Капанът

14

От другата страна на завесите пристъпваме в море от мрак, с чиито размери не сме напълно наясно, докато…

— Осветлението ще се включи след три, две, едно… — произнася главният съветник с изненадващо приятелски тон.

Облива ни бяла светлина.

Намираме се в голямо помещение с две ясно обособени половини. Едната част явно е лаборатория. Върху работните повърхности и в шкафовете със стъклени вратички в идеален ред са строени епруветки, шишенца, горелки, инкубатори, микроскопи, лабораторни блендери, нагреватели със сухи блокове, компресори и центрофуги. Върху рафт, простираш се по цялата дължина на стената, на стойки са подредени епруветки, пълни с кръв. От няколко от уредите звучи меко жужене и в тях леко се поклащаш колби, дополовина пълни с нашата кръв.

В другата страна на помещението се издигат стелажи с оръжия. Има редици с пушки в различен размер и форма, пистолети и револвери, както и двуцеви и дългоцеви оръжия, проблясващи под светлината. На най-долния рафт са складирани сандъци с пълнители, гранати и патрони.

— Както може би сте се досетили, това е строго секретна част от двореца, само за хора — обяснява главният съветник. — Тоест за нея знаят само хора и само хора влизат тук. По-точно ние четиримата — пояснява и сочи към Основоположниците.

— Четирима? — повтаря невярващо Сиси. — Има ли причина да не броите хората в катакомбите? В смисъл на стотици други хора?

Лицето на главния съветник е напълно безизразно и неразгадаемо. Подръпва левия си ръкав веднъж и после още веднъж.

— Ако не са тези в катакомбите, не би ни имало и нас тук. А ако ние не сме тук, за онези в катакомбите не би имало надежда. Това означава, че те са нужни. За нашето съществуване, както и за тяхното собствено.

— Това са само приказки — отсича Сиси. — Умело прикритие на вашето предателство. Нека сме честни. Жертвате тях заради собствената си сигурност. И както вече казах, няма да взема участие в това. Няма да получите повече и капка от кръвта ми, докато всички долу не бъдат освободени.

Главният съветник отива до едно бюро и взема електронен таблет.

— Постарахме се да сме цивилизовани — обръща се към нас. — Опитахме да призовем здравия ви разум и се помъчихме да подходим рационално. Дори представихме нещата от гледната точка на учения с надеждата да разбереш как това е била мечтата на живота на баща ти и неговата страст. Очевидно нищо не проработи. — Почуква по екрана на таблета и натиска поредица от клавиши.

— Чуйте ни — настоява Сиси и пристъпва към него. Дясната му вежда се повдига леко, съвсем дребна, но необичайна демонстрация на емоция. — Не е нужно да става по този начин — продължава Сиси. — Казах ви и преди! Ще се качим на влака и ще се измъкнем оттук, всички, включително и намиращите се в катакомбите. Не е нужно да загиват повече хора. Вие имате достъп до контролните пултове в двореца. Сигурно сте наясно как да отворите точните врати, как да пуснете влака в движение. От там…

— Е, права си за достъпа ми до контролните пултове. Този таблет наистина контролира всичко. Придвижването на нишите, влака… — Едно мускулче под лявото му око потрепва. — Така че, да, хайде. Нека всички се качим на влака. Да се натъпчем във вагоните, да отпътуваме за планините и да заживеем щастливо. — Почесва китката си. — Каква красива мечта имаш само. Нека позная, ще поемем ли на изток, яхнали розови понита под искрящите цветове на дъгата?

— Защо не… — понечва да каже нещо Сиси.

Очите му се задържат за кратко върху нея, преди да се стрелнат към мен. Знам защо Сиси замълча. Заради израза в очите му е: наподобява мъртва риба, плуваща по повърхността — люспите й още блестят, но отвътре е мъртва.

Натиска няколко клавиша, на таблета.

Никой не помръдва.

— Нека ви извадя от заблудите, свързани с фантасмагоричните ви идеи. Огледайте лабораторията. Готова е и чака от години. За какво? Бихте попитали, ако не бяхте така заслепени от глупавите си планове. Цялото оборудване тук служи на една цел: да произведе артилерията Ориджин. Кръвта ви ще бъде смесена и после вложена във всякакъв вид оръжия: пълнители за пистолети и револвери, разтворими таблетки, патрони за пушки. Щом се сдобием с достатъчно от кръвта ви, разбира се.

С нежност вперва поглед надолу към подредените на масата стрели. Взема една. Изработена е от прозрачен материал и е пълна с тъмночервена течност.

