Господарят на хаоса

Глава 36Амирлин

Егвийн надигна глава от възглавницата си, огледа се и за миг се изненада, че се е озовала в легло с балдахин в голяма стая. Ранната утринна светлина се изсипваше през прозорците и някаква пълничка миловидна жена в проста сива вълнена дреха поставяше голяма бяла кана с гореща вода на умивалника. Казваше се Чеза и снощи й я бяха представили като личната й прислужница. Прислужницата на Амирлин. До гребена и четката й на тясната масичка под един от прозорците вече беше поставен покрит с бяла кърпа поднос, а във въздуха се носеше приятен аромат на топъл хляб и варени круши.

Аная беше приготвила стаята. Мебелите и тук не си подхождаха, но бяха най-доброто, което Салидар можеше да предложи, от тапицирания стол с облегалки, облечен в зелена коприна, през огледалото на стойка в ъгъла с непокътнатата си позлата, чак до резбования гардероб, в който сега бяха окачени дрехите й. За съжаление, вкусът на Аная натежаваше в полза на пенестите дантели и тънките плисета и всичко — и балдахинът, и дръпнатите завеси, и покривките на масичката и столчето, и завивката, която Егвийн беше отметнала на пода, и дори копринения чаршаф — бе с дантели. Егвийн въздъхна. Имаше чувството, че ще се удави в дантели.

След като Шериам и останалите я бяха довели тук, в така наречената „Малка кула“, беше последвал дълъг разговор. Не ги интересуваше особено какво според нея се кани да направи Ранд или какво биха могли да искат Койрен и другите с нея. Пратеничеството им вече пътуваше към Кемлин, начело с Мерана, която си знаела работата, макар че обясненията им каква точно е тази работа бяха съвсем бегли. В по-голямата част говореха те, а тя слушаше и въпросите й се подминаваха. Отговорите на някои от тях били маловажни — така й казваха поне. Тези, на които отговаряха, най-напред ги оглаждаха набързо, за да стигнат до това, което наистина било важно. Разпратили бяха посланички до всеки владетел, всеки от които беше упоменат поред, с обяснения защо той или тя са от жизнено значение за каузата на Салидар, и излизаше, че всеки е от значение. Не казваха точно, че всичко ще се провали, ако дори един владетел се обяви срещу тях, но ударението, което поставяха върху всеки, го казваше вместо тях. Гарет Брин изграждаше армия, която един ден трябваше да стане достатъчно силна, за да може да защити техните — нейните — претенции срещу Елайда, ако се стигнеше до това. Изглежда, не допускаха, че ще се стигне, въпреки настояванията на Елайда да се върнат в Кулата; изглежда, бяха убедени, че щом се разчуе за издигането на Егвийн ал-Вийр на Амирлинския трон, Айез Седай ще се затекат при нея, дори някои от онези, които сега бяха в Кулата, и че Елайда няма да има друг избор, освен да отстъпи пред исканията им. Белите плащове по неизвестни причини не се намесваха, така че Салидар беше в пълна безопасност. Това, че Логаин беше Изцерен, както и Сюан и Леане — разбира се, че щеше да бъде Изцерена, щом е тук; Егвийн просто се изненада, като разбра, че и тя е тук — мина почти между другото.

— Виж, за това няма какво да се безпокоиш — каза й Шериам утешително. — Съветът ще обсъди дали отново да не го опитомим, докато старостта сама не ни освободи от проблема.

Егвийн се постара да потисне поредната прозявка — вече наистина ставаше късно — и Аная каза:

— Трябва да я оставим да поспи. Утре ще е също толкова важно, колкото беше тази нощ, дете. — Тя изведнъж тихо се засмя. — Майко. Утре също ще е много важно, майко. Ще изпратим Чеза да ти помогне да си легнеш.

