Господарят на хаоса

Глава 39Възможности

Егвийн намести грижливо шарфа си и изгледа Мат. Очакваше да се свие като натикан в дупката язовец, но той просто изглеждаше като ударен с чук и много изпотен. Толкова много въпроси имаше, които й се искаше да зададе — как всъщност Ранд беше научил за Салидар? Как бе възможно да знае, че е открила тайната на Пътуването? Какво изобщо си въобразяваше, че прави Ранд? — но не мислеше да ги задава сега. От Мат и неговата Банда на Червената ръка главата й кръжеше. Ранд сигурно я беше дарил с дар от небесата.

— Столът ми — каза тя тихо. Надяваше се да е забелязал, че не се поти, както и Елейн и Нинив — Нинив във всеки случай не много. Сюан им беше разкрила номера, който нямаше нищо общо със Силата — само въпрос на съсредоточаване по определен начин. Нинив много се беше ядосала — и нищо чудно, — че Сюан не ги беше научила на това преди, но Сюан спокойно поясни, че това било само за Айез Седай, не и за Посветени. Вярно, че едно хладно, наместо изпотено лице, изглежда, доста помагаше в разговорите. Поне с някои. С Мат обаче трябваше да направи чудеса. Стига да престанеше да я зяпа така. — Мат? Столът ми!

Той се сепна, а после стана и отстъпи встрани, местейки безмълвно поглед от Елейн към Нинив, сякаш бяха някаква загадка. Е, Нинив и Елейн го гледаха не по-малко озадачено и със сигурност имаха не по-малко основание за това.

Тя изтупа възглавничките и ги намести на седалката, този път без да помисли ласкаво за Чеза. Вече не се нуждаеше от тях, изобщо, но трябваше или да се откаже от банята, или да приеме възглавничките, докато не спаднеше и последната подутина. Чеза щеше да махне възглавничките, ако й кажеше. Все едно дали лицето й се потеше, или беше хладно, Егвийн все пак беше Амирлинския трон, пред която се кланяха крале и кралици — макар досега все още никой да не беше го правил; тя бе тази, която много скоро щеше да осъди и екзекутира Елайда и да въдвори ред в Бялата кула и по този начин — в целия свят. Чеза обаче така щеше да я уязви с укорителните си погледи за това, че не й е позволила да се погрижи за нея, че да остави възглавничките бе много по за предпочитане.

Тя седна, сложи ръце на масата и каза:

— Мат…

Той обаче я прекъсна тутакси.

— Виж какво, това наистина е пълна лудост — рече той тихо. Тихо, но много твърдо. — Най-накрая ще ти откъснат главата, Егвийн. И на трите. И на трите ще… ви… откъснат… главичките.

— Мат — каза тя с малко по-строг тон, но той продължи:

— Слушай, все още можете да се измъкнете от всичко това. Ако те си мислят, че си Амирлин, можеш да дойдеш с мен, за да… да пренесеш Бандата ми. Правиш едно прагче и изчезваме преди тези ненормалнички с мозъци колкото на кокошки да успеят да мигнат.

Нинив беше видяла, че сайдар около него се губи, но си беше имала работа с вироглави мъже много преди да се научи да прелива. Изръмжа тихо: „Той ще ми насини задника, така ли?“, ловко надигна полите си и изрита Мат в крака, толкова силно, че той залитна чак към стената, преди да успее да се хване за ритнатото място. Елейн избухна в смях и също толкова бързо го потисна, но устните й продължиха да се кривят и очите й блестяха.

Егвийн прехапа устна, за да не се разсмее и тя. Наистина беше смешно. Мат бавно извърна глава и изгледа Нинив с широко отворени от възмущение и гняв очи. После веждите му се свъсиха и той дръпна разкопчаното си палто да си го оправи и бавно закрачи към нея. Бавно, защото накуцваше. Егвийн покри уста с шепа. Наистина единственото, което можеше да направи, беше да не се разсмее.

Нинив се изправи навъсена, но после като че ли се сети за някои неща. Може би беше набрала достатъчно яд, за да прелее, но спрямо Мат сайдар явно беше безполезен. Мат беше доста висок за мъж от Две реки, значително по-висок от нея, доста по-силен и в очите му определено се четеше опасен блясък. Тя хвърли поглед към Егвийн и взе да си оправя несъществуващите гънки на роклята, стараейки се да запази строгата си физиономия. Мат пристъпи още една крачка към нея с лице като гръмотевичен облак. Поредният й припрян поглед, издаващ начало на тревога, бе последван от ситна стъпка назад.

