Таен прозорец, тайна градина

26

Напразно прекараното време пред компютъра го убеждаваше, че може би идеята вечерята му да се състои от пиене вместо от ядене е добра и той беше на второто уиски с вода, когато телефонът звънна отново. Морт предпазливо се доближи до него, обладан от внезапното желание все пак да си вземе телефонен секретар. Тези машинки имаха поне едно сигурно качество — можеш да прослушваш обажданията и да отделяш приятелите от враговете.

Застана нерешително над телефона. Мислеше колко не обича звуците, които издават съвременните телефони. Едно време те звъняха, дори звъняха радостно. Сега издаваха пронизителен виещ звук, който приличаше на начало на мигренозно главоболие.

„Е, смяташ ли да вдигнеш слушалката, или просто ще стоиш така и ще го слушаш?

Не искам да говоря с него отново. Той ме плаши и ме разярява и не знам кое от двете чувства мразя повече.

Може би не е той.

Може би е.“

Да слуша как тези мисли се въртят в главата му, беше дори по-лошо, отколкото да слуша чуруликащото „бип-йоп“ на телефона, така че той вдигна слушалката и каза дрезгаво „ало“, и все пак не се оказа нищо толкова опасно — само пазачът му Грег Карстерс.

Грег зададе вече познатите въпроси за къщата и Морт отново отговори на всички, разбирайки, че обясненията за такова събитие са подобни на обяснения за внезапна смърт — ако нещо може да те накара да понесеш шока, това е постоянното повтаряне на известни факти.

— Слушай, Морт, най-сетне късно следобед влязох във връзка с Том Грийнлиф — каза Грег и Морт помисли, че гласът му звучи малко странно — малко предпазливо. — Той и Съни Тротс боядисваха Методистката енорийска палата.

— Така ли? И говори ли с него за моя приятел?

— Да, говорих — каза Грег. Гласът му звучеше по-предпазливо от всякога.

— Е, и?

Последва кратка пауза. После Грег каза:

— Том мисли, че сигурно си объркал дните.

— Объркал съм дните?… Какво искаш да кажеш?

— Ами — Грег сякаш се извиняваше, — той казва, че наистина е минал по Езерната алея вчера следобед и те е видял — каза, че ти е махнал и ти си му махнал. Но, Морт…

— Какво? — Но той вече знаеше какво.

— Казва, че си бил сам — завърши Грег.