— Засега започваме със стрели и ръчни гранати. Всъщност тези стрели тъкмо бяха напълнени със серум от смесената кръв на двама ви плюс консерванти. Готови са да бъдат вкарани в употреба. И погледнете тези две гранати тук, напълно заредени са. Само да бъде дръпнат взривателят, и ще пръснат шрапнел от желирана Ориджин кръв. Засега са само прототип, но пък впечатляващ. — Езикът му се стрелва навън от устата и навлажнява устните му.

— Стига една стрела или парче шрапнел да прободе кожата му, и здрачникът ще се върне в редиците на хората до минути. Ето колко ефикасен е концентратът от комбинирана ваша кръв.

Хваща един кинжал и прекарва широката страна на острието по опакото на ръката си.

— Показвам ви това, защото образите струват колкото хиляди думи. Вижте тези технологии. Помислете за десетилетията работа, които стоят зад тях, за пожертвания живот на толкова хора, за прецизното планиране, което е направило всичко това възможно. Всичко това, на което твоят баща постави началото преди години. Сега помислете: наистина ли ще захвърлим десетилетия труд и жертви, за да помогнем на шепа окаяни клетници да направят и без друго обречен опит за бягство към планините? — Оставя кинжала на плота до себе си. Преднамерено, бавно, демонстративно.

— Този грандиозен план да преобразите всички… — заговарям аз. — За него е нужен сто пъти или дори хиляда пъти по-голям арсенал от това, с което разполагате тук.

— Знаем — прошепва главният съветник. — Повярвай ми, знаем.

— Ще се изисква много Ориджин кръв.

— Така е.

Тишина.

— Говорите така — продължавам, — сякаш със Сиси ще сме наоколо с години. Е, имам новини за вас. Владетеля знае за Ориджин. Прочетохме едно писмо, пратено от двореца. Всички знаят за нас. И са наясно, че сме тук — видяха ни долу в катакомбите. Няма начин да допуснат да останем живи по-дълго от няколко дни.

— О, онова писмо — отвръща главният съветник. — От двореца? Адресирано до Кругман и старейшините в Мисията? — Главният съветник чеше китката си. — Допадна ли ви начинът ми на изразяване? — Вирва високо нос и издува гърди. — Обясних ви, че съм съветник на негово владичество. Като такъв имам достъп до официалния печат. И не е никакъв проблем да скатаем по някое писмо във влака ако и когато се наложи.

Разсеяно докосва ревера на сакото си.

— В двореца нямат никаква представа за Ориджин. И да, видяха ви и ви разпознаха, когато обикаляха из катакомбите по-рано днес. Появата ви разбуни сериозно духовете — момчето ловец и момичето от купола са открити! Всъщност в рамките на следващите четирийсет и осем часа Владетеля планира да ви погълне. И двамата. По повод рождения си ден.

Той прави пауза и преценява израженията на лицата ни. Нещо го развеселява; чеше се по китката дълго и замечтано.

— Но няма защо да се тревожите. Преди това да е успяло да се случи, всъщност още утре, планирам да му съобщя тъжната вест за злочестата ви преждевременна смърт. Влезли в схватка с няколко момчета долу в катакомбите. Заради какво… И аз не знам… Може би заради Сиси, да речем. Нещата са излезли извън контрол и в крайна сметка сте се удавили в септичната шахта и сте потънали в канализацията. И двамата.

— Владетеля няма да ти повярва — обажда се Сиси.

— Естествено, че ще ми повярва. Ще изпадне, разбира се, в апоплектична ярост и ще се втурне право в катакомбите. И, то се знае, няма да ви открие. Нито той, нито някой друг ще ви подуши на територията на двореца. Стига да стоите в херметически запечатаните помещения. — Докосва ъгълчето на устата си с върха на кутрето. — Само има да изгладим няколко момента, преди историята да стане напълно достоверна. Ще трябва да ви пратим обратно и да прекарате още една нощ в катакомбите — в случай, че Владетеля реши да направи изненадващо посещение, та да се полюбува на находката на века. Но утре, след като сме изпипали всички подробности, ще сте отново в това помещение. А след това ще информираме Владетеля за внезапната ви кончина.

Оглежда ни за миг; нещо в мълчанието ни го раздразва. Взема кинжала и поглежда към мен.

— Мисля, че ще е добре да схванеш нещо.

— Какво е то?

— Ти и това момиче — започва. — Вие сте Ориджин.