Дори след като излязоха, лягането не се оказа лесно. Докато Чеза още разкопчаваше роклята й, се появи Романда с куп съвети към Амирлин, изречени с твърд и нетърпящ възражения тон, и веднага щом си отиде, дойде Лелейн, сякаш Синята Заседателка беше изчакала да си отиде Жълтата. Лелейн носеше собствената си кошница, пълна с доброжелателни съвети, които предостави на Егвийн, приседнала на ръба на леглото, след като Чеза нежно, но решително беше разкарана от стаята. Не приличаха по нищо на съветите на Романда — нито пък на тези на Шериам — и бяха изречени с топла, дори сърдечна усмивка, но с не по-малка увереност, че Егвийн ще има нужда от малко наставничество поне пред първите няколко месеца. Нито една от двете не й каза направо, че тъкмо тя може да я напътства по-добре от Шериам или че Шериам и нейният малък кръг могат да й дадат лош съвет, но имаше доста намеци за това. Не пропуснаха да и намекнат и че всяка от тях би била най-добрият избор и че друг избор би довел до неописуеми страдания, най-вече за нея.

Докато дойде моментът Егвийн да прелее да угаси лампите, тя вече очакваше остатъкът от нощта й да е пълен с кошмари. Всъщност на заранта помнеше само два от тях. В единия тя беше Амирлин — Айез Седай, но без да е положила клетвите — и всичко, с което се заловеше, водеше до пълен провал. Това я накара да се събуди, само за да се измъкне от него, но беше сигурна, че не е сън, носещ смисъл. Много приличаше на една от преживелиците й в тер-ангреала, когато я изпитваха за Посветена — доколкото беше известно, те нямаха нищо общо с реалността. Не и с тази реалност. Другият според нея беше пълна глупост: вече разбираше достатъчно собствените си сънища, за да е сигурна, че е така, макар че най-накрая се наложи отново да се събуди, за да се измъкне от него. Шериам беше дръпнала шарфа от раменете й и всички се смееха и я сочеха с пръст, като глупачка, която наистина е могла да повярва, че едно момиче едва навършило осемнадесет години, може да стане Амирлин. Не само Айез Седай, а и всички Мъдри, и освен тях Ранд, Перин и Мат, Нинив и Елейн, почти всички, които познаваше, а тя стоеше посред тях чисто гола и отчаяно се мъчеше да си навлече някаква рокличка на Посветена, подходяща за десетгодишно дете.

— Можете да си лежите така в леглото цял ден, майко.

Егвийн отвори очи.

На лицето на Чеза се беше изписала насмешлива строгост, а очите й сякаш намигваха. Поне два пъти по-възрастна от Егвийн, тя още от първия миг бе започнала да се държи с някаква смесица от почтителност и фамилиарност, каквато можеше да се очаква от стара прислуга.

— Амирлинския трон не може да се изтяга лениво, най-малкото в ден като този.

— Това е последното, което би ми хрумнало. — Егвийн вдървено седна, протегна се и бързо си свали изпотената риза. Не можеше да чака, докато поработи достатъчно дълго със Силата, за да спре да се поти. — Ще облека синята коприна с белите утринни звездици около деколтето. — Забеляза, че Чеза много внимателно отбягва да я погледне, докато й подаваше чиста риза. Резултатът от посрещането й на тох вече заглъхваше, но тя все още изглеждаше леко поотекла. — Имах си една неприятност преди да стигна тук — каза тя и бързо напъха главата си през новата риза.

Чеза кимна разбиращо.

— Конете са коварни животни. Мен никога няма да ме качите на кон, майко. Каруците са много по-сигурни. Ако аз паднех така от някой кон, никога не бих се издала пред никого. Понеже Нилдра като се раздрънка, че и Кайлин… О, няма да повярвате какви ги дрънкат, щом само им обърнеш гръб. Разбира се, за Амирлинския трон е по-друго, но аз лично така бих направила. — Тя задържа вратата на гардероба отворена и погледна Егвийн, за да види дали е разбрала.

Егвийн й се усмихна.

— Хората са си хора, все едно дали стоят високо или ниско.

Чеза се усмихна и извади една синя рокля. Може да я беше избрала и за Шериам, но сега тя беше слугинята на Амирлинския трон и верността й беше предназначена за Амирлинския трон. И освен това беше права, че днес е много важен ден.

