Капанът

37

Тръгвам към кабриолета. Вече впрягам обратно нейния кон, когато тя ме настига. Застава от другата страна на коня.

— Какво правиш? — пита.

— Имаш предвид какво правим. — Дърпам кожените каиши през халките достатъчно силно, че да накарам коня да изпръхти недоволно. — Връщаме се за Епап. Заедно.

— Не е нужно… — заговаря тя.

— Вече е късен следобед. Нямаме много време. Със сигурност нямаме време да спорим. Идвам с теб. Ще се заемем заедно с това.

Тя ме наблюдава мълчаливо. Започва да клати глава.

— Джийн…

— Докато стигнем до сградата „Домейн“, вече почти ще с паднал здрач. Трябва да се вмъкнем и да излезем обратно навън наистина бързо. Да открием Епап и да изчезнем от там. Няма място за грешки. Няма кога да се ориентираш и да търсиш пътя си. Аз познавам сградата. Нужен съм ти.

Сиси не казва нищо, но чувствам как изучава всяко мое движение. Пъхам се между двата коня и отново проверявам вала. Кабриолетът е готов. Сиси продължава да се взира в мен. Отивам до най-близкото дърво.

— Ще взема плодове за Епап — обяснявам на Сиси през рамо. Откъсвам няколко от най-големите плодове, висящи от клоните, и ги намествам в свивката на ръката си.

Хвърлям ги през прозореца в купето на кабриолета. Отивам до предната му част, но никъде не виждам Сиси. Не е вътре в кабриолета, нито стои до конете. Оглеждам пространството между дърветата.

— Тук горе — виква тя от капрата. Седнала е на едната половина от пейката, като е оставила място за мен да се настаня до нея. Очите ни се срещат и тя задържа погледа ми. Качвам се и сядам до нея.

Сграбчвам юздите и ги дърпам рязко. Кабриолетът потегля. В началото се движи бавно, а после се забързва и накрая конете хукват в галоп. Земята под нас е неясно петно, което от зелено става кафяво. При всеки подскок на кабриолета със Сиси се блъскаме един в друг. Вятърът обдухва силно лицата ни. Тя се плъзва по-близо до мен и се обляга. Аз отвръщам леко на натиска й. Не говорим, докато се движим към небостъргачите в далечината. Обратно в гнездото на стършелите. Но съм заедно със Сиси, Сиси е редом с мен и няма друго място, на което предпочитам да бъда.