— Разбрах го, но…

— Вече не сте Джийн и Сиси. Вече не това са обозначенията, имената или идентичностите ви. Вие сте Ориджин. Вие сте лек за здрачниците. Най-добре отсега нататък да гледате на себе си по този начин. — Вдига острието до носа си и го подушва. — Бихме могли да ви инжектираме с упойващи средства. Да ви третираме като изпаднали в летаргия зеленчуци, произвеждащи кръв. Ще си лежите там заспали с години, не, с десетилетия. Вече никога няма да повдигнете клепачи и бавно ще се превърнете в повехнали растения с побелели коси и дълги нокти…

— Но няма да предприемете подобно нещо — прекъсвам го. — Иначе досега да сте го направили. Нуждаете се кръвта ни да е чиста. Не с примесени химикали, които бихте ни инжектирали.

Целя се напосоки, но явно съм улучил.

Устните му потръпват съвсем лекичко.

— Трябваме ви будни, в добро здраве и енергични в продължение на години. А не като химически обработени зеленчуци, които лежат в леглата, а телата им атрофират. Трябва ви…

— Млъкни — нарежда ми тихо той. — Просто млъкни.

Атмосферата в помещението се нажежава.

— Ние, Основоположниците, не оцеляхме сред тях, без това да ни направи безскрупулни — изрича тихо. — Работата трябва да се върши с минимална врява. Рисковете трябва да се избягват, а обременяващият товар да бъде жертван. Така че помнете тази дума: безскрупулни. Ако се противите, ще бъдем безскрупулни. Безскрупулни, за да получим пълното ви, макар и не доброволно сътрудничество.

Когато Сиси заговаря, гласът й е спокоен и уверен като на главния съветник.

— Никога няма да получите сътрудничеството ни. Не и докато продължавате да пращате безброй момичета и момчета на смърт. Твърдите, че е за висша цел, но чия висша цел? — Тя клати глава. — Така че, давайте, упойте ни, инжектирайте ни. Това е единственият начин да се доберете до кръвта ни. Омърсете скъпоценната си Ориджин кръв.

Главният съветник я наблюдава с леден поглед през притворените си очи. Хваща таблета и докосва екрана.

Групата мъже се размърдват като един и се местят на няколко метра от очертания правоъгълник на пода. Двама от тях се вмъкват в ниша и вземат оръжия. Пушки с упойващи стрелички.

От пода се разнася жужене.

— Чакахме дълго, имахме страшно много време да обмисляме и планираме всяка възникнала непредвидена ситуация. — Темпото му на говор е целенасочено забавено, хипнотизиращо и по тази причина заплашително. — Още преди години се настроихме за нещо подобно на дребните би щуротии, за които вероятно мислите, че са ужасно хитри и находчиви. Съставихме списък с варианти как да се справим с всякаква възможна реакция: „А“, „Б“ и „В“, както и варианти „А1“, „Б1“ и „В1“. Тонът му прелива от самодоволство. — Реакцията ви в момента изисква да приложим план „Б1“. — Натиска един бутон.

Плоскостта в правоъгълното очертание бързо се отдръпва и отдолу се открива дупка. От нея излиза една от подвижните ниши. Стъклото се е замъглило заради кондензацията и е невъзможно да се види кой е вътре. После нечия ръка вътре в нишата започва да бърше стъклото и през него се виждат очи, а след това и лице. Лицето е уплашено. Детско е. На Дейвид е.

— Имаме си нашите методи да си осигурим сътрудничество — шепне главният съветник.

Сиси мигом се напряга. Затичва към нишата, а двама от Основоположниците пристъпват напред. Хващам я за ръката и я задържам. Другият Основоположник се прицелва в нея с упойващата стрела.

— Тези стрели са заредени със силен седатив — обяснява главният съветник. — Моля ви, не ни карайте да ги използваме върху вас.

Сиси се мъчи да изтръгне ръката си от моята хватка.

— Сиси — просъсквам. — Недей.

Тя трепери от гняв, но държи на своето, а очите й мятат мълнии към мъжете в помещението. Един от Основоположниците се приближава до стелаж и взема пушка. Връща се на мястото си до другите двама, а по лицето му не личат никакви емоции.

Главният съветник чеше китката си, а очите му блестят одобрително. Посяга към нишата и натиска един бутон отстрани. Стъклената преграда се отваря.

Дейвид се задавя от внезапния приток на свеж въздух. Кашлицата му е остра и суха. Главният съветник го измъква навън и безцеремонно го пуска на пода. Сритва го в корема.

— Хей! — крясвам.

Дейвид се свива на кълбо и сграбчва коленете си. Главният съветник измъква чифт латексови ръкавици от джоба на сакото си, а после изважда от другия джоб спринцовка с игла. Пълна е с пенеста жълтеникава течност. Хваща Дейвид за косата и отмята главата му назад.

Сиси се спуска напред. Също и аз. Но въоръжените Основоположници се придвижват към нас и тикат в лицата ни пушката и оръжията с упойващите стрели. Заковаваме се по местата си.