— Мат — каза Егвийн строго. Той не спря. — Мат, престани да се правиш на глупак. Здраво си нагазил лука, но би трябвало да мога да те измъкна, ако се вслушаш в здравия разум.

Най-после той се закова. Изгледа Нинив сърдито, размаха й заканително пръст и отново се обърна към нея.

— Аз ли съм нагазил лука? Егвийн, ти си скочила от дървото право в мечата дупка и си въобразяваш, че всичко е наред само защото още не си стигнала дъното!

Тя му се усмихна кротко.

— Мат, малцина тук в Салидар хранят добри чувства към Заклетите в Дракона. Лорд Брин определено не е от тях, нито неговите войници. Чухме доста неприятни истории. Някои — направо гадни.

— Заклетите в Дракона! — изрева той. — Какво общо имат те с мен? Аз не съм никакъв проклет Заклет в Дракона!

— Разбира се, че си, Мат. — Каза го така, сякаш беше най-очевидното нещо на света. Каквото си и беше, ако си помислеше човек. — Отиваш там, където те изпрати Ранд. Какво друго може да си освен Заклет в Дракона? Но ако ме послушаш, мога да ги спра да набият твоята глава на някоя пика. Всъщност не мисля, че лорд Брин ще използва пика — той все се оплаква, че не му стигат — но съм сигурна, че ще измисли нещо.

Мат погледна другите две жени и за миг Егвийн стисна устни. Беше се изразила достатъчно ясно, но той като че ли се напъваше да разбере за какво всъщност му говори. Елейн му отвърна със стегната усмивка и утвърдително кимане. Можеше и да не разбира накъде е подкарала Егвийн, но много добре знаеше, че не говори само за да й се чуе гласът. Нинив, която продължаваше да полага усилия да задържи строгата си физиономия, само го изгледа и подръпна плитката си, но може би така беше по-добре. Въпреки че бе започнала да се изпотява. Когато се ядосаше, Нинив губеше самоконтрол.

— Сега ти ме чуй, Егвийн — каза Мат. Но пък и обърканото му мълчание май беше продължило твърде дълго. Успя някак да съчетае нравоучителния тон със снизхождение по най-язвителен начин. — Щом толкова държиш да се наричаш Амирлин, можеш да се наричаш Амирлин. Ранд би те посрещнал с отворени обятия в Кемлин дори да не му заведеш всичките тези Айез Седай, но знам, че ще бъде безкрайно щастлив, ако го направиш. Каквито и да са ти проблемите с Елайда, той може да ти ги реши. Тя знае, че той е Преродения Дракон. Светлина, нали помниш писмото й! Ами че той ще ти закърпи Бялата кула и на поднос ще ти я поднесе преди да успееш да мигнеш. Без битки. Без кръвопролития. Сама знаеш, че не искаш кръвопролития, Егвийн.

Това беше вярно. Пролееше ли се първата кръв между Салидар и Тар Валон, щеше да стане страшно трудно Кулата да се обедини. Пролееше ли се кръвта на първата Айез Седай, можеше да стане направо невъзможно. И все пак Елайда трябваше да бъде свалена и Егвийн беше готова да направи това, което трябваше да се направи. Но просто не й харесваше. И освен това не й харесваше точно Мат да й казва какво знае, още по-малко й харесваше, че беше прав. Определено още по-малко й харесваше. Голямо усилие й струваше да задържи ръцете си спокойно върху масата. Искаше й се да стане и да го зашлеви.

— Както и да се разбера с Ранд — отвърна му тя хладно, — можеш да си сигурен, че няма да стане, като поведа Айез Седай да се кълнат във вярност пред него или пред който и да било мъж. — Хладно и съвсем не като в спор: просто му съобщаваше най-очевидни неща. — А как ще се оправя с Елайда, си е моя грижа и не е твоя работа. Ако изобщо имаш ум в главата си, Мат, ще си държиш езика зад зъбите и в Салидар ще стъпваш ситно-ситно. Започнеш ли да дрънкаш пред Айез Седай какво щял да направи Ранд, след като коленичат пред него, отговорите, които ще получиш, може и да не ти харесат. Заговориш ли, че ще ме отведеш, или Нинив или Елейн, ще имаш голям късмет, ако не те намушкат с някой меч.

Той я изгледа сърдито.