След като се нахрани бързо — въпреки тихото мърморене на Чеза за това колко разваляло стомаха гълтането на несдъвкана храна и че топлото мляко с мед и подправки отлично успокоявало нервен стомах — Егвийн изтри зъбите си със сода и бързо се уми, а Чеза оправи косата й с четката и я облече толкова бързо, колкото можа. После Егвийн нагласи шарфа със седемцветните ресни на раменете си и се спря да се огледа в поставеното в ъгъла огледало. С шарф или без него, не приличаше много на Амирлински трон. „Но съм. Това не е сън.“

Масите в голямото помещение долу бяха също така празни, както през нощта. Тук бяха само Заседателките, наметнали шаловете си и скупчени по Аджи, и Шериам, която стоеше сама. Те се смълчаха, щом Егвийн заслиза по стълбата, и заприклякаха, когато стигна долу. Романда и Лелейн я изгледаха остро и после се извърнаха, съвсем явно отбягвайки да погледнат Шериам, след което продължиха разговора си. Но след като Егвийн запази тишина, всички направиха същото. От време на време някоя поглеждаше към Егвийн. Макар че шепнеха, гласовете им звучаха твърде силно. Навън беше тихо — пълна тишина. Егвийн извади кърпичката си от ръкава и подсуши лицето си. Никоя от тях не се потеше!

Шериам застана до нея и тихо й прошепна:

— Всичко ще мине добре. Само не забравяй какво трябва да кажеш. — Това беше още едно от нещата, които снощи бяха обсъдили подробно: тази заран Егвийн трябваше да произнесе реч.

Егвийн кимна. Беше странно. Стомахът й трябваше да се обръща, коленете й да са омекнали. Нямаше го нито едното, нито другото, и тя не можеше да го разбере.

— Няма за какво да се безпокоиш — каза Шериам. Прозвуча сякаш смяташе, че Егвийн е притеснена, и се кани да я утеши, но преди да си е отворила отново устата, Романда изрече високо:

— Време е.

Заседателките се подредиха по възраст, този път с Романда начело, и заизлизаха тържествено навън. Егвийн пристъпи почти до вратата. И пак не й прималя. Навярно Чеза беше права за топлото мляко.

Отново тишина, а после гласът на Романда, неестествено силен:

— Имаме си Амирлински трон.

Егвийн пристъпи навън и се озова сред зной, какъвто не би очаквала толкова рано през деня. Кракът й се вдигна от стъпалото и стъпи върху платформа, изтъкана от Въздух. Редиците на Заседателките се протягаха от двете й страни и всяка Заседателка сияеше със светлината на сайдар.

— Егвийн ал-Вийр — извиси глас Романда и гласът й се поде от потоци на Силата, — Пазителката на Печатите, Пламъкът на Тар Валон, Амирлинския трон.

Докато Романда го изричаше, те я издигнаха високо, издигайки в буквалния смисъл Амирлин, докато се озова над стрехата, застанала във въздуха в очите на всички други освен на жена, която можеше да прелива.

Бяха много — и я гледаха, очертана на фона на изгряващото слънце. Втори сплит втъка светлината около нея в сияен вътък. Мъже и жени изпълваха плътно улиците, по всеки покрив бяха накацали хора, освен на самата Малка кула. Надигна се мощен рев, който едва не заглуши думите на Романда, вълни от въодушевени възгласи заляха цялото село. Егвийн огледа множеството, мъчейки се да зърне Нинив и Елейн, но не можа да ги намери сред това море от извърнати нагоре лица. Мина сякаш цял век преди тълпата да се укроти достатъчно, за да може тя да заговори. Сплитът, който бе понесъл из улиците гласа на Романда, се наклони към нея.

Речта й я бяха приготвили Заседателките и Шериам и останалите — преизпълнено с тежест насърчително слово, което тя сигурно щеше да може да произнесе, без да се черви, ако беше два пъти по-възрастна, или още по-добре — три пъти. Тя самата бе въвела няколко малки промени.

— Събрали сме се заедно в търсене на истината и справедливостта, което не ще свърши, докато лъжливата Амирлин Елайда не бъде свалена от мястото, което узурпира. — Единствената промяна в това беше „не ще“ вместо „не може да“, но тя смяташе, че така е по-силно и по-добре. — Като Амирлин, ще ви водя в това търсене и няма да се поколебая, както знам, че и вие няма да се поколебаете. — Като насърчително слово, това й се стори предостатъчно: във всеки случай нямаше намерение да стърчи тук толкова дълго, че да повтори всичко, което искаха да каже. Тъй или иначе, всичко се свеждаше до това, което вече бе казала. — За моя Пазителка на Хрониките провъзгласявам Шериам Баяняр.

