Последният кандидат

51

Томас втренчи поглед в мъжа. Ако ЗЛО наистина бе виновна за изчезването на мунитата, идеята бе толкова проста, че почти щеше да се разсмее.

— Може и да стане.

— Радвам се, че го одобряваш. — Лицето на мъжа оставаше безстрастно и Томас не знаеше дали говори подигравателно, или не. — Установихме връзка и сделката за продажбата вече е уговорена. Това е и пропускът ни да влезем вътре. Трябва да спрем тези хора. Да им попречим да прахосват още ресурси за безполезни експерименти. Ако държат светът да оцелее, ще го направят, без да пострада който и да било. Нека човешката раса продължи напред, без да губи здрав разум.

— Смяташ ли, че има някаква надежда да открият лек? — попита Томас.

Винс въздъхна и се засмя.

— Ако вярваше в това дори само за секунда, нямаше сега да си тук, пред мен, нали? Нямаше да избягаш и да търсиш възмездие. Предполагам, че това искаш. Зная какво си преживял — Гали ми разказа всичко. — Той си пое дъх. — Не, доста отдавна се отказахме да чакаме този техен… лек.

— Не съм тук да диря възмездие — възрази Томас. — Не става въпрос за нас. Харесва ми идеята да използваш техните възможности за нещо друго. Но доколко си запознат с дейността на ЗЛО?

Винс се облегна назад и столът изскърца жалостиво.

— Току-що ви разкрих една тайна, която пазим с цената на живота си. Ваш ред е да се отплатите за оказаното доверие. Ако Лоурънс и хората му са знаели кои сте, щяха да ви доведат тук незабавно. Извинявам се за грубото отношение.

— Не ми трябват извинения — заяви Томас. Макар да бе обезпокоен от идеята, че „Дясната ръка“ са щели да се отнасят с тях различно. — Искам само да знам какво сте намислили.

— Няма да продължим, докато не споделиш с нас какво ви е известно. Какво можете да ни предложите?

— Кажи му — прошепна Бренда и го сръга с лакът. — Затова дойдохме.

Права беше. Инстинктът му подсказваше, че може да се довери на Гали от мига, Когато получи бележка от него. Без чужда помощ никога нямаше да се върнат при берга, камо ли да постигнат нещо.

— Добре — склони той. — ЗЛО смятат, че могат да получат лекарство, че са на прага да успеят. Единственото липсващо парче съм аз. Кълнат се, че това е истина, но са ни манипулирали и лъгали толкова много пъти, затова е невъзможно да се определи кое е истина и кое измислица. Кой знае какви може да са мотивите им. Или колко са отчаяни, на какво още са способни.

— Колко от вас са тук? — попита Винс.

Томас помисли, преди да отговори.

— Има още неколцина — останаха в помещението, откъдето идваме с Лоурънс. Не сме много, но познаваме нещата отвътре. Вашата група от колко души е?

— Това не е въпрос с лесен отговор. Ако питаш колко души са се присъединили към „Дясната ръка“, откакто започнахме да се събираме преди няколко години, тогава трябва да сме над хиляда. Но колко са наоколо, в безопасност, готови да стигнат до края… Хм. Вероятно говорим едва за няколкостотин.

— Някои от вас имат ли имунитет? — попита Бренда.

— Почти никой. Аз самият не съм муни и след събитията в Денвър нищо чудно вече да съм заразен. Надявам се, че същото не важи за повечето от нас, но е неизбежно в този разрушаващ се свят. Искаме да се уверим, че ще бъде направено нещо, за да се спаси поне малка част от човечеството.

— Може ли да седнем? — Томас кимна към свободните столове.

— Разбира се.

Томас още не се бе настанил, Когато отново се върна към въпросите, които не му даваха покой.

— И какво планирате да направите?

Винс за пореден път се засмя.

— Успокой се, синко. Кажи ми какво можете да ни предложите и после ще споделя с теб нашите планове.

Не без усилие на волята Томас овладя любопитството си.

— Виж, ние знаем доста неща за щаба на ЗЛО и организацията там. Някои от хората от нашата група са с възстановена памет. Но най-важното от всичко е, че ЗЛО държи да се върна при тях. Мисля, че можем да използваме по някакъв начин този коз.

— Това ли е? — повдигна вежди Винс. — Всичко, което имате?

— Никога не съм твърдял, че можем да се справим без чужда помощ. Или без оръжия.

При последната забележка Винс и Гали се спогледаха.

Томас усети, че е напипал правилната струна.

— Какво има? — попита той.

Винс се втренчи в него.

— Имаме нещо далеч по-добро от оръжие.

Томас се наведе напред.

— И какво е то?

— Знаем как да направим така, че никой да не може да използва каквито и да било оръжия.