Смъртоносна опасност

Глава 27

Обърнах се и се озовах лице в лице с Лий, която стоеше, опряла ръце на хълбоците си. Беше облечена в ефирна бледосиня рокля без презрамки, която се спускаше по извивките на тялото й като водопад, поръбена с бяла, наподобяваща пяна дантела. Пелерината й беше от някаква странна материя – толкова лека и прозрачна, че изглеждаше почти нереална – която се диплеше около фигурата й, улавяше светлината и я отразяваше върху бледата й кожа във формата на малки дъги. Думата „очарователни“, с която хората наричат моделите или кинозвездите, произхожда от магическото въздействие на красотата на висшите шии, от магията на феите. Само че супермоделите могат само да си мечтаят да изглеждат толкова добре, колкото Лий.

– Я, кръстнице – казах аз, – какви големи очи имаш. Това да не е някаква метафора?

Тя се приближи до мен.

– Аз не създавам метафорите, Хари. Твърде заета съм да бъда една от тях. Харесва ли ти партито?

Изсумтях.

– Да бе. Страшно ми е забавно да ги гледам как дрогират и тровят децата, и ги оставят на милостта на всяко странно и гадно създание в Чикаголенд. – Обърнах се към Сюзан и казах: – Трябва да те измъкнем оттук.

Сюзан се намръщи:

– Не съм дошла тук, за да ти доставя удоволствието да ме разкараш, Хари.

– Това не е игра, Сюзан. Тези създания са опасни. – Погледнах към Лий. Тя не спираше да се приближава към мен. – Не знам дали ще успея да те защитя.

– Значи, ще се защитавам сама – отвърна Сюзан и отпусна ръка върху кошничката за пикник. – Дойдох подготвена.

– Майкъл – обърнах се към приятеля ми. – Ще я изведеш ли оттук?

Майкъл пристъпи към нас и каза на Сюзан:

– Опасно е. Може би наистина трябва да ми позволиш да те отведа вкъщи.

Сюзан ме погледна с присвити очи.

– Щом е толкова опасно, не искам да оставям Хари сам.

– Тя е права, Хари.

– По дяволите. Дойдохме, за да разберем кой дърпа конците на Кошмара. Ако си тръгна, преди да съм успял да го открия, значи, напразно сме били път дотук. Просто вървете, ще ви настигна по-късно.

– Да – обади се Лий. – Вървете си. Аз ще се погрижа за моя кръщелник.

– Не – отвърна Сюзан безизразно. – В никакъв случай. Хари, аз не съм някакво дете, което можеш да подхвърляш насам-натам и да вземаш решения вместо него.

Усмивката на Лий стана още по-хищническа, тя протегна ръка и докосна бузата на Сюзан.

– Позволи ми да погледна в тези красиви очи, малка моя – измърка тя.

Стиснах здраво китката на кръстницата ми и я дръпнах встрани от Сюзан, преди феята да успее да я докосне. Кожата й беше хладна и гладка като коприна. Лий ме дари със зашеметяваща усмивка. В буквалния смисъл. Главата ми се завъртя и се напълни с образи на феята магьосница: как сочните й червени устни се притискат в голите ми гърди и се омазваха с кръвта ми, как гърдите й със щръкнали розови зърна блестят под светлината на огъня и пълната луна, как копринената й коса гали кожата ми.

В съзнанието ми изплува още един образ, придружен от наситени емоции: аз я гледам с обожание, свит в краката й. Тя протяга ръка и леко докосва главата ми с разсеян жест на задоволство. Изпълни ме усещане на всепоглъщащо блаженство – то се изля върху мен като сияеща течна светлина и запълни всяка празнина в съществуванието ми, успокои всичките ми страхове, облекчи всичките ми болки. Едва не се разплаках от облекчение при внезапното ми освобождаване от тревогите и болката. Цялото ми тяло трепереше.

Бях наистина адски уморен. Изморен от болката. От това, да се страхувам.

– Така ще бъде, когато дойдеш при мен, мое малко самотно момче.

Гласът на Лий проникна в мен, изпълнен със същата сладост като наркотика, който вече течеше във вените ми. Знаех, че казва истината. Знаех го с такава сигурност, че част от мен зави от негодувание срещу опитите ми да й се съпротивлявам.