Главният съветник забива иглата в шията на Дейвид и изпразва цялата спринцовка. Само след секунди тялото на Дейвид се отпуска и главата му се тропва в пода.

— С какво го инжектирахте? — крясва Сиси.

— С концентрирано съединение — отвръща главният съветник и пъха спринцовката в торбичка с цип. Сваля латексовите си ръкавици, смачква ги на топка и ги пъха в торбичката, а после старателно я закопчава. — Представлява смес от слюнка на петима различни здрачници. Центрофугирани заедно, после средните два — и най-ефикасни слоя — са извлечени, добавени са малко консерванти и ето я готовата жълта течност. Сега тя се движи из кръвоносната система на Дейвид. А в същия този момент кръвта прониква във всеки орган и във всяка негова молекула.

Двамата със Сиси се хвърляме към Дейвид, вече без изобщо да ни е грижа за мъжете и техните оръжия. Тях явно това не ги вълнува. Дейвид вече е започнал да трепери, кожата му е ледена на допир и покрита с пот. После тялото му е обхванато от конвулсии, ръцете му се блъскат в гладките плочки на пода.

— Сигурен съм, че Джийн вече е наясно — главният съветник говори меко, с поглед, прикован в Дейвид, — но нека да припомня за всеки случай. Веднъж заразен, човек се трансформира в здрачник в рамките на период между два часа и два дни. Слюнка от няколко здрачници ще повиши неимоверно скоростта на преобразяване.

Изведнъж Дейвид извива гръб, а тялото му се напряга като обтегната тетива на лък. Устата му зейва широко, а после се затваря и зъбите му изтракват. Мъжът с пушката насочва притеснено оръжието си към Дейвид.

— Това клето дете беше инжектирано със слюнка от петима здрачници.

В ръцете ми Дейвид е на път да полети към бездната. От всяка негова пора се лее пот, температурата му спада рязко и той трепери неудържимо, а трескавото му лице представлява неясно вибриращо петно.

— Двайсет секунди преди да се преобрази — обявява главният съветник, взрян в часовника си.

Сиси изпищява и скача на крака. Втурва се към главния съветник, но той не помръдва. Дори не потрепва, когато тя измъква кинжала от ръката му.

Тя разрязва дланта си наистина дълбоко. В шепата й започва да се събира кръв.

Главният съветник чеше китката си.

И в следващия момент тя коленичи до Дейвид, накланя главата му назад и сипва кръвта в леко отворената му уста. Хвърля кинжала към мен и аз го ловя във въздуха. След по-малко от секунда вече съм срязал собствената си длан и избутвам Сиси настрани, за да дам на Дейвид да пие от моята кръв. В рамките на следващата минута се редуваме да наливаме кръв в устата му. Дейвид спира да трепери и се отпуска в относителен покой. Но тялото му продължава да е владяно от треската, а тениската му е напоена с пот. Ще минат часове, преди да е излекуван напълно.

Главният съветник излъчва мълчаливо ликуване. Кима към един от мъжете. Той заменя оръжието с упойваща стрела с друго, заредено с Ориджин кръв. Цели се и натиска спусъка. Стреличката се забива в бедрото на Дейвид.

— Това ще ускори нещата — заговаря мъжът.

След секунди Дейвид се успокоява. Дишането му става равномерно и по-дълбоко. Температурата му се нормализира.

— Както виждате — изрича спокойно главният съветник, — умеем да сме… безскрупулни. Знаем за Дейвид. Знаем за Епап. Знаем…

— Млъкни — прекъсва го Сиси. — Просто млъкни най-накрая!

Главният съветник замълчава стъписан. После очите му проблясват, а ъгълчетата на устните му се извиват, устата му се разтваря и разкрива зъбите му. Имитира усмивка. Изкривена е гротескно и очевидно има за цел да послужи като подигравка към Сиси.

Тя отклонява рязко очи, а взорът й гори дупки в пода. Спестява си сблъсъка за друг ден.

Таблетът на главния съветник започва да присветва и да бипка. Той го поглежда и бързо чете.

— А сега ще се наложи да ме извините — обявява драматично. — Негово владичество се нуждае от мен. Доколкото схващам, става дума за нещо спешно.

Тръгва към вратата, като в същото време работи на таблета.

— Сега и двамата ще бъдете върнати в катакомбите. Но само за тази нощ, нали помните? Ще се видим отново тук още утре. — Поспира на вратата и оглежда помещението. Лепва на лицето си още една недодялана усмивка, а после издава фалшив зловещ смях. — Добре дошли в чисто новия си дом.