предостави предимство, ала посланикът не му предоставяше възможност да се възползва: ударите на Гревен бяха прекалено силни и не подлежаха на отразяване. Разузнавачът бе принуден да ги отбягва и да разчита на контраатаки. Но всеки път, когато избегнеше някой замах и понечеше да атакува, намираше противника си отстъпил или вече подемащ поредна атака.

Въпреки това Диредон не възнамеряваше да се отказва. Въпреки че кървеше от раните, получени от предишния им сблъсък и в битката с Хаерн и Зуса. С напредването на битката той осъзнаваше онова, което винаги бе подозирал: Гревен по нищо не отстъпваше на способностите му, може би дори ги надхвърляше.

Мечът полетя в нисък удар; Диредон успя да блокира с ножовете си и понечи да пристъпи напред, за да се озове близо до противника. Посланикът запази натиска и рязко замахна глава, при което стовари челото си в носа на другия. Замаяният следотърсач отстъпи назад, но не достатъчно бързо, за да избегне последвалия удар с юмрук — и третия с ръка в гърлото. Давещ се, Диредон замахна слепешком: и напразно, изблъсканите при последния удар ножове не разсякоха нищо. Гревен Трил се превъртя във въздуха, стоварвайки крак в брадичката на съперника си. Под удара зъбите му изтракаха и парче от езика се откъсна. Устата му започна да се изпълва с кръв.

Диредон рухна на едно коляно и изплю парчето. И повдигна очи към приближаващия се Гревен.

— Ти си позор за всички ни.

— Правя това, което трябваше да бъде сторено. Което трябваше да сме сторили още преди векове. Вече не можем да се преструваме, че не забелязваме заплахата, която представляват за нас човеците, и извечната злина, която носят в сърцата си. Погледни какво сториха те с братята и сестрите ни от Дезереа. Тамошните елфи не можаха да се спасят нито с помощта на магията си, нито благодарение на превъзхождащите си способности. С огън и меч човеците ги принудиха да бягат. Аз бях там, Диредон. Гледах как димът се разпръсква, за да обхване стотици мили. Гледах как децата ни погиват под неспирни залпове. Сега същото е на път да се случи и тук. А въпреки това сред нас се намират такива, които са готови да коленичат пред човеците, които не зачитат свещените ни граници, и милозливо да преклонят глави за по-лесно отсичане. Аз няма да допусна това да се случи. Няма.

Диредон изстреля ножовете си на пътя на вражеския замах. Сблъсъкът разтърси мускулите на ръцете му; те продължиха да треперят и в борбата си да удържат натиска. Гревен влагаше цялата си тежест зад острието, стъпил по начин, който да му позволи избягването на евентуален опит за поваляне. Върхът на меча неумолимо се приближаваше към лявото око на разузнавача. И тогава той полетя напред, тласнат от неочаквано движение. Ръбовете на трите оръжия се врязаха един в друг с отвратително стържене.

Върхът потъна в керемидите, изтласкан от Диредон в последния момент. Той замахна към коляното на Гревен, макар че кракът му срещна единствено въздух. За момент и двамата останаха с нарушено равновесие.

Посланикът се възстанови пръв. Два бързи замаха прокараха кървави линии върху гърдите на Диредон. Също тъй бърза крачка му позволи да нанесе удар и към крака. Избухналата болка бе невероятна. Разузнавачът отново рухна на колене. Опита се да се защити от тази си позиция, което се оказа неуспешно: пренебрежителен удар отведе ножовете му настрани. Бе последван от пореден удар, този път разсякъл плътта на ръката.

Диредон полетя назад и рухна по гръб. Извисилият се над него елф се подсмихваше под качулката.

— Казах ти, че аз съм по-добрият — заяви посланикът. — Само жалко, че никой друг няма да узнае.

Разузнавачът опита изненадващ двоен удар. Него Гревен изблъска встрани и със същото движение зашлеви противника си по лицето с плоската страна на меча: укорен жест срещу дързък ученик.

— Може и така да е — каза Диредон и отпусна глава върху покрива. — Само че пропускаш нещо.

Сред шумолене на плащове изникна Стражителя. На фона на изсветляващото небе двамата с Гревен приличаха на близнаци.

С разтуптяно сърце и изтеглени оръжия Хаерн се приземи върху покрива. Очевидно беше, че Диредон е бил надвит, но поне беше още жив. Той се подготви да атакува в мига, в който посланикът понечи да удари поваления.

— Отдръпни се — нареди Стражителя. Гревен само се изсмя.