Толкова е просто. Толкова е лесно още сега да легна в нозете на моята господарка. Толкова е лесно да й позволя да прогони всички лоши неща. Тя ще се погрижи за мен. Ще ме утеши. Мястото ми е там, на топло в нозете й, наслаждавайки се на красотата й...

Като добро куче.

Ужасно трудно е да кажеш „не“ на мира и утехата. В цялата история на човечеството хората са продавали богатството, децата, земята и живота си, за да се сдобият с тях.

Но мирът не може да бъде купен, нали, предводителю, премиер-министре? Онези, които предлагат да ви го продадат, винаги искат още нещо. Те лъжат.

Отхвърлих настрана чувствата, отърсих се от почти невидимото заклинание, което кръстницата ми бе направила. Дори да бях изтъркал кожата си със шкурка, пак щеше да ме боли по-малко. Но болката ми, изтощението, тревогите и страхът – поне те си бяха лично мои. Бяха истински. Събрах ги в гърдите си като тайфа изкаляни дечица и вперих поглед в Лий, стиснал зъби и със свито сърце.

– Не – отвърнах аз. – Не, Лий.

На красивото й лице се изписа изненада. Тънките й златисти вежди леко се повдигнаха.

– Хари – каза тя с нежен успокояващ глас, – сделката вече е сключена. Каквото е решено, това ще бъде. Няма нужда да страдаш допълнително.

– Тук има хора, които се нуждаят от мен – казах аз. С усилие успявах да запазя равновесие. – Трябва да довърша работата си.

– Нарушените обещания те лишават от силата ти. Обвързват те по-силно и те отслабват всеки път когато пристъпиш дадения обет. – Гласът й звучеше загрижено, от него бликаше искрено състрадание. – Кръщелнико, умолявам те, не си причинявай това.

– Защото, ако го направя, за теб ще остане по-малко храна? – попитах аз, опитвайки се да запазя спокойс-твие. – Ще вземеш по-малко сила?

– Това би било истинска загуба – увери ме тя. – Никой не го иска.

– Ние сме сключили примирие, кръстнице. Не ти е позволено да прилагаш магия върху мен, без да нарушиш законите на гостоприемството.

– Но аз не съм го правила – възрази Лий. – През цялата вечер не съм ти приложила магия нито веднъж.

– На баба ти хвърчилото.

Сребристият й звънлив смях отекна в двора.

– Какъв език, и то пред любовницата ти.

Залитнах. Майкъл веднага се озова до мен и ме подкрепи, прехвърляйки ръката ми през рамото си.

– Хари – каза той. – Какво има? Какво ти е?

Продължаваше да ми се вие свят и крайниците ми се разтрепериха. Наркотикът вече се беше разпространил из цялото ми тяло и тази нова слабост едва не ме довърши. Започна да ми причернява пред очите и само с усилие на волята си успявах да се задържа извън спускащия се мрак и да не се поддам на безумното желание да се хвърля в краката на Лий.

– Добре съм – избъбрих аз. – Добре съм.

Сюзан застана от другата ми страна. Усещах гнева, който се стелеше над нея като мараня над пустинна магистрала.

– Какво си му направила? – изръмжа тя на Лий.

– Нищо – отвърна спокойно кръстницата ми. – Той сам си го причини, горкичкият. Човек винаги плаща скъпо, когато не изпълни сделката, която е сключил с ший.

– Какво? – рече Сюзан.

Майкъл се намръщи и каза:

– Да. Тя казва истината. Снощи, докато се биехме с Кошмара, Хари сключи договор с нея и така спаси Чарити.

Опитах се да кажа нещо, да ги предупредя, че Лий ще се опита да ги измами, но така и не успявах да разбера къде се е дянала устата ми и защо езикът отказва да ме слуша.

– Това не й дава правото да го омагьосва – сопна се Сюзан.

– Не мисля, че прави нещо – промърмори Майкъл. – Обикновено мога да усетя, когато някой се опитва да навреди на някого.

– Разбира се, че не правя – рече Лий. – Не е необходимо. Той сам си го прави.

„Какво? – помислих си. – За какво говори?“

– Какво? – възкликна Сюзан. – За какво говорите?

