Лабиринтът - Невъзможно бягство

24

На следващата сутрин Томас, изплашен и разтревожен, се озова на стол пред единайсет момчета. Те се настаниха в полукръг срещу него. Още докато сядаше, си даде сметка, че това са блюстителите, което означаваше, че и Гали е сред тях. Столът точно срещу него бе празен — не беше необходимо да му казват, че е на Алби.

Намираха се в голямата стая на Чифлика, но Томас влизаше в нея за пръв път. Освен столовете нямаше други мебели, с изключение на една малка маса в ъгъла. Стените бяха дървени, както и подът, но изглежда, никой не си бе направил труда да украси поне малко помещението. Нямаше прозорци, в стаята миришеше на плесен и на стари книги. Макар да не му беше студено, Томас неволно потрепери.

Изпита облекчение, че поне Нют бе тук. Седеше на стола до празното място на Алби.

— Тъй като нашият водач е болен, аз обявявам началото на събора — поде момчето и завъртя очи, показвайки, че мрази всякакви формалности. — Както знаете, последните няколко дни бяха истинска лудница и повечето събития се въртяха около новака Томи, седнал пред нас.

Лицето на Томас пламна от стеснение.

— Той вече не е новак — възрази Гали с дрезгав глас. — По-скоро е закононарушител.

Изказването предизвика ропот и шепнене, но Нют сгълча всички да мълчат. Томас внезапно бе завладян от желанието да е колкото се може по-далече от това място.

— Гали — поде Нют, — опитай се да се придържаш към реда тук. Ако смяташ да си отваряш плювалника всеки път, когато кажа нещо, най-добре се разкарай още сега, защото не съм в добро настроение.

Томас почти бе готов да изръкопляска на тези думи.

Гали скръсти ръце и се облегна назад, но беше тъй комично намръщен, че Томас едва не се разсмя. Все по-трудно му бе да повярва, че довчера се е страхувал от това момче — сега му изглеждаше глупаво и жалко.

Нют изгледа Гали навъсено и продължи:

— Радвам се, че изяснихме това. Причината да сме тук е, че почти всеки жител на Езерото дойде при мен през вчерашния ден да ме разпитва за Томас. Трябва да решим какво ще правим с него.

Гали се наведе напред, но Нют вдигна ръка, преди да е казал нещо.

— Ще имаш своя шанс, Гали. Както и всеки, когато му дойде времето. Томи, ти пък няма да говориш, докато не те попитаме. Ясно ли е? — Почака, докато Томас кимна в знак на съгласие, което направи с видима неохота — и посочи един стол далече вдясно. — Зарт Пръдльото, ти си пръв.

Неколцина се изкискаха, докато Зарт се размърда неловко на стола. Изглеждаше толкова не на място тук, колкото морков в доматена леха.

— Ами… — поде той и изгледа останалите, сякаш се надяваше някой друг да вземе думата. — Не зная. Той наруши най-важното правило. Не бива да позволяваме на хората да го правят. — Млъкна и погледна мазолестите си ръце. — Но от друга страна… той промени много неща. Сега вече знаем, че можем да оцелеем отвън и дори да победим скръбниците.

Томас въздъхна с облекчение. Най-сетне някой да е на негова страна. Обеща си винаги да бъде добър със Зарт.

— Добре, чухме достатъчно — прекъсна го Гали. — Предполагам, че всъщност Миньо се е справил с гадините.

— Гали, затвори си устата! — извика Нют и Томас едва се сдържа да не изръкопляска — Сега аз съм председател и ако чуя и една думичка от теб, ще ти уредя прогонване, преди да си осъзнал какво става.

— Щом настояваш — подхвърли подигравателно Гали и се тръшна на своя стол.

— Е, това ли е всичко? — обърна се Нют към Зарт. — Някакви официални предложения?

Зарт поклати глава.

— Добре. Пържитиган, ти си следващият.

Готвачът се усмихна и почеса брада.

— Този изтърсак е по куражлия, отколкото предполагах в началото. — Млъкна, подсмихна се и продължи: — Глупава работа, той спаси живота на Алби, утрепа няколко скръбници, а ние седим тук и се чудим какво да правим с него. Както би казал Чък, това е купчина цопла.

Томас бе готов да се втурне при Пържитиган и да му стисне ръката, но отново се сдържа.

— И какво препоръчваш? — попита Нют.

Пържитиган скръсти ръце.

— Да го приемем в съвета и да поискаме от него да ни научи на всичко, което е направил отвън.

Изведнъж заговориха всички и Нют изгуби цяла минута, докато ги успокои. Томас се намръщи едва забележимо, Пържитиган бе отишъл твърде далече и за малко да постигне обратен ефект.

— Добре, добре, успокойте се — призова Нют. — Ще запиша предложението и после ще го гласуваме — нали такива са правилата? — Той отбеляза предложението в бележника и посочи следващия член на съвета, хлапе с луничаво лице, което Томас не бе виждал досега.

— Аз нямам мнение — заяви момчето.

— Какво? — подскочи ядосано Нют. — Тогава защо изобщо сме си правили труда да те избираме в съвета?

— Съжалявам, но наистина нямам. — Момчето сви рамене. — Ако толкова настояваш, съгласен съм с Пържитиган. Защо да наказваме момчето, след като е спасило нечий живот?

— Значи все пак имаш мнение? — попита Нют с молив в ръка.

