Последният кандидат

70

— Чуй ме! — изкрещя Тереза. Тя го сграбчи за рамото и го завъртя така, че да се обърне с лице към нея. — На опашката на всеки скръбник — и посочи най-близкото гнездо, — която Създателите наричат варел, вътре в издатината има лостче, нещо като дръжка. Трябва да бръкнеш през кожата и да го изтеглиш. Успееш ли, това чудо ще умре.

Томас кимна.

— Разбрано. А ти изтегляй хората!

Капаците на гнездата продължиха да се повдигат, докато Томас изтича при най-близкото. Той се наведе и надзърна през отвора. Огромното пихтиесто тяло на скръбника се тресеше и гърчеше, всмуквайки влага и гориво от тръбичките, прикачени към страните му.

Томас заобиколи от далечния край, покатери се до ръба на контейнера, наклони се и бръкна с ръка. Докосна влажната кожа на мястото, което му бе описала Тереза. Пъшкайки от усилие, най-сетне напипа дръжката и я изтегли с всичка сила. Миг по-късно ръчката остана в ръката му, ала междувременно масивното желеподобно тяло бе застинало неподвижно.

Той хвърли ръчката на пода и изтича при следващото гнездо, където капакът вече се спускаше към пода. Отне му само няколко секунди да се покатери до ръба, да зарови ръка в тлъстата плът и да изтегли ръчката. Докато бягаше към следващото гнездо, Томас се озърна да види какво прави Тереза. Тя все още помагаше на хората да се изправят, след като се бяха спуснали през шахтата, и ги насочваше към вратата. Нови и нови тела се плъзгаха отгоре и се скупчваха едни върху други. Той видя там Соня, после Пържитиган и Гали. Миньо се спусна веднага след тях. Томас бръкна в гнездото, чийто капак вече се бе отместил напълно, а тръбичките, подхранващи тялото на скръбника, бяха започнали да се разкачват. Напипа издутината, пъхна ръка в слоя от тлъстина, докопа ръчката и я изтегли.

После скочи обратно на пода и се обърна към четвъртото гнездо, ала скръбникът там вече се размърдваше и подхранващите тръби отскачаха от тялото му. Томас едва успя да го стигне навреме, прехвърли крак през ръба и се наведе в гнездото. Напъха ръка в издутината и улови ръчката. Чифт тракащи като ножици остриета профучаха съвсем близо до главата му, той се приведе и изтегли и тази ръчка. Огромното туловище започна да се плъзга обратно в контейнера.

Томас знаеше, че е твърде късно да спре последния скръбник, преди да се е измъкнал от гнездото. Обърна се, за да види какво става, и в този миг грамадното пихтиесто тяло се пльосна на пода. Чудовището вече оглеждаше района с малкия си наблюдателен израстък, който се подаваше отпред, и то се сви на топка, а през кожата му щръкнаха остри шипове. Понесе се напред под акомпанимента на бръмчащите вътре в него механизми. Изпод туловището му се разхвърчаха парчета бетон, разкъсвани от шиповете, и Томас остана само безпомощен свидетел, Когато скръбникът се заби право в една малка група в подножието на шахтата. Извадените му остриета посякоха неколцина нещастници, преди още да разберат какво става.

Томас потърси отчаяно с поглед нещо, което би могло да му послужи за оръжие. От тавана висеше парче метална тръба, огъната по средата — той изтича и я дръпна. Когато се обърна към скръбника, Миньо вече го бе изпреварил. Риташе го с ярост, която изглеждаше почти плашеща.

Томас се нахвърли върху чудовището, като същевременно крещеше на другите да се отстранят от пътя му. Скръбникът се завъртя към него, сякаш бе чул гласа му, и се изправи на онази част, която вероятно изпълняваше функцията на седалище. От хълбоците му се показаха два израстъка — нова метална ръка, оборудвана с въртящ се и бръмчащ трион, и друга, завършваща със стоманени щипци, чиито четири пръста бяха заточени като бръсначи.

— Миньо, остави на мен, ще се опитам да му отвлека вниманието! — извика той. — А ти се постарай да изкараш останалите. Нека Бренда ги отведе в голямото помещение.

В същия миг забеляза, че някакъв човек се опитва да изпълзи изпод туловището на скръбника. Преди да успее да се изправи, от търбуха на чудовището се показа метален прът и го прониза в гърдите. Мъжът рухна на пода, задавяйки се в кръв.