Това предизвика много по-слаби възгласи — една Пазителка все пак не беше Амирлин. Егвийн изчака, докато не видя Шериам да излиза навън, намятайки на раменете си шарфа на Пазителката — син, за да покаже, че е въздигната от Синята Аджа. Решено беше да не се прави копие на амирлинския шарф, увенчан със златен пламък, какъвто носеше Пазителката — докато не си възвърнеха истинския шарф от Бялата кула, щяха да минат без него. Шериам беше очаквала да мине много повече време и погледна Егвийн с открито раздразнение. Романда и Лелейн стояха съвсем безизразни — всяка от тях имаше много силно предложение коя да бъде избрана за Пазителка и беше излишно да се казва, че това не беше Шериам.

Егвийн вдиша дълбоко и отново се обърна към чакащата тълпа.

— В чест на този ден, с настоящето постановявам, че всички Посветени и новачки са освободени от повинности и наказания. — Това беше обичайно, но все пак предизвика викове на радост сред групите облечени в бяло момичета и няколко Посветени. — В чест на този ден, с настоящото постановявам, че Теодрин Дабей, Фаолайн Оранде, Нинив ал-Мийра и Елейн Траканд от този момент са въздигнати до шала, пълни Сестри и Айез Седай. — Това се посрещна от някак озадачено мълчание и тук-там се надигна глух ропот. Изобщо не беше в рамките на обичая: тъкмо напротив. Но вече беше изречено и толкова по-добре, че Морврин случайно й беше споменала за Теодрин и Фаолайн. Време беше да се върне към онова, което й бяха написали. — С настоящето постановявам този ден да бъде ден за празник и пируване. Нека днес да не се върши никаква работа — освен онова, що е нужно за забавлението. Нека Светлината да ви освети всички и ръката на Създателя да ви заслони. — Последното бе погълнато от мощен рев, който надмогна сплита, понесъл думите й.

Платформата от Въздух се сниши малко по-бързичко, отколкото се беше издигнала. Заседателките се бяха втренчили в нея и мълчаха.

Шериам се затича към Егвийн, хвана я под мишницата и се обърна към Заседателките.

— Трябва да покажа на Амирлин кабинета й. Извинете ме.

Не можеше да се каже точно, че Шериам я набута вътре, но пък от друга страна, не можеше и да се твърди, че не направи точно това. Егвийн не допускаше, че Шериам чак ще я повлече за косите, но й се стори по-добре да посъбере полите си с едната си ръка и да закрачи по-широко, за да не й се наложи да го разбере.

Кабинетът й, в дъното на чакалнята, се оказа по-малък от спалнята й, с два прозореца, писалищна маса, стол зад нея и още два стола отпред. Нищо повече. Проядената от мушика стенна ламперия беше излъскана с восък до тъмен блясък, но масата беше съвсем гола. На пода бе проснат изтъркан килим.

— Простете, че бях малко рязка, майко — каза Шериам и пусна ръката й, — но си помислих, че трябва да си поговорим насаме преди да заговорите с някоя от Заседателките. Всички те участваха в съставянето на речта ви и…

— Знам, че направих някои промени — отвърна Егвийн с широка усмивка, — но се почувствах такава патка, застанала там горе пред толкова хора и с толкова много неща да им говоря… — Значи всички бяха участвали? Нищо чудно, че звучеше като дърдорене на някоя изкуфяла старица, която не може да спре да дрънка. Тя почти се разсмя. — Все едно, казах каквото трябваше да се каже, по същество. Елайда трябва да бъде свалена и аз ще ви водя, за да го постигнем.

— Да — отвърна бавно Шериам, — но може да възникнат въпроси за някои от другите… промени. Теодрин и Фаолайн със сигурност ще бъдат издигнати в Айез Седай след като си възвърнем Кулата и Клетвената палка, а най-вероятно и Елейн, но Нинив все още не може и една свещ да запали, освен ако преди това не дръпне плитката си пред хората.

