Лабиринтът - Невъзможно бягство

57

Смразяваща вълна премина по тялото на Томас, докато влиташе в Дупката на скръбниците, започна от пръстите на краката, за да продължи през цялото тяло, сякаш бе попаднал в леденостудена вода. Светът наоколо стана още по-тъмен, стъпалата му се удариха в хлъзгава повърхност, после отлетяха настрани и той падна върху ръката на Тереза. Тя и Чък му помогнаха да стане. Беше цяло чудо, че Томас не бе наръгал някого от тях с копието.

Дупката на скръбниците щеше да тъне в непрогледен мрак, ако не беше светлината от фенерчето на Тереза. Докато се изправяше, Томас си даде сметка, че се намират във висок няколко метра каменен цилиндър. Беше влажно, дъното бе покрито с блестящо черно масло и се простираше на десетина крачки пред тях, а оттам се губеше в тъмнината. Той вдигна глава нагоре — дупката приличаше на квадратно прозорче към открит, лишен от звезди космос.

— Компютърът е там — посочи Тереза с фенерчето.

На няколко метра по-нататък в тунела се виждаше светещ в бледозелено правоъгълник. Под него на стената бе монтирана клавиатура, наклонена така, че да е по-удобно за писане, ако човек стои прав. Ето го компютъра, очакващ своя код. Томас не можеше да повярва, че всичко е толкова лесно.

— Въведи кода! — извика Чък и шляпна Томас по рамото. — Хайде, побързай де!

Томас даде знак на Тереза да го направи.

— Ние с Чък ще стоим на пост. Да не би някой от скръбниците да се върне. — Можеше само да се надява, че сражението горе ще задържи чудовищата достатъчно дълго.

— Добре — съгласи се Тереза. Пристъпи към клавиатурата и екрана и започна да пише.

„Почакай! — спря я мислено Томас. — Сигурна ли си, че помниш добре думите?”

Тя се обърна и го изгледа намръщено.

— Томас, не съм глупачка. Да, помня съвсем добре…

Силен тропот отгоре накара Томас да подскочи. Един скръбник тъкмо скачаше през дупката и се появи сякаш по волята на някаква магия насред черния правоъгълник. Чудовището бе прибрало израстъците и шиповете си, за да може да премине през отвора, но веднага щом се приземи с плясък на пода, от тялото му щръкнаха десетки инструменти.

Томас дръпна Чък зад себе си и се изправи срещу скръбника с копие в ръка.

— Тереза, не спирай! — извика той.

От тялото на създанието се показа метална пръчка, която се разгъна, превръщайки се в три въртящи се остриета, които се насочиха право към лицето на Томас. Той стисна копието с две ръце и се приготви за отпор. Святкащите остриета се приближиха на около метър, готови да се забият в плътта му. Когато бяха само на крачка от него, Томас напрегна мускули и завъртя копието с всичка сила. Накрайникът му се стовари върху металната ръка и я блъсна назад. Ръката се обърна наопаки и остриетата попаднаха в слузестото тяло на скръбника. Чудовището нададе агонизиращ вик, отстъпи няколко крачки и бързо прибра шиповете в тялото си. Томас си пое тежко въздух.

„Може би ще успея да го задържа още малко — съобщи той на Тереза. — Моля те, побързай!”

„Почти свърших” — отвърна тя.

Шиповете изскочиха отново, скръбникът се примъкна напред, от тялото му израсна друга ръка, пресегна се със светкавична бързина, разтвори огромните си клещи да сграбчи копието. Томас замахна отново, хвърляйки цялата си сила в атаката. Копието се заби в основата на клещите. С пронизително дрънчене и стържене ръката на чудовището се изтръгна от гнездото и тупна на пода. После скръбникът нададе протяжен, оглушителен писък и се дръпна назад, прибирайки шиповете.

— Тези чудовища могат да бъдат победени! — извика Томас.

„Не ми позволява да въведа последната дума!” — съобщи в главата му Тереза.

Сякаш не я чул, Томас се хвърли с рев напред, бързайки да се възползва от моментната слабост на скръбника. Размаха като обезумял копието и се метна върху закръгленото туловище на чудовището, за да откърши с бързи удари още две от ръцете. Вдигна копието над главата си и после го забоде право в чудовището. От зейналата в плътта рана рукна жълтеникава слуз и опръска краката на Томас. Той пусна дръжката на копието и отскочи назад, после изтича при Тереза и Чък.

Скръбникът започна да се мята и да пръска всичко наоколо със слуз. Шиповете отново щръкнаха от тялото му, после се прибраха, останалите няколко ръце се размахваха безцелно и от време на време се удряха в тялото. Скоро движенията му започнаха да се забавят, сякаш с всяка капка слуз — или гориво — то губеше сили.

След още няколко секунди скръбникът застина неподвижно. Томас не можеше да повярва. Току-що бе надвил едно от чудовищата, тероризирали езерните повече от две години.

— Ти го уби — промълви Чък. После се засмя, сякаш това бе решило всички техни проблеми.

— Не беше толкова трудно — промърмори Томас. Забеляза, че Тереза трака трескаво по клавиатурата. Веднага разбра, че нещо не е наред.

— Какъв е проблемът? — попита на висок глас. Изтича при нея и откри, че въвежда отново и отново думата НАТИСНИ, но на екрана не се появява нищо.

Тя посочи светещия в зелено правоъгълник.

— Въведох думите една по една и всяка от тях излизаше на екрана, после се чуваше писукане и тя изчезваше. Но не ми позволява да въведа последната дума. Нищо не става!

Томас усети, че го побиват тръпки.

— Но… защо?

— Не зная! — извика тя и продължи да изписва думата.

— Томас! — изкрещя Чък зад тях. Томас се обърна и видя, че му сочи отвора — още едно чудовище се промъкваше през дупката. То скочи върху трупа на мъртвия си събрат, а горе вече се показваше следващото.

— Защо се бавите? — извика отчаяно Чък. — Нали каза, че трябва само да въведеш кода?

Двамата скръбници се надигнаха и извадиха шипове, след което се насочиха към тях.

— Не ни позволява да въведа думата НАТИСНИ — отвърна Томас, трескаво търсейки някакво решение за проблема…

„Не разбирам” — чу в главата си гласа на Тереза.

Скръбниците бяха само на няколко крачки от тях. Трябваше да се получи. Кодът трябваше да…

— Може би просто трябва да натиснеш това копче — рече Чък.

Томас бе толкова изненадан от забележката, че за миг откъсна поглед от настъпващите скръбници. Чък сочеше едно място близо до пода, точно под екрана и клавиатурата.

Преди да успее да реагира, Тереза вече се бе навела и коленичи до соченото място. Завладян от любопитство и с пробудена надежда, Томас се присъедини към нея и приклекна, за да разгледа по-добре мястото. Чуваше воплите на скръбниците зад гърба си, дори усети остро пробождане, последвано от раздираща болка, но не се обърна.

Едно малко копче стърчеше от стената само на няколко сантиметра от пода. Над него бяха изписани две думи с толкова едри букви, че се зачуди как не ги е видял по-рано.

УНИЩОЖИ ЛАБИРИНТА.

Нова, още по-силна болка го извади от унеса. Скръбникът го бе сграбчил с две от ръцете си и го дърпаше назад. Друг се бе приближил към Чък и се готвеше да го посече със заострения накрайник.

Копчето.

— Натисни! — извика Томас, по-силно, отколкото вярваше, че би могъл.

И Тереза го послуша.

Натисна копчето и изведнъж всичко застина. После, някъде от дъното на тунела, долетяха звуците на отваряща се врата.