Томас се втурна към скръбника, вдигнал металната тръба, готов да го заобиколи и да се опита да се докопа до ръчката. Почти бе успял, Когато Тереза се появи неочаквано отдясно и се метна върху скръбника. Чудовището незабавно се сви на топка и металните му ръце я притиснаха към туловището.

— Тереза! — извика Томас и се закова на място, стъписан от случилото се.

— Бягай оттук! Изведи ги навън! — извика тя, докато се дърпаше и риташе отчаяно. До този момент все още не бе пострадала сериозно.

Томас пристъпи напред, стиснал здраво тръбата и озъртащ се за удобно място, където да нападне.

Тереза го погледна отчаяно.

— Бягай от…

Но не можа да продължи. Скръбникът засмука лицето й в пихтиестата си плът и продължаваше да я притегля навътре в себе си с очевидното намерение да я задуши.

Томас го гледаше ужасен. Твърде много хора бяха изгубили живота си. Прекалено много. Нима щеше да се отдръпне и да я остави да загине, както бе станало с другите. Не можеше да го позволи.

Той изкрещя, скочи във въздуха и стовари с цялата си сила тръбата върху чудовището. Въртящият се трион се стрелна към него, но Томас успя да го избегне, като се дръпна вляво. Тръбата и назъбеното колело се срещнаха, разхвърчаха се искри, колелото се строши и отхвръкна настрани. Томас го чу да се търкаля със звън към далечния край на помещението. Той замахна отново и този път заби оръжието си в мекото тяло, встрани от главата на Тереза. Напъна мишци, измъкна тръбата и удари отново и отново.

Внезапно металната ръка го улови, вдигна го във въздуха и го захвърли назад. Но междувременно Тереза бе успяла да се подпре с ръце и крака на туловището и сега се опитваше да се освободи от прегръдката му. Томас атакува пак, подскочи и се улови за желеподобната плът. Използваше тръбата, за да отбие всеки нов удар на скръбника. Тереза почти бе съумяла да се освободи, Когато чудовището внезапно се превъртя и я изхвърли поне на десетина крачки във въздуха.

Томас се вкопчи в металната ръка и отби с крак затварящите се щипци. Подпря се на издутината, плъзна се назад по гърба на скръбника и се протегна. Забоде ръка в плътта и затърси пипнешком ръчката. Нещо изщрака отзад и той почувства остра болка в гърба. Продължаваше да ровичка и колкото по-навътре проникваше, толкова повече му се струваше, че бърника из гъста кал.

Най-сетне пръстите му докоснаха твърдата пластмаса, той изопна ръка още няколко сантиметра, сграбчи ръчката и я дръпна с всички сили, като същевременно оттласна тялото си от скръбника. Когато погледна към Тереза, видя, че остриетата щракат на сантиметри от лицето й. Внезапно се възцари тишина и бръмченето на чудовището изчезна. То се отпусна на пода, сега вече само купчина от тлъстини, скриващи механизмите вътре, а израстъците му изтракаха безсилно върху плочите.

Томас опря глава на пода, поемайки си мъчително и на пресекулки въздух. Тереза изтича при него и му помогна да се обърне по гръб. Видя болката, изписана на лицето й, множеството драскотини, плувналото в пот чело. Ала въпреки това му се усмихваше.

— Благодаря, Том — рече тя.

— Сигурно има защо — засмя се той.

Тя го дръпна да се изправи.

— Да изчезваме.

Томас забеляза, че вече никой не се спускаше през шахтата и Миньо тъкмо бе извел последните хора от групата през двойната врата. Той спря на вратата и се обърна към тях.

— Тези бяха последните. Поне последните оцелели. Сега вече разбирам защо ни пуснаха да влезем — възнамерявали са да ни накълцат на парченца с помощта на проклетите скръбници. Както и да е, вие двамата избързайте отпред, за да помогнете на Бренда.

— Тя добре ли е? — попита Томас. Изпитваше почти непреодолимо облекчение.

— Ами да. Вече е горе.

Томас измина няколко крачки, но изведнъж спря. Зараждаше се нов тътнеж, този път от всички страни. Помещението се друса и подскача в продължение на няколко секунди.

— Най-добре да побързаме — рече той и хукна към вратата, последван от другите.