— Пак ще поговорим, когато ти дойде умът в главата, Егвийн. Том Мерилин да се мярка наоколо? — Тя кимна. За какво му беше пък Том Мерилин? Сигурно за да се налеят с вино. Е, на добър час, стига да можеха да намерят кръчма тук. — Когато ти дойде умът — повтори мрачно той и закрачи — закуцука по-скоро — към вратата.

— Мат — каза Елейн, — на твое място не бих се опитала да си замина. Да се влезе в Салидар е много по-лесно, отколкото да се излезе.

Той й се ухили нахално и така я изгледа от глава до пети, че имаше късмет, че тя не му показа всичките си зъби.

— А теб, коронована госпожице, ще те отведа в Кемлин дори да се наложи да те вържа на вързоп, за да те връча на Ранд. Да ме изгори дано, ако не го направя. И проклет да съм, ако не си замина, когато аз реша. — Поклонът му беше подигравателен, към Елейн и Егвийн. Нинив беше удостоена само с кратко изръмжаване и размахан пръст.

— Как е възможно Ранд да има такъв непоносим простак за приятел? — попита Елейн, но едва след като вратата се затвори плътно след него.

— Да, съвсем го е ударил през просото — измърмори мрачно Нинив.

— Трябваше да го оставя да направи каквото иска, Нинив. Крайно време е да запомниш, че вече си Айез Седай. Не можеш току-така да подритваш хората, да им дърпаш ушите и да ги налагаш със сопи. — Нинив я зяпна и устата й се размърда безмълвно, лицето й почервеня още повече. Елейн заби поглед в килима.

Егвийн въздъхна, сгъна шарфа с шарените ресни и го отмести на масата. Правеше това, когато се наложеше да увери Елейн и Нинив, че са сами; понякога шарфът ги караше да започнат да приказват на Амирлинския трон вместо на Егвийн ал-Вийр. Както обикновено, жестът подейства: Нинив си пое дъх и отвори уста, но преди да е успяла да заговори, Елейн каза:

— Ти да не си решила да го прикачиш с тази негова Банда на Червената ръка към Гарет Брин?

Егвийн поклати глава. Стражниците ги бяха уведомили, че в Бандата на Мат вече има шест-седем хиляди души, доста повече, отколкото ги помнеше в Кайриен, и доста значителен брой, макар и не чак толкова, колкото твърдяха онези двама пленници, но войниците на Брин наистина не обичаха Заклетите в Дракона. Освен това тя си имаше свои планове, които им обясни, след като придърпаха столовете си към масата.

— Това е гениално! — Щедрата усмивка на Елейн показваше, че наистина си го мисли. Но пък Елейн винаги казваше това, което мисли. — Не допусках, че другото е възможно, но това наистина е гениално.

Нинив изсумтя раздразнено.

— Какво те кара да мислиш, че Мат ще се съгласи? Ще откаже само за да ти направи напук.

— Мисля, че той е обещал — отвърна простичко Егвийн и Нинив кимна. Бавно и доста неохотно, но кимна. Елейн естествено изглеждаше объркана: нали познаваше Мат. — Елейн, Мат прави точно това, което на него му харесва. Винаги го е правил.

— Без значение колко ряпа ще трябва да обели за това — измърмори Нинив — или колко ще го напердашат.

— Да, Мат си е такъв — въздъхна Егвийн. — Най-безотговорното хлапе в Емондово поле, може би в целите Две реки. Но даде ли дума, държи на нея. И мисля, че е обещал на Ранд да те върне в Кемлин, Елейн. Сигурно забеляза, че се отказа да кани мен — донякъде се беше отказал, — но за теб не се отметна и ей тоничко. Смятам, че ще се опита да стои край теб толкова плътно, колкото кесията на колана ти. Но няма да го оставим изобщо да те види, освен ако не направи това, което искаме. — Тя замълча. — Елейн, ако искаш да отидеш с него, можеш. При Ранд, искам да кажа. Веднага щом изстискаме цялата възможна полза от Мат и Бандата му.

Елейн поклати глава и я погледна решително.

— Не, Ебу Дар е много по-важен. — Това беше една от победите им, спечелена изненадващо още при първото предложение. Елейн и Нинив трябваше да се присъединят към Мерилил. — Ако е край мен, поне ще разполагам с няколко дни да проуча тер-ангреала, който носи. Такова трябва да е, Егвийн. Нищо друго не може да го обясни.