— Защо? Да не би да те е грижа за него? Нима си го срещал по-рано? Той е обикновено ловджийско куче, което насъскваме да дири. Смъртта му не би трябвало да те натъжава.

— Казах да се отдръпнеш.

Гревен Трил допря върха на меча си до гърлото на Диредон.

— Не мисля, че в настоящата си позиция можеш да отправяш каквито и да било искания, Стражителю.

Хаерн направи крачка напред, без да откъсва очи от двамата елфи. Още една крачка: върхът на меча опъна кожата заради натиска си.

— Това няма да свърши по желания от теб начин — каза Хаерн.

— Аз пък смятам точно обратното.

Диредон го погледна в очите и кимна едва доловимо. Това беше знак за атака.

Хаерн скочи напред. Преди посланикът да е успял да пререже гърлото на поваления си сънародник, следотърсачът сграбчи острието и го изблъска встрани, без да се притеснява от дълбокия прорез в дланта и пръстите си. И едновременно с това започна да се търкаля настрани. Гревен не можеше да го последва, защото трябваше да се обърне към връхлитащия Стражител. Сблъсъкът на трите остриета породи звън, отекнал като вещаеща смърт камбана в съзнанието на Хаерн. Инстинктите на боец отново го обзеха. Мечовете му полетяха в двоен удар, високо и ниско. Посланикът спря единия удар и приклекна под другия. Едновременно с това той се извъртя, за да замахне към коленете на Хаерн. Последният избегна раняване, като запрати плаща си към лицето на Привидението.

Щом възстанови равновесието си, Гревен отново премина в атака. Неговият меч бе по-дълъг и той се стараеше да използва това.

С помощта на остриетата си Хаерн отрази няколко удара, стараещ се да се синхронизира със смъртоносната бързина на противника си. Той също не възнамеряваше да отстъпи инициативата. Мечовете му полетяха във внезапна атака. Внезапна, но пак неправилно разчетена.

Посланикът спря удара и замахна с лакът към гърлото на Стражителя. Нанесе и втори удар към задавения си противник, този път с дръжката на меча по главата. Това повали Хаерн на колене. Той стисна зъби в очакване на мълнията болка, която щеше да сложи край на живота му. Но тя не дойде.

Гревен стоеше пред него, извън обхвата на мечовете.

— Защо се бием? — попита той. — Слепотата ти понякога ме удивлява, човеко.

— Ти си безсърдечен убиец. — Хаерн се изправи. — Каква причина бих имал да те оставя да живееш?

Посланикът се засмя.

— Ти няма да сложиш край на живота ми. Не виждаш ли колко си приличаме двамата с теб? Огледай се. Не осъзнаваш ли какво съм постигнал?

На много места из града димяха пожари, около имението на лорд Инграм Мърбанд обикаляха войници, а на пристанището висеше Алиса и се надяваше Зуса да я спаси. Да, Хаерн отлично осъзнаваше.

— Между нас няма нищо общо.

— Опитай да прогледнеш. Може би тогава ще си промениш мнението.

Стражителя пристъпи встрани, поде подвеждащ удар, а после скочи напред, замахващ с цялата си сила.

— Какво би могъл да знаеш за мен? — извика той. Нощта се изпълни с метален трясък. С ловки движения на китката Гревен спокойно отбиваше ударите.

Започналият да се отчайва Хаерн опита да приложи сложна поредица от резки намушкващи удари, която бе научил от един от многобройните обучавали го майстори. Идеята на тази последователност бе засипването на противника с множество атаки. Същевременно прилагащият я запазваше позиция, която му позволяваше да вложи сила в първия преодолял вражеската защита удар. Но Гревен не беше обикновен противник: той веднага неутрализира техниката, отстъпвайки назад при всеки удар. Отбиваше само когато Хаерн настъпеше.

В мига, в който Стражителя прекрати атаката си и понечи да отстъпи, Гревен атакува.

Хаерн веднага издигна мечовете си пред посоката, от която долиташе ударът. Това го остави уязвим и без възможност да спре последвалото от противоположната посока подсичане. Той тежко се стовари по гръб, при което си изкара въздуха. И този път очакваният завършващ удар не дойде. Гревен се отдръпна и отегчено завъртя меча си.

— Зная много за теб, Хаерн. Зная ролята, която си изиграл в конфликта между гилдиите и Трифектата. Когато научих за края на тази нищожна война, постигнат благодарение на намесата на единствен човек, аз не повярвах. Но мирът продължаваше да цари, затова инкогнито пристигнах във Велдарен. И от парчетата слухове сглобих историята ти. Слушах начина, по който тамошните отрепки говореха за теб. Ти се превърна в надежда за мен, във вдъхновение. С всеки изминал ден моят народ чезне, притискан от множащата се чума на човечеството. Но вашето съсредоточие на сила — градовете — са и най-голямата ви слабост. Успеех ли да унищожа тях, ние щяхме да оцелеем. Имах доказателства, че това е постижимо: бях открил човек, подчинил цял град на волята си.