– Горката малка кукличка – заговори търпеливо Лий с нотка на фалшиво съчувствие в гласа. – Положи толкова усилия да се научиш, а все още знаеш толкова малко. Преди много време Хари сключи сделка с мен и я наруши – за първи път още тогава, и още веднъж преди няколко нощи. Предишната вечер отново се закле да я изпълни и я наруши за трети път. Сега усеща последствията от своите действия. Собствените му сили се обръщат срещу него, за да го накарат да изпълни задължението си, да спази обещанието си.

– Но те не правеха нищо допреди няколко минути – възмути се Сюзан. – Всичко започна, когато вие се приближихте до него.

Лий се засмя от сърце.

– Това е парти, сладурче. Все пак сме дошли, за да общуваме помежду си. Не съм използвала нито оръжие, нито някакво заклинание срещу него. Той сам си го причини.

– Тогава се махайте – каза Сюзан. – Оставете го на мира.

– О, това никога няма да го остави на мира, сладурче. Сега още не е много силно, но с времето ще нараства. Докато накрая не унищожи горкото момче. Изобщо не ми се иска това да се случи.

– Тогава го спрете!

Лий погледна към Сюзан.

– Нима ми предлагаш да откупиш дълга му? Не мисля, че можеш да си го позволиш, сладурче... макар че можем да помислим върху прекратяването на договора.

Сюзан ме стрелна с поглед, после се обърна към Майкъл.

– Прекратяване? Откупване?

Майкъл гледаше мрачно към Лий.

– Тя е фея...

– Ший! – изграчи раздразнено Лий.

Майкъл погледна кръстницата ми и продължи:

– Тя е фея, госпожице Родригес, а те са склонни да се пазарят. Особено когато става въпрос за това, да получат най-добрите от смъртните.

Сюзан сви устни. Помълча за миг и каза:

– И колко ще струва, вещице? Колко ще струва да те накарам да престанеш да измъчваш Хари?

Опитах се да кажа нещо, но устата не ме слушаше. Вместо да се забави, всичко около мен се завъртя още по-бързо. Краката ми се подвиха и Майкъл трябваше да се напрегне, за да ме удържи изправен.

– Я виж ти, миличка – измърка Лий. – Какво ще ми предложиш?

– Не разполагам с много пари – започна Сюзан.

– Пари. Какво представляват парите. – Лий поклати глава. – Не, дете. Подобни неща не значат нищо за мен. Да видим сега. – Тя започна да обикаля с бавни крачки около Сюзан и да я оглежда намръщено от глава до пети. – Такива красиви очи, макар и тъмни. Ще свършат работа.

– Очите ми? – избъбри Сюзан.

– Не искаш? – попита Лий. – Много добре. Тогава може би името? Цялото ти Име?

– Недей – намеси се Майкъл.

– Знам – отвърна Сюзан. Погледна Лий и каза: – Наясно съм с тези неща. Ако ти дам Името си, можеш да направиш каквото си поискаш.

Лий нацупи устни.

– Очите и Името й са твърде ценни, за да ги пожертва заради любимия. Добре тогава. Да поискаме нещо друго от нея. – Очите й проблеснаха и тя се наведе към Сюзан. – Любовта ти – промърмори Лий. – Дай ми любовта си.

Сюзан повдигна вежди и я погледна над рамките на очилата.

– Скъпа, искаш да те обичам? Чакат те много изненади, ако си мислиш, че нещата стават по този начин.

– Не искам от теб да ме обичаш – отвърна обидено Лий. – Поисках любовта ти. Но пък ако и това ти се струва твърде много, и спомените ще свършат работа.

– Спомените ми?

– Не всичките – рече Лий. Тя наклони леко главата си настрани и измърка: – Наистина. Само някои от тях. Да речем, от една година. Да, мисля, че това ще е достатъчно.

Сюзан изглеждаше изпълнена със съмнения.

– Знам ли...

– Тогава го остави да страда. Няма да преживее нощта, като се има предвид срещу какво се е изправил. Каква загуба.

Лий се обърна и се накани да си тръгне.