Егвийн можеше само да се съгласи. Тя смяташе само да го увие във Въздух на място, просто ката едно лекичко напомняне кого се е опитал да дърпа, но потоците го докоснаха и се стопиха. Другояче не можеше да се обясни. Просто щом го докоснаха и престанаха да съществуват. Изумлението й, откакто го осъзна, все още не беше минало и се оказа, че не е единствената, която заоправя полите си, без да има нужда.

— Ще трябва да накараме Стражниците да му пребъркат джобовете. — Нинив, която явно си беше представила картинката, го каза с явно задоволство. — Ще видим как ще му хареса това на господин Мат Каутон.

— Ако му отнемем нещо — отвърна търпеливо Егвийн, — не смяташ ли, че ще се опъва, когато започнем да му казваме какво да прави? — Мат никога не беше приемал заповедите много добре и обикновената му реакция към Айез Седай и Единствената сила беше да се измъкне при първа възможност. Може би обещанието му пред Ранд щеше да предотврати това — трябваше да има обещание, нищо друго не можеше да обясни поведението му — но не й се искаше да рискува. Нинив кимна с голяма неохота.

— Може пък… — Елейн забарабани с пръсти по масата и за момент спря и се замисли. — Може пък да можем да го отведем в Ебу Дар. Така сигурно ще имам повече възможност да му поразуча тер-ангреала. Макар че щом спира сайдар, не виждам как изобщо бих могла да го проуча.

— Да помъкнем със себе си този грубиян? — Нинив стисна устни. — Не го казваш сериозно, Елейн. Той е в състояние да ни почерни живота — за това много го бива. Никога няма да прави каквото му се каже. Освен това не го свърта на едно място, за да го направи. И толкова се е запалил да те отведе в Кемлин, че няма да го помръднеш и с остен да го ръчкаш.

— Но щом е решил да ме държи под око, докато се озова в Кемлин — отвърна Елейн, — няма да има друг избор освен да върви с нас. Страхотно!

— Като че ли не е много лоша идея — намеси се Егвийн преди Нинив да намери някакво възражение. Да ги изпрати за купата й се струваше добре, но колкото повече се замисляше къде щяха да я търсят, толкова повече се притесняваше. — Десетина войници с вас май няма да са никак излишни, освен ако не сте си подбрали Стражници, без да знам. Том и Джюйлин може да са много добри, както и Биргит, но там, където отивате, е доста бурно.

— Десетина наистина няма да е зле — каза Елейн и леко се изчерви. — Стига да се подчиняват на заповеди.

— Едва ли ще водим дуели, Елейн, колкото и докачливи да са тези ебударци — изсумтя Нинив. — Том и Джюйлин ще са предостатъчни. Мен ако питате, всички тези приказки, които чухме, бяха само за да ни откажат. — Бяха изслушали безброй приказки за Ебу Дар, след като се разчу, че ще тръгват; Чеза беше чула няколко, всяка от които по-страховита и ужасна от предишната — за чужденци, убити за това, че са погледнали някого накриво, преди да успеят да мигнат, за овдовели жени и осиротели дечица заради една-едничка дума, за жени, които се биели с ножове по улиците. — Щом можахме да оцелеем в Танчико само с Том и Джюйлин, при все че ни се бяха трупнали Лиандрин и Черните сестри, ще се оправим и в Ебу Дар без Мат Каутон и неговите десетина войници. Мат да ми командва войници! Та той дори кравите на баща си забравяше да издои, ако не го чучнеше човек на столчето и не му натикаше ведрото в ръцете.

Егвийн въздъхна. Биргит. Но всеки път когато споменеше Биргит, двете я зяпваха като оглупели и или сменяха темата, или продължаваха, все едно че Биргит изобщо не е споменавана. Един поглед й беше достатъчен, за да разбере, че жената, която непрекъснато ходеше по петите на Нинив и Елейн — особено на Елейн, кой знае защо — е същата, която беше зърнала в Тел-айеран-риод. Биргит от легендите, стрелкинята, която никога не изпуска целта, една от мъртвите герои, чакащи да ги призове Рогът на Валийр. Мъртва героиня, а не жива жена, която да крачи из улиците на Салидар, но въпреки всичко си беше същата жена. Елейн така и не беше й предложила някакво обяснение, а само смутено ломотеше, че нямала право да говори за нещо, за което се били разбрали да не говори. Колкото до самата Биргит, героинята от легендите, тя или тръгваше в обратна посока, или се шмугваше в някоя уличка, щом видеше Егвийн да се приближава към нея. Да нареди на жената да дойде в кабинета й и да й поиска обяснение беше изключено — в края на краищата тя беше обещала, колкото и глупаво да се чувстваше от цялото това положение. Все едно, то едва ли представляваше някаква заплаха. Само й се искаше да разбере защо. И как.

