Непрестанният дъжд го караше да се чувства отпуснат и глупав. Той стъкми малък огън в печката за дърва, притегли един стол до нея и се опита да почете последния брой на „Харпърс“, но продължи да клюма и да се люшка, когато брадичката му клюмваше, притискаше гръкляна и се чуваше хъркане.
„Днес трябваше да си купя някакви цигари — помисли той. — Няколко цигари щяха да ме задържат буден.“
Но не си беше купил цигари и не беше наистина сигурен, че все пак щяха да го задържат буден. Не беше просто уморен — преживяваше шок.
Най-накрая отиде до канапето, нагласи си възглавниците и легна. До главата му студеният дъжд чукаше по тъмното стъкло.
„Само веднъж — помисли си той. — Правил съм го само веднъж.“ — После заспа дълбок сън.