Сънува, че се е загубил в огромна царевична нива. Луташе се от един ред към следващия, а слънцето осветяваше часовниците, които носеше — половин дузина на всяка ръка, всеки от тях настроен на различно време.
„Моля, помогнете ми! — извика той. — Моля някой да ми помогне! Загубил съм се и ме е страх!“
Царевицата пред него се поклащаше и шумолеше. От едната страна излезе Ейми. От другата излезе Джон Шутър. И двамата държаха ножове.
„Сигурен съм, че мога да се справя с тази работа — каза Шутър и двамата пристъпиха към него с вдигнати ножове. — Сигурен съм, че след време смъртта ви ще бъде мистерия дори и за нас.“
Мортън се обърна, за да побегне, но една ръка — ръката на Ейми — го хвана за колана и го дръпна назад. А когато ножовете, блестящи на светлината на горещото слънце в тази огромна тайна градина…