Засега тя изхвърли Биргит от главата си и се наведе над масата към Нинив.

— Сигурно не можем да накараме Мат да изпълнява точно заповедите ви, но няма ли да е чудесно да го видим как се тормози от това, че се налага да ви бъде телохранител?

— Няма да е зле — отвърна замислено Елейн. — Особено ако Ранд наистина го е направил генерал. Майка често казваше, че най-добрите мъже приемат най-неохотно да им заповядваш и винаги си струва да ги научиш. Не бих казала, че Мат е от най-добрите. Лини пък казва, че „Глупците слушат само себе си“ — но ако можем да го научим достатъчно, че да не се държи като самовлюбен глупак, когато няма да има кой да го отърве, ще направим голяма услуга на Ранд. Освен това ще ми трябва време, за да мога да изуча този тер-ангреал.

Егвийн се постара да не се засмее. Елейн винаги схващаше бързо. Но пък, от друга страна, най-вероятно щеше да се опита да научи Мат на покорство. А това си струваше да го види човек. Елейн й харесваше и тя се възхищаваше на силата й, но в това състезание щеше да заложи на Мат. Щеше да заложи дори мустаците си, ако имаше такива.

Нинив се заинати. Мат бил опак човек; щял да казва „долу“ когато те кажат „горе“, само за да им прави напук. Щял да им създава неприятности дори в бъчва да го натикат и да заковат капака. Щяло да им се наложи непрекъснато да го извличат от кръчми и комарджийски вертепи. Някъде към края сведе възраженията си до твърдението, че най-вероятно Мат щял да щипне Елейн още първия път, когато се окаже с гръб към него, и Егвийн вече разбра, че преодоляват упорството й. Мат наистина непрекъснато задиряше жени, нещо, което Егвийн трудно можеше да одобри, но Нинив със сигурност знаеше не по-зле от нея, че колкото и да се заглеждаше по жените когато и както не биваше, той сякаш притежаваше някакъв непогрешим нюх да задиря само онези, които искаха да бъдат задиряни, колкото и да изглеждаше невероятно. За съжаление, тъкмо когато изглеждаше сигурно, че Нинив ще се предаде, едно потропване на вратата възвести появата на Шериам.

Шериам не изчака разрешение да влезе — никога не го правеше. С хладен поглед и загърната в синия си шал, тя се спря да изгледа Нинив и Елейн. Втора след Амирлин или не, Пазителката не притежаваше истинска власт освен тази, която самата Амирлин решеше да й предостави, и съвсем сигурно не и такава, че да може да изгони някого в присъствието на Амирлин, но погледът й недвусмислено ги подканяше да излязат.

Елейн се изправи плавно и приклекна пред Егвийн.

— Ако ме извините, майко. Трябва да намеря Авиенда.

Нинив пък кръстоса поглед с Шериам чак докато Егвийн не се окашля и не наметна отново шарфа на раменете си.

Нинив се изчерви и стана.

— И аз май трябва да тръгвам. Джаня каза, че искала да поговорим за изгубените Таланти.

Възстановяването на тези Таланти не се бе оказало толкова проста работа, както се беше надявала Егвийн. Проблемът бе в това как да накарат Могедиен да разбере за какво става дума от едно бегло описание или само по име понякога, и след това да се надяват, че тя наистина знае нещо. Много добре беше да се знае, че „Пренареждането на матрицата“ прави металите по-здрави, но жената разбираше от метали по-малко, отколкото от Церенето, а какво, в името на Светлината, означаваше например „Превъртането на земеогъня“ или да речем „Доенето на сълзи“?

Могедиен изглеждаше готова да помага, дори като че ли отчаяно жадуваше да помага. Страхът й обаче се бе извисил до неописуеми висоти. Непрекъснатият порой от хленчещ ужас беше направо непоносим. Гривната на ай-дам кротуваше в кесията на Егвийн. Можеше да я върне на Нинив — и с радост да се отърве от нея, — но да си я прехвърлят така напред-назад пред очите на другите рано или късно щеше да предизвика коментар.

