Таен прозорец, тайна градина

12

Сънува, че е в класна стая.

Беше позната класна стая, въпреки че не можеше да каже защо. Беше в класната стая с Джон Шутър. Шутър държеше пазарска чанта, преметната през едната си ръка. Извади от чантата един портокал и го подхвърли няколко пъти. Гледаше към Морт, но не точно в Морт — погледът му беше фиксиран върху нещо зад рамото му. Морт се обърна и видя въгленочерна стена, черна дъска и врата с горно прозорче на фигури. След миг успя да разчете отзад напред написаното върху стъклото на фигури. Там беше написано:

ДОБРЕ ДОШЛИ В УЧИЛИЩЕТО

НА СИЛНИТЕ УДАРИ

По-лесно беше да прочете написаното на черната дъска. То гласеше:

Изведнъж нещо изфуча над рамото на Морт и за малко не улучи главата му. Портокалът. Понеже Морт се отдръпна, портокалът удари черната дъска, разпука се със звук на гнило и се размаза — кървав — върху надписа.

Той се обърна към Шутър.

— „Стига де!“ — извика той с треперещ, възмутен глас.

Шутър отново бръкна в чантата си.

— Какво има? — попита Шутър със спокойния си, строг глас. Не познавате ли кървавите портокали, когато ги видите? Какъв писател сте?

И хвърли още един. Той се размаза — пурпурночервен — върху името на Морт и бавно се застича по дъската.

— Стига! — изкрещя Морт, но Шутър бавно, неумолимо бръкна в чантата още веднъж. Дългите му пръсти, целите в белези, потънаха в кората — на портокала, който извади — по кората на портокала на розови капки потече кръв.

— Стига! Стига! Моля! Стига! Ще призная, ще призная всичко, всичко, само спрете! Всичко, само спрете! Само…