— А Ейнджълпорт посягаше с кървавите си пръсти към горите ни. Сред всички замесени страни, дори и своята, аз започнах да избивам онези, които желаеха мир, които бяха склонни да сключват споразумения и да правят отстъпки, но не и да осъзнаят същината на конфликта. Когато за пръв път използвах символа ти, аз го сторих в знак на почит, а не като повик. Но за моя приятна изненада ти се появи. Смятах, че ще ми помогнеш, че сам ще съзреш нуждата от моите мерки. Велдарен е цвете в сравнение с този град. Тук виреят единствено алчност и омраза.

Хаерн се изправи на крака и се оказа атакуван с неочаквано ожесточение. Наложи му се да започне да отстъпва. Дългото острие непрекъснато разсичаше въздуха.

— Ти стъпка противната злина на Велдарен — продължи елфът. — Уби стотици, за да предизвикаш решаващ сблъсък и подчиниш виновните. Помогни ми да сторя същото и тук. Всичко, което сторих с цел да породя войната, целеше да подтикна замесените към трезвен поглед. Моите сънародници ще изпепелят този град в пречистване, от което и елфи, и човеци се нуждаят.

— Аз не съм като теб! — изкрещя Хаерн и опита контраатака, оказала се бързо парирана. — Няма да убивам невинни!

— Самите ти постъпки са причинили смъртта на невинни, глупако. Заради делата ти деца са умирали от глад, съпруги са оставали без защита, а отслабените гилдии са били унищожавани от конкурентите си. Кълна се в Селестия, как е възможно да си толкова наивен?

Хаерн искаше да заглуши думите, които повтаряха собствените му мисли и събуждаха носена с години и потискана вина. Страданието му не оставаше скрито за Гревен. Елфът са сражаваше от съвсем близка дистанция. При една размяна на удари той се възползва от бързината си и нанесе плитка рана върху гърдите на Хаерн. Стражителя залитна назад, а посланикът изтръска кръвта от меча си. Същата кръв попиваше в разкъсаната риза на Хаерн.

— Ние с теб си приличаме, Стражителю. Аз съм твой огледален образ, хвърлена пред теб сянка, следващата стъпка от пътя, който ти си избрал. Не захвърляй живота си. Погледни какво е успял да постигне всеки един от нас. И си представи какво бихме могли да постигнем заедно! Бихме могли да излеем светлина върху мрака на човечеството. Да открием зловонните кътчета, които пораждат развала, и да ги унищожим. Помогни ми. Присъедини се към мен. Двамата имаме едни и същи цели, използваме едни и същи методи. Не проумяваш ли?

— Методите ни може и да са сходни — каза Хаерн, започнал да събира последните си сили, — но аз никога не съм целял да унищожа Велдарен, а само да го спася. Няма да бъда чудовището, в което искаш да се превърна.

Гревен поклати глава.

— В такъв случай Велдарен ще бъде следващата ми цел. Ще завърша започнатото от теб. Ще убия всички твои близки и познати. Никой не може да ме предава, Стражителю. Аз ще унищожа наследството, което си оставил, и ще го заменя с моето.

Докато стискаше оръжията си, Хаерн почувства времето да забавя ход. Той си представи как Привидението вилнее из Велдарен и убива жреци, крадци и наемници, за да породи хаос. Усилията от всички онези години, които Хаерн бе посветил на делото си, щяха да изгубят значението си. Крехкият мир щеше да рухне, за да отстъпи място на безпрецедентна жестокост. Тарлак и Бруг щяха да погинат в ръцете на елфическия убиец. И Делисия…

— Не. — Стражителя леко приклекна. — Няма.

Елфът завъртя меча си.

Помогни ми, Ашур. Моля те не заради себе си, а за всички тях.

Посланикът скочи. Хаерн също се хвърли напред. Двамата се срещнаха насред въздуха, където ритници и удари се сляха. Елфическото острие посече бедрото му. Петата на Стражителя блъсна брадичката му, а острието на едно от оръжията поряза кокалчетата му. Двамата се приземиха с гръб един към друг. Гревен замахна назад, извъртайки горната половина на тялото си. Хаерн се изви, пропуснал вражия меч над гърдите си. В същия миг той изстреля остриетата си в намушкване, което елфът изблъска.