— Точно този въпрос исках да повдигна — каза Романда, която нахълта, без да почука. — Майко — добави тя след подчертана пауза. Лелейн затръшна вратата след двете, току под носа на още няколко други Заседателки.

— Стори ми се необходимо — каза Егвийн. — Обмислих го снощи. Аз самата бях издигната в Айез Седай, без да бъда изпитана или да положа Трите клетви, и ако останех единствената, това само щеше да ме отличава от всички. С останалите четири моят случай няма да изглежда чак толкова необичаен. Във всеки случай не и пред хората. Елайда може и да се опита да го използва, когато чуе, но повечето хора знаят толкова малко за Айез Седай, че бездруго няма да знаят на кое да вярват. Това, което тук е от най-голямо значение, са хората. Те трябва да са уверени в мен.

— Това може и да е така — почна рязко Лелейн и подръпна нервно шала си със сините ресни, но после млъкна. Просто беше така. Нещо повече, Амирлинския трон публично бе провъзгласила четирите жени за Айез Седай. Съветът можеше и да ги задържи като Посветени — или каквото там се падаха Теодрин и Фаолайн в техния случай, — но не можеше да изтрие спомените и скоро всички щяха да разберат, че са се опълчили на Амирлин още първия ден. Страшно щеше да помогне за увереността в тях, няма що.

— Надявам се, майко — каза с плътен глас Романда, — че следващия път първо ще се съветвате със Съвета. Да се тръгва срещу обичая може да доведе до непредвидими последствия.

— А тръгването срещу закона може са предизвика нещастни такива — заяви грубо Лелейн и добави позакъсняло. — Майко. — Това си беше пълна безсмислица, или почти. Условията за издигането на Амирлин бяха постановени в закон, вярно, но Амирлин можеше да постанови почти всичко, което пожелае. Все пак Амирлин не биваше да налита на бой със Съвета, доколкото това можеше да се избегне.

— О, ще се съветвам в бъдеще — отвърна им съвсем искрено Егвийн. — Но наистина ми се стори уместно. Моля, бихте ли ме извинили сега? Наистина трябва да поговоря с Пазителката.

Те направо се вцепениха. Реверансите им бяха скромни, думите им на излизане — съвършено правилни, колкото до самите думи, но бяха измърморени толкова остро, че можеха да те срежат.

— С това се справи много добре — каза й Шериам, след като двете излязоха. Изглеждаше изненадана. — Но не бива да забравяш, че Съветът може да създаде грижи на всяка Амирлин. Една от причините аз да съм ти Пазителка е за да мога да те съветвам и предпазвам от такъв род проблеми. Би трябвало да се допитваш до мен за всяко нещо, което искаш да постановиш. И ако аз не съм ти подръка, то тогава до Миреле, Морврин и останалите. Ние сме тук, за да ти помагаме, майко.

— Разбирам, Шериам. Обещавам ти да се вслушвам внимателно във всичко, което казвате. Бих искала да се видя с Нинив или Елейн, ако това е възможно.

— Би трябвало да е — отвърна с усмивка Шериам, — макар че може би ще се наложи буквално да издърпам Нинив от някоя Жълта. Сюан чака да те понаучи на етикета, задължителен за Амирлин — за учене тук има много, — но ще й кажа да дойде по-късно.

След като Шериам излезе, Егвийн зяпна към вратата. После се обърна и се втренчи в масата. Абсолютно гола. Никакъв доклад, който да прочете, никакви записки, които да проучи. Дори перо и мастило нямаше, с които да напише бележка, камо ли декрет. А Сюан щеше да дойде да я учи на етикет.

Когато на вратата плахо се почука, тя все още стоеше посред стаята.

— Влез — извика тя, чудейки се дали е Сюан, или може би някоя слугиня със закуска.

Нинив провря глава колебливо, след което нахълта в стаята заедно с Елейн. Застанали една до друга, двете я уважиха със съвършени дълбоки приклякания — бяха все още с белите си, обшити със седем ивици рокли — и измърмориха:

— Майко.

— Моля ви, не правете това — каза Егвийн. По-точно проплака. — Вие сте единствените приятелки, които си имам, и ако сега започнете… — Светлина, направо беше готова да се разплаче!

Елейн я прегърна. Нинив мълчеше и само я гледаше.

