18


Някой сграбчи Томас отзад за ризата и го дръпна силно наляво, той се олюля, спъна се и падна зад сандъка в мига, Когато хангарът се изпълни с трясък на строшено стъкло и електрически пукот. Над сандъка прелетяха няколко обгърнати в мълнии гранати. Едва се изгубиха от погледа, Когато в дървената стена се заби дъжд от куршуми.

— Кой ги е освободил? — извика Миньо.

— Точно сега не ми е до това! — изкрещя също с цяло гърло Нют.

Всички бяха залегнали зад сандъка, притиснати плътно един към друг. Изглеждаше невъзможно да отразят атаката от тази позиция.

— Всеки момент ще ни излязат във фланг — предупреди Хорхе. — Трябва да отвърнем на стрелбата!

— Значи си с нас, така ли? — попита го Томас.

Пилотът погледна към Бренда и повдигна рамене.

— Щом тя ви помага, значи и аз. И ако не сте забелязали — те се опитват да убият и мен!

Томас изпита облекчение въпреки ужасната ситуация. Сега поне имаха шанс да се измъкнат с някой от берговете.

Канонадата за миг се поуспокои и Томас чу забързани стъпки и пресекливи команди. Ако ще оказват съпротива, време бе да действат.

— Какво ще правим сега? — попита той Миньо. — Този път ти командваш.

Миньо го изгледа с присвити очи и кимна отривисто.

— Добре, аз стрелям надясно, Нют наляво. Томас и Бренда, вие ще откриете огън над сандъка. Хорхе, ти разузнай чист ли е пътят към берга. Стреляй по всичко, което се движи. Пригответе се.

Томас коленичи, извърнат към сандъка и готов да се изправи по сигнал на Миньо. Бренда бе приклекнала до него, с два пистолета в ръце, вместо гранатомет. Очите й пламтяха.

— Решила си да светиш маслото на някого? — попита я Томас.

— Не. Ще се целя в краката. Но никога не знаеш дали няма да улучиш някого случайно.

Тя му се усмихна и Томас осъзна, че я харесва все повече.

— Добре! — извика Миньо. — Сега!

Всички се раздвижиха едновременно. Томас се изправи и вдигна гранатомета над сандъка. Стреля, без да рискува да се оглежда, и едва след като чу гранатата да избухва, надзърна, за да потърси конкретна цел. Един мъж се прокрадваше към тях през помещението, Томас се прицели и стреля отново. Гранатата удари мъжа в гърдите и избухна в познатите синкави мълнии, запращайки го на пода. Тялото му се загърчи в конвулсии.

Хангарът се изпълни с писъци и изстрели, придружени от непрестанния пукот на електрически заряди. Пазачите падаха един след друг, тези, които уцелваше Бренда, се улавяха за ранените си крака. Останалите отстъпиха и затърсиха прикритие.

— Обърнахме ги в бягство! — извика Миньо. — Но няма да е задълго. Сигурно не са очаквали, че ще сме въоръжени. Хорхе, кой е твоят берг?

— Онзи там — посочи Хорхе далечния ляв ъгъл на хангара. — Това е моето вярно бебче. Не ми трябва много време, за да го приготвя за полет.

Томас погледна накъдето сочеше пилотът. Голямата товарна врата на берга зееше отворена, Томас я помнеше добре от бягството им от Обгорените земи. Беше като метален език, опрян на пода, в очакване по него да изтичат пътници. Изглеждаше толкова подканяща.

Миньо изстреля още една граната.

— Добре. Първо всички да заредят. След това аз и Нют ще прикриваме, докато Томас, Хорхе и Бренда изтичат при машината. Хорхе, ти стартирай двигателите, а Томас и Бренда ще ни прикриват иззад вратата на товарния отсек. Одобрявате ли плана?

— Гранатометите могат ли да повредят берга? — попита Томас. Всички презареждаха оръжията и си тъпчеха джобовете с резервни муниции.

Хорхе поклати глава.

— Ни най-малко. Тези чудовища са по-здрави от пустинна камила. Ако гранатите ни подминат и ударят кораба, толкова по-добре. Да вървим, мучачос!

— Хайде, хайде, хайде! — извика Миньо без никакво предупреждение. Двамата с Нют започнаха да стрелят като пощурели, обсипвайки с гранати празното място пред машината.

