Таен прозорец, тайна градина

19

Запазиха мълчание през цялото пътуване през града до надлеза на източната страна, където живееше Тед. Морт не знаеше за какво мислят Ейми и Тед, въпреки че сигурно щеше да отгатне, ако предположеше, че Ейми мисли за къщата, а Тед — за това дали ще успеят да се върнат навреме за срещата със спецовете от застрахователната компания, но знаеше за какво мисли. Опитваше се да реши дали полудява, или не. Истина ли е всичко, или е халюцинация?

Най-сетне реши, че Ейми наистина беше казала думите за кабинета си до пералнята — това не беше фалшив спомен. Дали го беше казала преди 1982, когато „Джон Шутър“ претендираше, че е написал разказ, наречен „Таен прозорец, тайна градина“? Не знаеше. Колкото и настойчиво да търсеше в объркания си мозък, всичко, за което успя да се сети, беше едно едничко отчетливо съобщение: отговорът не дава право на заключение. Но ако тя беше го казала, независимо кога, можеше ли заглавието на разказа на Шутър да бъде просто съвпадение? Може би, но се натрупваха много съвпадения, нали? Беше решил, че пожарът е, или трябва да е, съвпадение. Но споменът, който бяха събудили градината на Ейми и стръковете мъртви цветя в нея… е, ставаше все по-трудно да се повярва, че всичко това не е свързано по някакъв странен, може би дори свръхестествен начин.

И по свой начин не беше ли самият „Шутър“ точно толкова объркан? „Как го взехте — беше попитал той с глас, пълен с гняв и удивление. — Това е, всъщност, което искам да знам. Как, по дяволите тъп драскач като вас, червив с пари, се е хванал с малък скапан град в Мисисипи и е откраднал проклетия ми разказ?“ — В този момент Морт си беше помислил, че това е или още един признак, че мъжът е луд или че този човек е страхотно добър актьор. Сега, в колата на Тед, той за пръв път осъзна, че точно това е начинът, по който би реагирал и самият той, ако обстоятелствата бяха обратни.

Каквито всъщност си бяха. Единственото — място, където разказите се различаваха напълно, беше заглавието. И двете заглавия подхождаха, но сега Морт откри, че и той има въпрос към Шутър, който много прилича на въпроса, който вече му беше задал Шутър: „Как се сетихте за това заглавие, господин Шутър? Това е, всъщност, което искам да знам. Как се случи да разберете, че на хиляда и двеста мили от вашия скапан град в Мисисипи жената на един писател, за когото обявявате, че никога не сте чували преди тази година, си е имала свой таен прозорец, който е гледал към нейна собствена тайна градина?“

Е, имаше само един начин да го разбере, разбира се. Когато Грег намереше Шутър, Морт щеше да го попита.