— Все още сме приятелки, Егвийн, но ти все пак си Амирлинския трон. Светлина, помниш ли, че ти казах, че един ден ще станеш Амирлин, когато бях… — Елейн направи лека гримаса. — Е, така или иначе, ти вече си. Не можем просто да влезем при Амирлин и да кажем: „Егвийн, тази рокля не те ли прави много дебела?“ Няма да е редно.

— Съвсем редно ще си бъде — каза уверено Егвийн. — Е, насаме поне. Когато сме сами, искам да ми казвате дали роклята ме прави дебела, или… или каквото искате. — Тя се усмихна на Нинив и леко подръпна дебелата й плитка. Нинив се сепна. — А ти искам да си го дърпаш това, ако ти се прище. Имам нужда все някоя да е приятелка на Егвийн и да не вижда този… този проклет шарф непрекъснато, иначе ще се побъркам. Като стана дума за рокли, защо все още сте с тези? Нямахте ли време да се преоблечете?

Сега Нинив наистина дръпна плитката си.

— Нисао ми каза, че това било някаква грешка и ме повлече. Каза ми, че нямало да си губи реда заради някакъв си празник. — Навън звуците бяха започнали да се надигат, като едно общо бръмчене, достатъчно силно, за да проникне през стените, чуваше се и някаква музика.

— Е, не беше грешка — каза Егвийн. Редът на Нисао? Какво пък, сега нямаше да пита — Нинив явно никак не беше доволна, а на Егвийн й се искаше това да бъде възможно най-щастливият повод. Тя извлече стола иззад масата, видя две дебели възглавнички на седалката и се усмихна. Чеза се беше погрижила да й е удобно. — Сега ще седнем и ще си поприказваме, а после ще ви помогна да си намерите най-хубавите рокли в Салидар. Разкажете ми за тези ваши открития. Аная ми спомена за тях, а също и Шериам, но не можах да ги задържа достатъчно, за да ми дадат повече подробности.

Двете се спогледаха. Необяснимо защо, като че ли нямаха желание да говорят за нищо друго освен за това как Нинив е Изцерила Сюан и Леане — Нинив повтори три пъти притеснено, че Изцеряването на Логаин е станало съвсем случайно — както и за работата на Елейн над тер-ангреала. Това бяха забележителни постижения, особено на Нинив, и Егвийн им каза колко възхитително е това, което са направили, и колко много им завижда. Опитът да й се покаже как става не продължи дълго — Егвийн нямаше истински усет за Церенето, особено за толкова сложна тъкан, която Нинив изтъка, без да се замисли, макар да имаше усет за метали и доста прилична мощ за Огън и за Земя. Разбира се, те двете искаха да научат как изглежда животът сред айилците. Ако можеше да се съди по стреснатите им примигвания и изумения им смях, тя не беше сигурна дали вярват на всичко, което им разказва, а тя определено не им разказа всичко. Темата с айилците естествено ги доведе до Ранд. Двете я гледаха невярващо, докато им описваше срещата му с Айез Седай. Съгласиха се, че е нагазил в по-дълбоки води, отколкото познава, и че има нужда някой да го води, за да не стъпи в някоя дупка. Елейн смяташе, че Мин може да му помогне за това, след като пратеничеството стигне в Кемлин — едва тогава Егвийн разбра, че Мин е включена в него, както и че е била в Салидар — макар че в действителност изглеждаше доста обезкуражена. И освен това измърмори нещо много странно, сякаш всъщност не искаше да го чуят.

— Мин е по-добра жена от мен. — Неизвестно защо това предизвика състрадателен поглед от страна на Нинив. — Съжалявам, че аз не отидох — каза Елейн малко по-високо. — За да го напътствам, искам да кажа. — Тя запремества поглед от Егвийн към Нинив и бузките й се изчервиха. — Добре де, и за това. — Нинив и Егвийн се разсмяха толкова силно, че щяха да паднат от столовете си, а Елейн също тутакси прихна.

— Имам да ти кажа нещо хубаво, Елейн — каза Егвийн и се сепна, като се сети какво точно щеше да каже и защо. Светлина, в каква тиня беше нагазила, че и се смееше на всичко отгоре! Смехът й секна. — Съжалявам за майка ти, Елейн. Прости ми, че не изразих съболезнованията си веднага. — Елейн изглеждаше смутена, и как не. — Работата е, че Ранд иска да ти даде Лъвския трон заедно със Слънчевия трон.