– Почакай – каза Сюзан, улавяйки я за ръката. – Аз... ще сключа сделката. Заради Хари. Ще ти дам спомените си от последната година, а ти ще сложиш край на страданията му.

– Спомени срещу облекчение. Дадено – измърка Лий. Тя се наведе напред и целуна нежно Сюзан по челото. После потрепери, пое си дълбоко дъх и зърната на гърдите й се втвърдиха, изпъвайки нежната материя на роклята й. – Ох. О, сладка моя. Ти си безценна.

После се обърна и ме зашлеви през лицето. Паднах на земята, въпреки усилията на Майкъл да ме задържи.

Главата ми внезапно се проясни. Наркотичното опиянение на вампирската отрова намаля и аз почувствах как мислите отново се раздвижват в главата ми бавно, като влак, който набира скорост.

– Вещица – изсъска Майкъл на Лий. – Ако отново нараниш който и да е от двамата...

– Засрамете се, сър рицарю – отвърна Лий с отнесен глас. – Аз не съм виновна, че Хари сключи онази сделка, не съм виновна и че момичето го обича и е готово да даде всичко заради него. Не съм виновна и за това, че Мечът падна безстопанствен на земята пред мен и аз го взех. – Тя погледна Майкъл и се усмихна зашеметяващо. – Ако искаш да се пазариш за връщането му, трябва само да попиташ.

– Живота ми в замяна на меча – каза Майкъл. – Съгласен.

Тя отметна глава назад и се разсмя.

– О, мой мили рицарю, не. Щом мечът на Спасителя се озове отново в ръцете ти, ти с лекота ще нарушиш договорката ни. – Очите й отново проблеснаха. – Освен това си твърде... праведен за моя вкус. Не отстъпваш от разбиранията си. Неумолим си.

Майкъл се напрегна.

– Служа на Господ така, както мога.

Лий се намръщи.

– Пфу. Такъв си. Светец. – Тя отново се усмихна лукаво. – Но има и други животи, с които можеш да се пазариш. Ти имаш деца, нали? – Лий отново потръпна и каза: – Децата на смъртните са толкова сладки. Може да бъдат променяни и оформяни по всякакъв начин. Мисля, че най-голямата ти дъщеря може...

Майкъл не изръмжа, не изкрещя, не издаде никакъв звук. Той просто хвана Лий за роклята и без видимо усилие я повдигна от земята. След това заговори с подрезгавял от гняв глас:

– Стой далеч от семейството ми, фейо. Или ще задейс-твам такива сили, които завинаги ще те унищожат.

Лий се засмя доволно.

– „Отмъщението е Мое, каза Господ“, нали така е написано? – Във въздуха се появи някакво блещукане и тя отново се озова на земята пред Майкъл, по-далеч от празните му ръце. – Гневът отслабва силата ти, мили човече. Ти не искаш да се пазариш – но предполагам, че така или иначе, ще намеря какво да правя с Меча. А дотогава, мой славни рицарю, adieu¹³.

¹³ Adieu (фр.) – сбогом. – Б. пр.

Тя ми се усмихна за последен път и се изсмя презрително. След това изчезна в мрака и сенките.

Изправих се на крака и промърморих:

– Можеше да мине и по-добре.

Очите на Майкъл проблеснаха гневно под шлема му.

– Добре ли си, Хари?

– По-добре съм – отвърнах аз. – Звезди и камъни, ако това е някакъв вид самоналагащо се заклинание... Ще трябва да го обсъдя по-късно с Боб. – Разтърках очите си и попитах: – А ти, Майкъл? Добре ли си?

– Достатъчно добре – отвърна той. – Но ние все още не сме открили виновника, а вече става късно. Имам лошото предчувствие, че ако не се махнем скоро оттук, здравата ще загазим.

– Имам чувството, че си прав – казах аз. – Сюзан? Добре ли си? Готова ли си да се махнеш оттук?

Сюзан отметна косата от лицето си и ме погледна, като леко се намръщи.

– Какво? – попитах аз. – Виж, не беше нужно да го правиш, но все някак ще се оправим. Така че да се махаме оттук, става ли?

– Става – отвърна тя. След това се втренчи в мен и се намръщи още повече. – Това може и да ви прозвучи странно, но познаваме ли се с вас?