Така че тя каза:

— Нинив, може би ще е най-добре да отбягваш Мат, докато гневът му се поохлади. — Не беше сигурна, че Мат наистина се кани да си изпълни заканата, но ако някой можеше да го подбуди, то това със сигурност беше Нинив, а след това щеше да е невъзможно да го убедят. — Или поне гледай когато говориш с него да има повечко хора наоколо. Няколко Стражници поне.

Нинив отвори уста, после, след кратка пауза, отново я затвори; бузите й леко пребледняха и тя преглътна. Съобразила беше какво има предвид Егвийн.

— Да. Мисля, че така ще е най-добре, майко.

Шериам изчака вратата да се затвори, след което се обърна към Егвийн все така леко намръщена.

— Остри думи ли имаше, майко?

— Само това, което може да се очаква, когато стари приятели се срещнат след много време. Нинив помни Мат като един малък непослушник, но той вече не е на десет годинки и негодува. — Обвързани с Клетвената палка срещу лъжа, Айез Седай се придържаха към полуистината, дори към четвърт истината, с прилагане на някои похвати. Полезни похвати според Егвийн. Особено с Айез Седай. Трите клетви не носеха предимства на никого, най-малко на самите Айез Седай.

— Понякога е трудно човек да се сети, че хората се променят. — Шериам седна на един от столовете, без да чака разрешение, и заоправя грижливо полите на тъмносинята си рокля. — Предполагам, че този, който командва Заклетите в Дракона, е пратил младия Мат със съобщение от Ранд ал-Тор? Надявам се, че не сте казали нищо, което би могло да се възприеме като обещание, майко. Цяла войска на Заклети в Дракона на по-малко от десет мили от нас ни поставя в много деликатно положение. Никак няма да ни е от полза, ако командирът им повярва, че сме се обвързали с някакви обещания.

Егвийн я изгледа мълчаливо. Нищо не можеше да притесни Шериам. Във всеки случай тя не позволяваше на никого да го забележи. Шериам знаеше доста за Мат, също както още няколко Сестри в Салидар. Дали това можеше да се използва, за да бъде подкаран накъдето трябва, или щеше да го накара да офейка? „Мат го остави за по-късно — помисли си тя твърдо. — Сега наред е Шериам,“

— Би ли помолила да ни донесат чай, Шериам?

Лицето на Шериам се измени съвсем лекичко, толкова малко, че това почти не засегна хладната й строгост. Но Егвийн почти долови въпроса, който напираше да изскочи от устата й. Какво беше казала тя на Мат, че толкова не искаше да говори за него? Що за обещания му беше дала, та да се налага Шериам да я измъква от тях, без да се изложи пред Романда или Лелейн?

Шериам излезе само за миг, но когато се върна на стола си, Егвийн не й даде възможност да си отвори устата, а вместо това я халоса право между очите. Образно казано.

— Изглежда, командирът е Мат, Шериам, и в известен смисъл съобщението е самата войска. Ранд явно иска да отидем при него в Кемлин. Всички. Мат спомена нещо и за клетви на вярност.

Очите на Шериам се разшириха. Не само заради оскърбителното предложение. Долавяше се и някаква тръпка на… е, у всяка друга, която не бе Айез Седай, Егвийн щеше да го нарече страх. Съвсем обяснимо, ако беше това. От друга страна, тя беше от същото село и една от причините да изберат точно нея за Амирлин бе в това, че бе отраснала с Ранд — и всичко можеше да се окаже бездънен тунел, от който никога нямаше да се измъкнат. Мълвата щеше да се пръсне, каквото и да направеше Шериам; част от членовете на Съвета със сигурност щяха да обвинят точно нея, или във всеки случай да го използват като повод. Романда и Лелейн не бяха единствените Заседателки, предупреждавали Егвийн да не следва съветите на Шериам, без да се допитва до Съвета. Всъщност Делана изглеждаше единствената, която като че ли напълно подкрепяше Шериам, но пък в същото време препоръчваше да се вслушват и в Романда и Лелейн, сякаш наистина беше възможно да се върви в три различни посоки едновременно. А дори да успееха да се справят със Съвета, разчуеше ли се вестта за обещанието на Ранд и за неговото отхвърляне след това, щеше да стане десет пъти по-трудно да се оправят с него. Не десет, сто пъти.

Егвийн изчака устните на Шериам да се разтворят и отново заговори първа.

— Разбира се, аз му казах, че това е нелепо.

— Естествено. — Гласът на Шериам сега не беше толкова крепък, колкото преди малко. Много добре.