За нейна изненада, Елейн изправи гръб.

— Иска значи, така ли? — каза тя хладно. — Да ми го даде смята. — Брадичката й се вирна. — Имам известни претенции към Слънчевия трон и ако реша да ги предявя, ще го направя по свое лично право. Колкото до Лъвския трон, Ранд ал-Тор няма никакво право… никакво!… да ми дава нещо, което бездруго ми принадлежи.

— Сигурна съм, че не е имал предвид точно това — възрази Егвийн. „Дали?“ — Той те обича, Елейн. Знам, че те обича.

— Де да беше толкова просто — промърмори Елейн, каквото и да означаваше това.

— Мъжете винаги казват, че не са имали предвид точно това — изсумтя Нинив. — Все едно че говорим на различни езици.

— Когато го спипам — каза твърдо Елейн, — ще го науча да говори на правилен език. Ще ми го дава той!

Единственото, което Егвийн можеше да направи, бе да не се разсмее отново. Следващия път, когато Елейн спипаше Ранд, щеше да е твърде заета да намери някое усамотено място, за да го учи на други неща. Беше си точно като навремето.

— Сега, след като вече си Айез Седай, можеш да отидеш при него по всяко време. Никой не може да те спре.

— Съветът не позволява на никоя току-така да се вдигне и да си тръгне — каза Нинив. — А дори да можеше, ние открихме нещо, което според мен е по-важно.

Елейн закима енергично.

— Аз също мисля така. Ще си призная, първото нещо, което си помислих като чух, че си издигната за Амирлин, беше, че сега най-после може би двете с Нинив ще можем да го намерим. Е, второто де — първото беше наистина зашеметяваща радост.

Егвийн примигна объркана.

— Открили сте нещо? Но трябва да го намерите?

Те заговориха припряно една през друга.

— Открихме го — каза Елейн, — но само в Тел-айеран-риод.

— Използвахме нуждата — добави Нинив. — Определено имахме нужда от нещо.

— То е една купа — продължи Елейн, — тер-ангреал, и смятам, че може да се окаже достатъчно мощен, за да промени климата.

— Само че купата е някъде в Ебу Дар, в един ужасно заплетен лабиринт от улици без никакви знаци, които могат да са от полза. Съветът изпрати писмо до Мерилил, но тя никога няма да може да го намери.

— Особено след като се предполага, че е заета с убеждаването на кралица Тилин, че истинската Бяла кула е тук.

— Казахме им, че в преливането ще има нужда от мъж. — Нинив въздъхна. — Разбира се, това беше преди Логаин да бъде Изцерен, макар да не смятам, че те ще му се доверят.

— Всъщност едва ли има нужда от мъж — поясни Елейн. — Ние просто искахме да ги накараме да повярват, че имат нужда от Ранд. Не знам колко жени ще са необходими; може би пълен кръг от тринадесет.

— Елейн твърди, че е доста мощно, Егвийн. И че с него времето може отново да се оправи. Бих се радвала дори само да може да оправи моя усет за времето.

— Тази купа наистина може да оправи времето, Егвийн. — Елейн и Нинив се спогледаха радостно. — Единственото, което трябва да направиш, е да ни изпратиш в Ебу Дар.

Егвийн се отпусна в стола си и каза:

— Ще направя каквото мога. Може би няма да има възражения, след като вече сте Айез Седай. — Имаше обаче усещането, че ще има. Издигането им й се беше сторило изключително смел удар, но вече започваше да се убеждава, че няма да е толкова просто.

— Каквото можеш ли? — каза Елейн невярващо. — Та ти си Амирлинския трон, Егвийн. Изкомандваш ли, Айез Седай скачат. — Тя се ухили. — Само кажи „скачай“ и ще ти го докажа.

Егвийн направи гримаса и се помръдна върху възглавничките.