Двамата се обърнаха и продължиха дуела си. Стражителя бе тласкан от граничещ с лудост гняв. Той непрекъснато атакуваше, изпълващ със съвършенство всяко свое движение. Неволно си помисли, че баща му би се гордял, ако можеше да го види в този миг. Сред песента на насилие, лееща се от оръжията му, измъчвалите го с години съмнения бяха изчезнали. Някога той се бе смятал за чудовище, но сега виждаше, че е грешал. Сега виждаше насреща си истинско чудовище, което се интересуваше единствено от смърт и разруха; за което животът заслужаваше единствено да бъде отнеман, но не и запазван. Въпреки болката от раните и изтощението, въпреки кръвта, попиваща в плащеницата, Хаерн се стараеше да отстрани досегашните граници на възможностите си.

И въпреки това Гревен оставаше несломен. Стражителя усещаше изчерпването на силите си. Оставаше му само един ход: танцът с плащове, на който се бе осланял през годините. По-рано елфът бе успял да го надвие, но въпреки това Хаерн изпитваше увереност — знаеше как ще реагира противникът му този път.

Той се отдръпна назад и рязко се завъртя. Плащовете му се разделиха и се издигнаха в трептяща завеса, зад която позицията на тялото оставаше скрито. В мига, в който Хаерн се обърна с гръб, последва очакваният дим. Точно преди изчезването си Гревен се бе измествал наляво.

Противно на инстинктите си и на казаното от собствените му очи, които твърдяха, че елфът трябва да се е отправил именно във видяната посока, Хаерн замахна надясно.

Мечът на Гревен пак посече ръката му, но това далеч не беше смъртоносния удар, който елфът бе целил. Удивен, посланикът се оказа отнесен от инерцията си право в ръцете на Хаерн, като в прегръдка. И остана вцепенен, зинал.

С рязко движение Стражителя изтегли мечовете си от стомаха му. Елфът изпусна меча си и се свлече върху покрива, по гръб. Хаерн остана неподвижен, загледан в него. От оръжията му се стичаше кръв.

— Смъртта ми не променя нищо — каза Гревен Трил и се задави. Кръв изхвърча от устните му. — Вашата война, вашата омраза, е гнилост, която ще ви унищожи и изпепели. Дори и без моята намеса вие, човеците, ще се самоунищожите.

— Зная.

— Тогава защо се изправи срещу мен, Стражителю? Защо искаше да ме спреш?

Хаерн коленичи край него и го погледна в очите. Искаше елфът да види решителността, която пламтеше в тях.

— Защото трябваше да го сторя. Ще се боря с всичко това до последния си дъх. Ще се боря със слабостта и разрухата. Може и да не постигна успех, но няма да седя със скръстени ръце и да наблюдавам как всичко погива. Ти може и да не си способен да го съзреш, но у нас има и добро. И аз ще открия начин да го спася.

Гревен се претърколи по корем, за да запълзи към коленичилия Диредон, който бе наблюдавал битката.

— Те ще ни погълнат — с отслабващ глас каза посланикът. — Точно както поглъщат себе си. Трябва ли и ние да умираме заедно с тях?

Диредон поклати глава.

— Не си ти този, който ще определи това, Гревен. Дано Селестия се смили над теб, защото аз не мога.

Хаерн насочи меча си към лявата страна на гърба му.

— Почивай в мир — изрече той и натисна. Върхът на острието прониза сърцето. След един последен спазъм посланикът утихна.

Диредон бавно се изправи, като внимаваше да не стъпва на ранения си крак. А Хаерн отряза качулката на плаща си и я захвърли. Повтори процедурата и с наметалото на мъртвия елф. Качулката на посланика бе опръскана с кръв, но петънцата почти не се забелязваха върху тъмния плат.

Стражителя си пое дъх и обви главата си с качулката. Сенките веднага обгърнаха лицето му. Когато заговори, гласът му също бе променен от магията.

— Това е краят — каза той.

Диредон се навъси насреща му.

— Възнамеряваш да почетеш смъртта му? — попита той. Имаше предвид качулката.

Хаерн поклати глава:

— Не. Той не заслужава почит. Ще я нося, за да не забравям никога.

— Какво да не забравяш?

Стражителя погледна към трупа на Гревен.

— Ние сме смъртни, а не богове, без значение колко животи сме отнели. В състояние ли си да тичаш?

— Върви без мен — поклати глава Диредон. — Приятелите ти се нуждаят от помощ. Аз ще те последвам.

— Ще те чакам.

Този път Хаерн не скочи от покрива, а внимателно се спусна и закуца към пристанището.