— Но ти си съвсем права. Положението е деликатно. Колко жалко! Твоят съвет как да се справим с Романда и Лелейн беше добър, но вече не мисля, че нарастващата подготовка за раздвижване ще е достатъчна.

Романда мрачно я бе поучавала как припряността можела да ги доведе до гибел: армията на Гарет Брин трябвало да нарасне, да стане достатъчно голяма, за да могат слуховете за нея да сплашат Елайда. Освен това се бе постарала да я убеди, че пратеничествата при владетелите трябвало да бъдат отзовани и че никой освен Айез Седай не бивало да научава повече за неразбориите в Кулата, доколкото това можело да се избегне. Лелейн на свой ред не се интересуваше нито от войската на Гарет Брин, нито от владетелите — за нея това бяха странични проблеми, — макар че и тя препоръчваше предпазливост и изчакване. Подходящият подход към Айез Седай, останали в Кулата, щял да донесе сигурна печалба; Елайда можело да бъде отстранена от Амирлинския трон и на нейно място да се постави Егвийн по такъв начин, че само няколко Сестри да са наясно какво точно е станало. Така след време фактът, че Бялата кула е била разцепена, щял да се превърне в провинциална клюка. Това не изглеждаше съвсем невъзможно, стига да разполагаха с време. Стига изчакването да не предлагаше на Елайда също толкова възможности да подработва Сестрите тук.

Другата отлика при Лелейн беше, че тя й бе обяснила всичко това с усмивка, която би била съвсем подходяща за пред някоя глезена новачка или Посветена, нейна любимка. Това, че Егвийн бе преоткрила Пътуването, бе предизвикало подобни усмивки сред много Айез Седай, въпреки че едва шепа от тях бяха достатъчно силни, за да могат да отворят Праг, колкото да се промушат. Романда искаше да използват Прагове, за да отнемат Клетвената палка и още няколко неща — на Егвийн не й се каза точно кои — от Кулата, за да могат да издигат в Салидар истински Айез Седай, лишавайки Елайда от подобна възможност; самата Егвийн естествено също искала да бъде истинска Айез Седай. Лелейн се съгласи с последното, но не и с използването на Прагове в Кулата — твърде голям бил рискът да ги засекат, а ако онези в Кулата научели за Пътуването, те щели да изгубят твърде много предимства. Тези аргументи доста натежаха в Съвета, което никак не се хареса на Романда.

Шериам също се беше усмихнала, когато Егвийн се бе съгласила с Лелейн за нещо, но сега изобщо не се усмихваше.

— Майко, не съм сигурна, че разбирам — каза тя търпеливо. — Подготовката със сигурност е напълно достатъчна да се покаже на Съвета, че няма да позволите да ви заплашват. Но наистина да се тръгне към действие преди всичко да си е на мястото, може да се окаже гибелно.

— Разбирам те, Шериам — каза неискрено Егвийн. — Не знам какво щях да правя без съветите ти. — С какво нетърпение очакваше да дойде денят, в който щеше да сложи край на това. От Шериам можеше да се получи великолепна Пазителка — дори една добра Амирлин сигурно можеше да стане от нея, — но Егвийн щеше с радост да дочака деня, в който ще може да покаже на Шериам, че все пак тя е Пазителката, а не Амирлин. — Просто сега Мат и неговата армия от Заклети в Дракона тропат на вратата ни. Какво ще направи лорд Брин? Или някои от неговите войници на своя глава? Всички разправят как се канел да изпрати хора да изловят тези Заклети в Дракона, които уж опожарявали села. Знам, че му е казано да си държи хората изкъсо, но…

— Лорд Гарет ще направи само това, което ние — което вие — му заповядате, и нищо повече.

— Може би. — Никак не му харесваше на него да го държат изкъсо. Сюан прекарваше много време с Гарет Брин въпреки ръмженето си по негов адрес и той й казваше някои неща. Но Егвийн не искаше да издава съюза си със Сюан. — Дано само същото да може да се каже за всеки от войниците му. На запад към Амадиция не можем да тръгнем, но си помислих дали не можем да се пораздвижим на север, към Ебу Дар. С някой Праг, да речем. Айез Седай със сигурност са добре дошли там. Лорд Брин може да вдигне стана си извън града. Едно раздвижване само ще покаже, че няма да приемем… предложението на Ранд, ако изобщо може да се нарече така. И ако изобщо ще предприемаме някакви приготовления, сигурна съм, че ще ни е много по-лесно да го постигнем в един голям град, с неговите пътища и кораби, влизащи и излизащи от залива.