— Че съм Амирлин, Амирлин съм, но… Елейн, на Шериам не й е нужно да мисли много, за да си спомни за една новачка на име Егвийн и да я изпрати да изравни пътечките на „Новата градина“ затова, че е яла ябълки след като е дошло време за лягане. Тя смята да ме води за ръчичка или може би да ме бута напред, стискайки ме за врата. Романда и Лелейн и двете искаха да станат Амирлин, и те също я виждат тази новачка. Те смятат да ми показват къде и как да стъпвам също като Шериам.

Нинив се намръщи угрижено, но Елейн направо се възмути.

— Не можеш да им позволиш да се опитват… да се опитват да те притискат. Ти си Амирлин. Амирлин казва на Съвета какво да прави, а не обратното. Трябва да се стегнеш и да ги принудиш да видят в теб Амирлинския трон.

В смеха на Егвийн се долови нотка на горчивина. Нима едва снощи беше изпълнена с толкова решимост да не позволи да я притискат?

— Това ще отнеме известно време, Елейн. Виждаш ли, най-сетне разбрах защо избраха точно мен. Отчасти е заради Ранд, струва ми се. Навярно смятат, че ще бъде по-отстъпчив, ако разбере, че аз нося шарфа. Другата част е тъкмо защото помнят онази новачка. Жена — не, момиче! — която толкова е свикнала да прави каквото й кажат, че без никаква трудност ще я карат да прави това, каквото те искат. — Тя опипа шарфа с ресните около шията си. — Е, каквито и да са техните основания, избраха ме за Амирлин и след като го направиха, аз смятам да бъда Амирлин, но трябва да съм предпазлива, поне в началото. Може би Сюан е карала Съвета да скача всеки път, когато се намръщи — за миг тя се зачуди дали наистина е било така, — но ако аз се опитам да го направя, може просто да се окажа първата Амирлин, свалена още в първия ден, след като е била издигната.

Елейн изглеждаше зашеметена, но Нинив кимна замислено. Може би това, че беше била Премъдра и си беше имала работа с Женския кръг у дома, й даваше повече усет за това как всъщност се съчетаваха Амирлин и Съветът, отколкото цялото обучение на Елейн като бъдеща кралица.

— Елейн, разпространи ли се веднъж вестта и научат ли владетелите за мен, ще мога да започна да принуждавам Съвета да разбере, че са си избрали Амирлин, а не кукла, но дотогава те наистина могат да си вземат този шарф толкова бързо, колкото ми го дадоха. Искам да кажа, след като все още не съм истинска Амирлин, няма да им е трудно да ме свалят. Може да има малко ропот, но съм сигурна, че ще го изгладят много бързо. И да чуе някой извън Салидар, че някоя си Егвийн ал-Вийр е била издигната за Амирлин, това просто ще се окаже един от поредните странни слухове за Айез Седай.

— И какво ще правиш? — попита тихо Елейн. — Няма да го приемеш толкова покорно. — Това накара Егвийн да се усмихне. Не беше въпрос, а убедено твърдение.

— Не, няма. — Беше слушала много от лекциите на Моарейн пред Ранд за Играта на Домове. По онова време беше смятала Играта за нещо абсурдно и гледаше на нея с крайно пренебрежение. Сега се надяваше да си припомни всичко, което беше чула. Айилците винаги казваха: „Използвай оръжията, с които разполагаш“. — Може би ще е от полза това, че се опитват да ме вържат на три различни каишки. Мога да се правя, че ме тегли едната или другата, според това коя е най-близо до онова, което самата аз искам да направя. От време на време ще мога да направя по нещо, което аз самата искам, както ви издигнах двете, но все още не толкова често. — Тя вдигна рамене и спокойно срещна втренчените им погледи. — Бих искала да кажа, че съм ви издигнала, защото сте си го заслужили, но истината е, че го направих защото сте ми приятелки и защото се надявам, че като пълни Сестри ще можете да ми помогнете. Определено не знам на кого другиго мога да се доверя, освен на вас двете. Ще ви изпратя в Ебу Дар при първа възможност, но все пак вие сте тези, с които мога да обсъждам всичко. Това пътуване до Ебу Дар може да не отнеме толкова време, колкото си мислите. Вие двете сте направили какви ли не открития, както чувам, но ако и аз успея да разгадая някои неща, навярно и аз ще направя своето.

— Това би било чудесно — отвърна Елейн, но някак разсеяно.