Томас усети внезапен прилив на адреналин. Двамата с Бренда заеха позиции вляво и вдясно от Хорхе и хукнаха едновременно. Във въздуха имаше толкова дим и електричество, че почти нищо не можеше да се види. Томас стреля няколко пъти в движение, Бренда стори същото. Вляво и вдясно отекнаха трясъци.

— Бягай! — кресна Хорхе.

Томас ускори крачка. Краката му сякаш бяха подпалени. Кинжали от ярка светлина прорязваха хангара във всички посоки, куршуми звъняха в металните стени, димът се стелеше като гъста мъгла. Той бе втренчил поглед в берга, до него имаше не повече от десетина крачки.

Почти бяха успели, Когато една граната удари Бренда в гърба, тя извика и падна. Лицето й се блъсна безпомощно в бетонния под, тялото й се обгърна от електрическа мрежа.

Томас изкрещя уплашено името й и спря, след това залегна долу, за да не е толкова видна мишена. По тялото на Бренда продължаваха да пълзят синкави пипала, от дрехите й се вдигаше дим. Томас лежеше по корем, на няколко крачки от нея. Започна да я приближава пълзешком.

Нют и Миньо очевидно не бяха пропуснали катастрофалната промяна на събитията и изоставиха предварителния план. Хукнаха към него, като не спираха да стрелят. Хорхе бе достигнал берга и бе изчезнал през люка, но се показа отново, като стреляше с различен гранатомет — гранатите избухваха в ослепителен огън там, където попадаха. Неколцина пазачи изкрещяха, обгърнати в пламъци, и останалите побързаха да отстъпят пред тази нова опасност.

Томас чакаше нетърпеливо на пода до Бренда, проклинайки неспособността си да й помогне. Знаеше, че ще трябва да потърпи, докато се укротят електрическите заряди, преди да я задърпа към берга, но не беше сигурен, че ще му стигне времето. Лицето й бе пребледняло до неузнаваемост, от носа й течеше кръв, от устата й — слюнка. Гърдите й продължаваха да подскачат конвулсивно. Очите й бяха разширени и в тях се четеше мъка и ужас.

Нют и Миньо стигнаха до тях и се проснаха на пода.

— Не! — извика им Томас. — Продължавайте към берга! Прикрийте се зад люка. Изчакайте ни да тръгнем и тогава открийте огън. Дръжте онези приковани към земята, докато се приберем при вас.

— Няма време за това! — извика в отговор Миньо. Той сграбчи Бренда за раменете и дъхът на Томас секна — Миньо потрепери и по тялото му плъзнаха синкави светкавици. Но енергията явно бе намаляла, така че той успя да се изправи и да задърпа Бренда зад себе си.

Томас я подхвана през раменете, а Нют я улови за краката. Тримата забързаха приведени. Хангарът бе един малък свят от трясъци, викове и святкащи отблясъци. Един куршум облиза Томас по крака, той усети остра болка и почувства стичащата се топла кръв. Няколко сантиметра встрани и щеше да окуцее за цял живот или да изгуби смъртоносно количество кръв. Той нададе гневен вик и напъна мускули.

Миньо извърна лице към него, имаше изтерзан и уморен вид, докато влачеше Бренда. Томас реши да рискува, насочи с една ръка гранатомета назад и стреля напосоки, а с другата ръка помагаше да носят Бренда.

Най-сетне стигнаха подножието на входа. Хорхе се спусна по металната платформа и подхвана Бренда. Обувките им кънтяха върху металната повърхност на платформата.

Нют отново бе открил огън и продължи да стреля, докато не му свършиха гранатите. Томас гръмна още веднъж и неговият гранатомет също изщрака на сухо.

Пазачите в хангара явно бяха осъзнали, че времето им изтича, защото се втурнаха към кораба, като стреляха безпорядъчно.

— Няма време за презареждане! — извика Томас. — Да изчезваме!

Нют се обърна и изкатери рампата. Томас го последва по петите. Тъкмо бе прекрачил прага, Когато нещо го удари с пукот в гърба. След миг той почувства изгаряща болка и тялото му бе обгърнато от хиляди малки мълнии. Тупна по гръб, претърколи се назад и се спря на пода на хангара. Тялото му продължаваше да потръпва в конвулсии, пред погледа му се спусна пелена.

Загрузка...