Шериам отново загуби самообладание до такава степен, че задиша тежко.

— Ебу Дар не е чак толкова гостоприемен, майко. И няколко Сестри са нещо много по-различно от неколкостотин с цяла армия зад гърба си. Майко, само един намек за това може да накара Тилин да си помисли, че просто искаме да завладеем града. Тилин, както и мнозина алтарски благородници, които бездруго търсят най-малкия повод да я свалят и да й отнемат Трона на Ветровете. А такава бъркотия може да ни провали пред всички владетели. Не, майко, това е просто изключено.

— Но смеем ли да останем тук? Мат няма да направи нищо, но е достатъчно шепа войници на лорд Брин да решат да вземат нещата в свои ръце. — Егвийн изгледа намръщено полите си и ги заглади, все едно че се бе замислила притеснено, а после въздъхна. — Колкото по-дълго седим тук, без да правим нищо, с цяла армия Заклети в Дракона, която ни гледа, толкова по-лошо ще става. Не бих се изненадала, ако чуя слухове, че се канят да ни нападнат, и хората да заговорят, че трябва да ги изпреварим. — Ако това не подействаше, слухове наистина щяха да се появят. Нинив, Елейн и Сюан щяха да се погрижат за това. Щеше да е опасно, но тя все можеше да измисли някакъв начин да накара Мат да се оттегли преди да са се разхвърчали искри, ако се стигнеше до това. — Че то както бързо пълзят слуховете, няма да се изненадам, ако след месец половината Алтара започне да мисли, че ние сме Заклетите в Дракона. — Виж, такъв слух тя щеше да спре веднага, стига да знаеше как. Съветът вече не водеше благородници да видят Логаин, откакто бе Изцерен, но набирането на войници от Брин продължаваше с пълна сила и групите Айез Седай продължаваха да издирват още подходящи жени за новачки, а мъжете обикаляха с коли и фургони селата, за да изкупуват храна. Стотици пътища да плъзне един такъв слух, а стигаше само един. — Шериам, не мога да се отърва от чувството, че сме се натикали в някаква клопка и че ако не се измъкнем скоро от нея, не можем да очакваме нищо добро. Ама нищо добро.

— Отговорът е да отпратим Заклетите в Дракона нанякъде — отвърна Шериам не толкова търпеливо, колкото допреди малко. — Съжалявам, че Мат пак ще ни се изплъзне от ръцете, но друга възможност не виждам. Вие сте му казали, че предложението е отказано. Кажете му и да си върви.

— Де да беше толкова просто. Не мисля, че ще си тръгне само като го приканя, Шериам. Той изрично намекна, че ще стои тук и ще чака, докато нещо стане. Възможно е да очаква заповеди от Ранд или дори самия Ранд. В Кайриен се носи мълва, че от време на време той предприемал Пътуване с по няколко от онези мъже, които събира около себе си. Онези, които учи да преливат! Не знам какво ще правим, ако се случи това.

Шериам се втренчи в нея и задиша твърде тежко за човек с толкова спокойно лице.

На вратата се почука и влезе Табита с поднос в ръцете. Без да схване настроението, тя се засуети и заподрежда зеления порцеланов чайник и чашките, сребърната купичка с меда и ленените салфетки, докато Шериам най-накрая не й се сопна да се пръждосва да си гледа работата толкова свирепо, че Табита изписка уплашено и хукна навън.

За момент Шериам замълча, после каза доста неохотно:

— Може би наистина ще се наложи в края на краищата да напуснем Салидар. По-скоро, отколкото би ми се искало.

— Но единственият път, който ни остава, е на север. — Егвийн разшири очи. Светлина, колко го мразеше това! — Ще изглежда все едно че сме тръгнали към Тар Валон.

— Знам — почти се сопна Шериам. После вдиша дълбоко и смекчи тона си. — Простете ми, майко. Но се почувствах малко… Не обичам да бъда тласкана насила да върша неща и се боя, че Ранд ал-Тор сега насила тласка ръката ни, преди да сме готови.

— Ще му поговоря много строго, когато го видя — каза Егвийн. — Трудно мога да си представя какво бих правила без твоя съвет. — Сигурно щеше да измисли начин да прати Шериам да се поучи като чирачка при Мъдрите. Мисълта как щеше да изглежда Шериам след, да речем, половин година, прекарана със Сорилея, извика на лицето й такава усмивка, че Шериам дори й се усмихна в отговор. — С мед или без? — попита Егвийн и надигна чайника.