Таен прозорец, тайна градина

35

Той отиде пеша до мястото, където пътеката и пътят се срещаха, мястото, където беше приказвал с Шутър, когато Том Грийнлиф беше имал нещастието да ги види. По някаква причина не му хареса идеята да отиде с буика. Храстите и от двете страни на пътеката бяха утъпкани и образуваха, нещо като неравна пътека. Той слезе с друсане по тази пътека, като знаеше какво ще намери в първата по-голяма група дървета, до която стигне… и наистина го намери. Беше джипът на Том Грийнлиф. Вътре в него бяха и двамата.

Грег Карстерс седеше зад кормилото с отметната назад глава и с отвертка — този път „кръстата“, — потънала до дръжката в челото му, над дясното му око. Отвертката беше от шкафа в килера на Морт. Червената пластмасова дръжка беше силно напукана, не беше възможно да я сбърка.

Том Грийнлиф беше на задната седалка с брадвичка, забита в темето му. Очите му бяха отворени. Около ушите му се беше стекъл изсъхнал мозък. Върху дървената дръжка на брадвичката с изтрити, но все още четливи букви беше написана една дума: „РЕЙНИ“: Беше взета от бараката за инструменти.

Морт стоеше тихо. Обади се синигер. Кълвач изпращаше морзови сигнали по някакъв кух дънер. Освежаващият бриз вдигаше бели гребени на вълните на езерото; водата днес беше с тъмнокобалтов цвят и белите гребени създаваха красив контраст.

Зад него се чу шумолене. Морт се завъртя толкова бързо, че едва не падна — щеше да падне, ако не беше се облегнал на джипа. Не беше Шутър. Беше катеричка. Тя го гледаше с ясна омраза от мястото, на което беше застинала — по средата на стъблото на един клен, ярко блеснал с червения огън на есента. Морт изчака галопиращото му сърце да поспре. Изчака катеричката да се стрелне нагоре по дървото. Сърцето му поспря. Катеричката остана.

— Убил е и двамата — каза той най-сетне на катеричката. — Отишъл е до Том с моя буик. После е отишъл до Грег с джипа на Том, карал е Том. Убил е Грег. После е заставил Том да го докара дотук и е убил и него. И за двамата е използвал мои инструменти. После се е върнал пеша до къщата на Том… а може да е тичал. Изглежда достатъчно силен, за да е тичал. Съни мисли, че гласът на Том е бил променен, и аз знам защо. Когато телефонът на Съни е звъннал, слънцето тъкмо е изгрявало, а Том вече е бил мъртъв. Това е бил Шутър, имитиращ Том. И вероятно е било лесно. Като знам как си пуска музиката, няма начин да не е малко глух. След като е свършил със Съни Тротс, Шутър пак се е качил на моя буик и го е откарал зад къщата. Пикапът на Грег все още е паркиран в собствения му двор, където си е бил през цялото време. И ето как…

Катеричката изтича нагоре по дървото и изчезна в ярко светещите червени листа.

— … ето как е станало — завърши безизразно Морт.

Изведнъж краката му омекнаха. Той направи две крачки нагоре по пътеката, помисли за мозъка на Том, който изсъхваше върху бузите му, и краката му просто поддадоха. Морт падна и светът изчезна за него.