Хлапето кимна и Нют си отбеляза нещо в бележника. Томас се чувстваше все по-спокоен, явно повечето от блюстителите бяха на негова страна, а не против него. Въпреки това нямаше търпение да му дадат думата. Засега обаче не му оставаше друго, освен да спазва реда.

Следващ по ред бе Уинстън, момчето с акне, блюстител на Кървавия дом.

— Мисля, че трябва да бъде наказан. Не се обиждай, новако, но, Нют, нали ти си този, който непрестанно говори за ред? Ако не го накажем, ще дадем лош пример. Той наруши Първото правило.

— Добре — кимна Нют и записа в бележника. — Значи ти предлагаш наказание. Какво по-точно?

— Да го затворим за седмица в пандиза и да го държим на хляб и вода. И да внимаваме някой да не се опита да му занесе нещо друго.

Гали изръкопляска и си спечели мрачен поглед от Нют. Томас усети, че сърцето му замира.

Още двама блюстители се изказаха, единият подкрепи предложението на Пържитиган, вторият на Уинстън. Дойде ред на Нют.

— Съгласен съм с повечето от вас. Той трябва да бъде наказан, но също така трябва да измислим как да го използваме. Ще запазя предложението си за накрая, след като се изкажете всички. Следващият.

Томас не харесваше всички тези приказки за наказание, ала си държеше езика зад зъбите. Дълбоко в себе си чувстваше, че са прави — той наистина бе нарушил важно правило.

Момчетата продължиха да се изказват. Едни смятаха, че трябва да бъде похвален, други — наказан. Или и двете. Томас почти не ги слушаше, нетърпелив да чуе мнението на последните двама — Гали и Миньо. Миньо не бе произнесъл нито дума, откакто Томас се появи на събора, просто седеше на стола си с вид на човек, който не е мигнал цяла седмица.

Гали беше пръв.

— Лично аз изразих съвсем ясно становището си.

„Страхотно — помисли си Томас. — Тогава защо не замълчиш?”

— Знаем го наистина — кимна Нют. — Ти си, Миньо.

— Не! — изрева Гали и неколцина блюстители подскочиха на местата си. — Искам да кажа още нещо.

— Ами говори де — тросна се Нют.

— Помислете само — поде Гали. — Този нещастник се появява в Кутията и се прави на объркан и изплашен. Само след няколко дни търчи из лабиринта, надбягва се със скръбници и се държи сякаш това място е негово.

Томас се сви на стола, надяваше се, че другите не са на това мнение.

Гали продължи тирадата си:

— Мисля обаче, че се е преструвал. Как е възможно да направи всичко това само за два дена? Не го приемам.

— Какво се опитваш да ни кажеш. Гали? — попита Нют. — Бъди малко по-конкретен.

— Мисля, че е шпионин, пратен от хората, които са ни напъхали тук.

Нова силна глъчка изпълни помещението. Томас не можеше да направи нищо друго, освен да поклати глава. Не знаеше откъде са му хрумнали на Гали подобни идеи. Нют най-сетне успя да възстанови реда, но Гали не беше приключил.

— Не бива да вярваме на този изтърсак — заяви той. — Ден след като цъфна тук, се появи и онова момиче, което стискаше в ръката си бележка със странно послание. После открихме мъртъв скръбник. Томас остана да прекара нощта в лабиринта, след което се опита да убеди всички, че е герой. Нито Миньо, нито някой друг го е видял с очите си да се катери по бръшляна. Откъде да сме сигурни, че тъкмо този новак е завързал там Алби?

Гали млъкна. Известно време и другите мълчаха. Томас усети, че в гърдите му се надига паника. Ами ако всички повярват на думите на Гали? Беше готов да се изкаже в своя защита, но преди да вземе думата, Гали заговори отново:

— Твърде много странни неща се случиха и всичко започн след като се появи този сбръчканяк. По някаква случайност пак той е първият, оцелял след цяла нощ в лабиринта. Нещо не е наред и докато не си изясним какво е то, предлагам официално да го затворим в пандиза — поне за месец.

Отново разнопосочни възгласи и Нют трябваше да вдигне и размаха бележника над главата си.

— Свърши ли, капитан Гали? — попита Нют.

— Престани да се правиш на умник, Нют — тросна се Гали — Говоря сериозно. Как да повярваме на този изтърсак, след като го познаваме едва от седмица? И престани да ме прекъсваш, по-добре помисли над това, което казах.

За първи път Томас изпита нещо като съчувствие към Гали. Прав беше за отношението на Нют към него. В края на краищата Гали беше блюстител. „Но въпреки това го мразя” — помисли си Томас.

— Добре, Гали — каза Нют. — Съжалявам. Чухме те и ще имаме предвид предложението ти. Приключи ли?

— Да, приключих.

Без да коментира повече изказването му, Нют се обърна към Миньо.

— Давай, ти си последен, макар и не по важност.

Томас се зарадва, че е ред на Миньо, беше сигурен, че ще го защити.

Миньо се изправи бързо, което стресна тези около него.

— Бях там и видях какво направи това момче — запази самообладание, когато аз почти щях да напълня гащите. Не дрънкаше излишно като Гали. Ще бъда кратък, давам предложението си и настоявам да приключим.

Томас неволно затаи дъх.

— Ами добре — рече Нют. — Кажи ни.

Миньо погледна към Томас.

— Предлагам този изтърсак да ме замести като блюстител на бегачите.