Капанът

45

Изтичвам в преддверието към асансьора, блъскам се във вратата му и надничам надолу към атриума. В началото не мога да схвана напълно какво виждам. Лишена от стени и таван и сведена до проста платформа, кабината се носи към мен, на около двайсет етажа под мен е. Върху платформата шават бледи петна. Но за част от секундата между телата се отваря малка пролука и за миг зървам Сиси. Изражението й е странно спокойно.

Пистолетът в ръката ми произвежда изстрел, преди дори да съм осъзнал, че се прицелвам и натискам спусъка. Куршумът пробива дупка в меката бледа маса на около метър от Сиси. Телата се сгърчват като флаг, духан от вятъра; едно от тях се катурва и пада от платформата право надолу към атриума, размазва се върху мраморния под на фоайето. Но останалите изглеждат незасегнати.

Отново дърпам спусъка. Щрак. Патронникът е празен.

Все още изкачващият се асансьор сега е на около петнайсет етажа под мен. Твърде далече, за да се хвърля — от тази височина най-вероятно ще отскоча от платформата и ще полетя към атриума, където ще намеря смъртта си. Но няма време за губене. Приклякам и скачам. През дрехите ми свисти въздух; белите ми дробове се качват в гърлото. Летя с разперени ръце към изкачващата се платформа.